Парижки мирен договор с България от 1947 година

Парижки мирен договор с България от 10 февруари 1947 година

(превод)^[1][2][3]

Влязъл в сила на 15 септември 1947 година

Преамбюл

Съюзът на съветските социалистически републики, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Съединените американски щати, Австралия, Белоруската съветска социалистическа република, Чехословакия, Гърция, Индия, Нова Зеландия, Украинската съветска социалистическа република, Южноафриканския съюз и Народна федеративна република Югославия като държави, които са във война с България и които активно са водили военни действия с европейските вражески държави чрез значителни въоръжени сили, наричани по-нататък като „Съюзнически и асоциирани сили", от една страна

и

България, от друга страна:

Като се има предвид, че България, след като се превърна в съюзник на хитлеристка Германия и участва на нейна страна във войната срещу Съюза на съветските социалистически републики, Обединеното кралство, Съединените американски щати и другите Обединени нации, носи своята част от отговорността за тази война;

Като се има предвид обаче, че България, след прекратяване на военните операции срещу Обединените нации, прекъсна отношенията си с Германия, и след като сключи на 28 октомври 1944 година примирие с правителствата на Съюза на съветските социалистически републики, Обединеното кралство и Съединените щати Америка, като действащи от името на всички Обединени нации във война с България, и след като взе активно участие във войната срещу Германия, и

Като се има предвид, че съюзническите и асоциираните сили и България желаят да сключат договор за мир, който в съответствие с принципите на справедливостта, ще уреди все още нерешените въпроси в резултат на по-горе споменатите събития и ще създаде основата на приятелските отношения между тях, като по този начин ще предостави възможност на съюзническите и асоциирани сили да подкрепят кандидатурата на България да стане член на Организацията на обединените нации, а също и да се присъедини към всяка конвенция, сключена под егидата на Организацията на обединените нации;

Са се споразумели да обявят прекратяване на състоянието на война и за тази цел да сключат този договор за мир, като съответно са назначили долуподписаните пълномощници, които след представяне на своите пълномощия, установени в добра и надлежна форма, са се споразумели върху следните разпоредби:

Част I ГРАНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ

Член 1

Границите на България, както са посочени в картата, прикрепена като анекс към този договор (Анекс І), ще бъдат такива, каквито съществуваха на 1 януари 1941 година.

Част II ПОЛИТИЧЕСКИ КЛАУЗИ

РАЗДЕЛ І

Член 2

България ще вземе всички необходими мерки, за да осигури на всички лица под българска юрисдикция, без разлика от раса, пол, език и религия, упражняването на човешките права и основни свободи, включително свободата на словото, на печата и на публикациите, на съвестта, на политическите мнения и на обществените събрания.

Член 3

България, която в съответствие със споразумението за примирие е предприела мерки, за да освободи, независимо от гражданство и национална принадлежност, всички лица, които са задържани поради тяхната дейност в полза на, или поради техните симпатии към Обединените нации или поради техния расов произход, както и да отмени всякакво дискриминиращо законодателство или наложени ограничения, ще довърши тези мерки и в бъдеще не ще взема каквито и да е мерки или ще приема каквито и да е закони, които ще бъдат несъвместими с целите, посочени в този член.

Член 4

България, която в съответствие с споразумението за примирие е предприела мерки за разпускането на всички организации от фашистки тип на българска територия, било то политически, военни или пара-военни, както и други организации, които водят враждебна пропаганда спрямо Обединените нации, не ще позволи за в бъдеще съществуването и дейността на организации от такова естество, които имат за своя цел да отнемат и да не позволят упражняването от хората на демократичните им права.

Член 5

1. България ще предприеме всички необходими стъпки, за да осигури задържането и предаването на съд на:

а) лица, които са обвинени за това, че са извършили, наредили или поръчали извършването на военни престъпления или престъпления срещу мира или човечеството;

б) граждани на някоя съюзническа или асоциирана сила, обвинени в това, че са нарушили техните национални закони чрез държавна измяна или сътрудничество с врага по време на войната.

2. По искане на заинтересуваното правителство на Обединените нации България също така ще предостави като свидетели лица в рамките на нейната юрисдикция, чиито показания се изискват за съдебен процес на лицата, посочени в параграф 1 на този член.

3. Всяко разногласие, което касае приложението на разпоредбите на параграфи 1 и 2 на този член ще са отнесе от всяко от заинтересуваните правителства до главите на дипломатическите мисии в София на Съветския съюз, на Обединеното кралство и на Съединените американски щати, които ще се споразумеят по отношение на възникналата трудност.

Раздел ІІ

Член 6

България поема задължението да признае пълното действие на мирните договори с Австрия, Румъния, Унгария и Финландия и всички други споразумения или договорености, които са били или ще бъде сключени от съюзническите и асоциираните сили по отношение на Италия, Германия и Япония за възстановяване на мира.

Член 7

България поема задължението да приеме всяко споразумение, което е било или може да се сключи за ликвидацията на Лигата на нациите и на Постоянния съд за Международно правосъдие.

Член 8

1. Всяка съюзническа или асоциирана сила ще уведоми България в рамките на период от шест месеца от влизането в сила на този договор кои от предвоенните двустранни договори с България тя желае да запази в сила или да възстанови тяхното действие. Всички разпоредби, които не са в съответствие с този договор обаче ще бъдат заличени от гореспоменатите договори.

2. Всички такива договори, които ще бъдат по този начин нотифицирани, ще бъдат регистрирани в секретариата на Обединените нации в съответствие с член 102 на Хартата на Обединените нации.

3. Всички такива договори, които не бъдат уведомени по този начин ще се смятат за отменени.

ЧАСТ ІІІ АРМЕЙСКИ, ВОЕННОМОРСКИ И ВОЕННОВЪЗДУШНИ КЛАУЗИ

РАЗДЕЛ І

Член 9

Поддържането на сухопътни, морски и въздушни въоръжения и укрепления ще бъде строго ограничено, за да посрещне задачите от вътрешен характер и местната защита на границите. В съответствие с горното България е оправомощена да притежава въоръжени сили, които се състоят от не повече от:

а) сухопътни войски, включително гранични войски, с обща численост от 55 000 души;

б) зенитна артилерия с численост от 1 800 души;

в) военноморски флот с численост от 3 500 души и общ тонаж от 7 250 тона;

г) военновъздушни сили, включително военноморски въздушни сили, от 90 самолета, включително резерв, от който не повече от 70 могат да бъдат бойни самолети, с общ персонал от 5 200. България не ще притежава или придобива каквито и да е самолети, които са проектирани като бомбардировачи с вътрешни бомбоносители.

Тази численост ще включва във всеки случай боен, обслужващ персонал, както и такъв на режийни разноски.

Член 10

Личният състав на българската армия, военноморски и военновъздушни сили, която надвишава съответната численост, разрешена според член 9, ще се разпусне в рамките на шест месеца от влизането в сила на този договор.

Член 11

Персонал, който не е включен в българската армия, военноморски флот или военновъздушни сили не ще получава каквато и да е форма от армейска подготовка, военноморска подготовка или военновъздушна подготовка в съответствие с Анекс ІІ.

Член 12

1. На север от гръцко-българската граница се забранява следното строителство: постоянни укрепления, в които могат да бъдат поставяни оръжия, чрез които може да бъде стреляно в гръцка територия; постоянни военни инсталации, които могат да бъдат използвани за воденето или направлението на огнева стрелба в гръцка територия; постоянни съоръжения за доставка и складиране, създадени с единствената цел за използването на тези укрепления и инсталации.

2. Тази забрана не включва други видове от непостоянни укрепления или повърхностни съоръжения или инсталации, които са проектирани да посрещнат само изисквания от вътрешен характер и местната защита на границите.

Член 13

България не ще притежава, създава или извършва опити с каквито и да е атомни оръжия, с каквито и да е реактивни или управляеми ракети или апарати, свързани с тяхното взривяване (с изключение на торпеда и торпедо изстрелващи механизми, които включват нормалното въоръжение на военноморски плавателни съдове, разрешени от този договор), морски мини или торпеда от безконтактен тип, задействани чрез механизми за външно въздействие, торпеда, които могат да бъдат обслужвани, подводници или други подводни кораби, моторни торпедни катери или специализирани видове от нападателни оръжия.

Член 14

България не ще съхранява, произвежда или придобива по някакъв друг начин, или ще поддържа съоръжения за производство на материали с военно предназначение в повече от това, което се изисква за поддържане на въоръжените сили, разрешени по силата на член 9 от този договор.

Член 15

1. Излишъкът на военен материал, който е със съюзнически произход ще бъде поставен на разположение на заинтересованата съюзническа или асоциирана сила според инструкциите, дадени от тази сила. Излишъкът от български военни материали ще бъде поставен на разположение на правителствата на Съветския съюз, на Обединеното кралство и на Съединените американски щати. България ще се откаже от всички права върху този материал.

2. Излишъкът от военния материал с немски произход или дизайн, който е над изискуемия материал, необходим за въоръжените сили, разрешен според този договор ще бъде поставен на разположение на трите правителства. България не ще придобива или произвежда какъвто и да е военен материал от немски произход или дизайн или ще наема или обучава каквито и да е техници, включително персонал на военната и гражданската авиация, които са или са били граждани на Германия.

3. Излишъкът от военния материал, които се споменава в параграфи 1 и 2 на този член ще бъде предаден или разрушен в срок от една година от влизането в сила на този договор.

4. Определение и списък на военния материал за целите на този договор ще се съдържа в анекс ІІІ.

Член 16

България ще си сътрудничи със съюзническите и асоциираните сили с оглед да на това да осигури, че Германия не би могла да предприеме стъпки извън нейната територия към превъоръжаване.

Член 17

България не ще придобива или произвежда граждански самолети, които са проектирани от Германия или Япония или които представляват главно събиране на немски или японски части или дизайни.

Член 18

Всяка една от армейските, военноморските и военновъздушните разпоредби на този договор ще останат в сила, докато бъдат изменени изцяло или отчасти чрез споразумение между съюзническите и асоциираните сили и България или, след като България стане член на Обединените нации, чрез споразумение между Съвета за сигурност и България.

РАЗДЕЛ ІІ

Член 19

1. Българските военнопленници ще бъдат репатрирани колкото е възможно по-скоро в съответствие със споразуменията, постигнати между задържалите ги индивидуални сили и България.

2. Всички разходи, включително разходите за издръжка, които са направени за преместването на българските военнопленници от техните съответни места на събиране, както са избрани от заинтересованите правителства на съюзническите и асоциираните сили, до местата на тяхното влизане на българска територия, ще бъдат поети от българското правителство.

ЧАСТ ІV ИЗТЕГЛЯНЕ НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

Член 20

1. Всички въоръжени сили на съюзническите и асоциираните сили ще бъдат изтеглени от България колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от 90 дни от влизането в сила на този договор.

2. Неизползваната българска валута и всички български стоки, които са във владение на съюзническите войски в България и които са придобити в резултат на член 15 от споразумението за примирие, ще бъдат върнати на българското правителство в рамките на 90 дни.

3. България обаче ще осигури по време на периода между влизането на в сила на този договор и окончателното изтегляне на съюзническите войски всички онези доставки и съоръжения, които могат специфично да са необходими за изтеглящите се въоръжените сили на съюзническите и асоциираните сили, като на България ще бъде изплатено дължимото се обезщетение за такива доставки и съоръжения.

ЧАСТ V РЕПАРАЦИЯ И РЕСТИТУЦИЯ

Член 21

1. Вредите, които бяха причинени от България на Югославия и Гърция чрез военни операции и военна окупация на територията на тези държави ще бъдат поправени от България, но като се вземе предвид, че България не само се е оттеглила от войната срещу Обединените нации, но че е обявила и всъщност е водила война срещу Германия, страните се съгласяват, че компенсацията за горните вреди ще бъде платена не изцяло, а отчасти, а именно ще се равнява на сумата от 70 000 000 долара, която ще бъде изплатена в индустриални стоки, както и в стоки на добиващите индустрии и селското стопанство за период от осем години, който срок започва да тече от влизането в сила на този договор. Сумата, която ще бъде изплатена на Гърция ще се равнява на 45 000 000 долара, а сумата на Югославия – 25 000 000 долара.

2. Количествата и категориите на доставяните стоки ще се определят чрез споразумения, които ще бъде сключени от правителствата на Гърция и Югославия с правителството на България. Тези споразумения ще бъдат съобщени на ръководителите на дипломатическите мисии на Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените американски щати в София.

3. Като основа за изчисляването на сумата, посочена в този член ще бъде използван долара на Съединените американски щати при неговия паритет към златото на 1 юли 1946 година, а именно 35 долара за една унция злато.

4. Като основа за определяне на стойността на доставяните стоки според това споразумение ще бъдат използвани международните пазарни цени в долари на Съединените американски щати от 1938 година, като цените на индустриалните стоки ще бъдат увеличени с петнадесет процента, а на другите продукти – с десет процента. Разходите за транспорт до гръцката и югославската граница ще бъдат поети от българското правителство.

Член 22

1. България приема принципите на Декларацията на Обединените нации от 5 януари 1943 година и ще върне в най-кратки възможни срокове изнесено имущество от територията на която и да е от Обединените нации.

2. Задължението за реституция се отнася до всякакво имущество, което може да бъде идентифицирано в момента в България и което е било изнесено със сила и принудително от която и да е от силите на Оста от територията на която и да е от Обединените нации, независимо от каквито и да следващи сделки, чрез които сегашният държател на такава собственост и осигурил своето владение.

3. Ако в определени случай се окаже невъзможно за България да реституира предмети с художествена, историческа или археологическа стойност, които принадлежат на културното наследство на Обединените нации, от чиято територия такива обекти са били изнесени насила или принудително от български сили, власти или граждани, България ще предаде на засегнатите Обединени нации предмети от същия вид като, и от приблизително еднаква стойност на, изнесените обекти, доколкото такива обекти могат да се намерят в България.

4. Българското правителство ще върне собствеността, посочена в този член, в добро състояние и, в тази връзка, ще поеме всички разноски в България, които се отнасят до труда, материалите и транспорта.

5. Българското правителство ще си сътрудничи с Обединените нации и ще предостави за своя собствена сметка всички необходими помощни средства за, издирването на и реституцията на собствеността, която подлежи на реституция според този член.

6. Българското правителство ще вземе необходимите мерки да реализира връщането на собствеността, посочена в този член, която се притежава в трета страна от лица, които са подчинени на българската юрисдикция.

7. Искания за реституция на собственост ще бъдат представяни пред българското правителство от правителството, от чиято територия собствеността е била изнесена, като ще се смята, че богатството е било изнесено от територията, на която собствеността е първоначално принадлежала. Периодът, в които такива искания могат да бъдат представяни, ще бъде шест месеца от влизането в сила на този договор.

8. Тежестта на идентификация на собствеността и на доказване на правото на собственост ще се носи от претендиращото правителство, а тежестта на доказване, че собствеността не е изнесена насила или принудително ще се носи от българското правителство.

ЧАСТ VІ ИКОНОМИЧЕСКИ КЛАУЗИ

Член 23

1. Доколкото все още не е направила така, България ще възстанови всички законни права и интереси в България на Обединените нации и на лица с тяхна националност в тяхното състояние от 24 април 1941 година и ще върне цялата собственост в България на Обединените нации и на лицата с тяхна националност, както тя съществува в момента.

2. Българското правителство поема задължението цялата собственост, права и интереси, за които става въпрос в този член, ще бъдат възстановени свободни от всякакви тежести и такси, с които те биха били обременени в резултат на войната и без налагането на каквито и да е такси от страна на българското правителство във връзка с тяхното възстановяване. Българското правителство ще премахне всякакви мерки, включително задържане, секвестиране или контрол, които са предприети по отношение на имущество на Обединените нации между 24 април 1941 година и влизането в сила на този договор. В случаи, когато собствеността не е била върната в рамките на шест месеца от влизането в сила на този договор, то ще бъде отправено искане до българските власти не по-късно от дванадесет месеца от влизането в сила на този договор, с изключение на случаите, при които ищецът може да докаже, че не би могъл да подаде искането си в рамките на този период.

3. Българското правителство ще анулира трансфери на собственост, права и интереси от всякакво естество, които принадлежат на граждани лица с националност на Обединените нации, когато такива трансфери са били резултат от упражняването на сила или принуда от страна на правителствата на Оста или техни представители по време на войната.

4. а) Българското правителство ще бъде отговорно за възстановяване на цялостния добър ред на собствеността, върната на лицата с националност на Обединените нации съгласно параграф 1 на този член. В случаи, когато собствеността не може да бъде върната или когато в резултат на войната лице с националност на Обединените нации е претърпяло загуба чрез нанесена вреда на негова собственост в България, то ще получи от българското правителство парично обезщетение в български лева в размер до две трети от необходимата сума, по време на плащането, за да закупи подобна имущество или за да поправи претърпяната загуба. Във всеки случай лицата с националност на Обединените нации няма да бъдат третирани по-неблагоприятно по отношение на обезщетението в сравнение с българските граждани.

б) Лицата с националност на Обединените нации, които имат пряко или косвено правни интереси на собственост в корпорации или сдружения, които нямат националността на която и да е от държавите на Обединените нации според значението на параграф 8(а) на този член, но които са претърпели загуби поради вреда на тяхно имущество в България, ще получат обезщетение в съответствие с горния подпараграф (а). Това обезщетение ще бъде изчислено на базата на общата загуба или вреда на корпорацията или сдружението и ще бъде в такава пропорция към такава загуба или вреда, както имуществените интереси на такива граждани в корпорацията или сдружението се отнася към целия капитал.

в) Обезщетението ще бъде освободено от всякакви данъци, налози и такси. То ще бъде свободно използвано в България, но няма да подлежи на регламентите за валутен контрол, които от време на време могат да бъдат в сила в България.

г) Българското правителство ще предостави на гражданите или поданиците на Обединените нации такова отношение при разпределянето на материалите за поправката или оздравяването на тяхното имущество в България и при разпределението на чуждата валута за вноса на такива материали, каквото отношение то предоставя на българските граждани.

д) Българското правителство ще предостави на гражданите или поданиците на Обединените нации обезщетение в български лева по курса, както и посочен в горния подпараграф (а), за да ги компенсира за загубите или вредите, които са били причинени от специални мерки, наложени върху тяхното имущество по време на войната и които не са били наложени върху българско имущество. Този подпараграф не се прилага по отношение на загуба на печалба.

5. Всички разумни разноски, които са извършени в България за установяване на искове, включително оценката на загубите и вредите, ще бъдат понесени от българското правителство.

6. Лица с националност на Обединените нации и тяхното имущество ще бъдат освободени от всякакви извънредни данъци, налози и такси, наложени на техните капитали в България от българското правителство или български държавни органи между датата на сключването на споразумението и влизането в сила на този договор за конкретната цел за покриване на разноските от войната или за покриване на разходите на окупационните сили или на репарациите, платени на която и да е от Обединените нации. Всякакви такива суми ще бъдат възстановени.

7. Собственикът на засегнатото имущество и българското правителство биха могли да се споразумеят върху разпоредби, които да заместят този член.

8. В този член:

а) „Лица с националност на Обединените нации” означава всички физически лица с националност на Обединените нации или корпорации или сдружения, които са организирани като такива според законите на която и да е от Обединените нации по време на влизането в сила на този договор при условие, че тези индивиди, корпорации или сдружения също имат такъв статут по време на сключването на примирието с България.

б) „собственик” означава гражданин на Обединените нации, както е определен по-горе в подпараграф (а), който има право на въпросното имущество и включва наследник на собственика при условие, че наследникът също е гражданин на Обединените нации, както е дадено определението в подпараграф (а). Ако собственикът е купил имуществото в повредено състояние, прехвърлящият ще запази своите права на компенсация според този член, без да се накърнят задълженията между прехвърлящия и купувача според вътрешното право.

в) „имущество” означава всякакво движимо и недвижимо имущество, веществено или невеществено, включително индустриална, художествена или литературна собственост, както и всякакви права или интереси във всякакъв вид имущество.

Член 24

България признава, че Съветският съюз има право на всички германски активи в България, които са прехвърлени на Съветския съюз от Контролния съвет за Германия и поема задължението да вземе всички необходими мерки, за да улесни такива трансфери.

Член 25

1. Всяка от съюзническите и асоциираните страни ще има правото да завладее, задържи, ликвидира или предприеме каквото и да е друго действие по отношение на цялото имущество, права и интереси, които по време на влизането в сила на този договор са в рамките на нейната територия и принадлежат на България или на български граждани и ще използва това имущество или приходите от него за такива цели, за които то би пожелало в рамките на нейните претенции и онези на нейните граждани или поданици срещу България или български граждани, включително дългове, с изключение на претенциите, които са изцяло удовлетворени според разпоредбите на този договор. Цялото българско имущество или приходите от него, които надвишават сумата на такива претенции, ще бъдат върнати.

2. Ликвидацията или разпореждането с българското имущество ще бъде извършено в съответствие със закона на засегнатата съюзническа или асоциирана сила. Българският собственик няма да има права по отношение на такова имущество, с изключение на онова, което може да му бъде предоставено по закон.

3. Българското правителство поема задължението да обезщети българските граждани, чиято собственост е взета според разпоредбите на този член без да им бъде върната.

4. Този член не създава никакво задължение по отношение на която и да е съюзническа или асоциирана сила за връщане на индустриална собственост на българското правителство или на български граждани или за включване на такава собственост при определяне на сумите, които могат да бъдат задържани според параграф 1 на този член. Правителството на всяка от съюзническите или асоциираните страни ще има правото да налага такива ограничения или условия на правата или интересите по отношение на индустриалната собственост на територията на съюзническите или асоциираните страни, придобити преди влизането в сила на този договор от правителството или гражданите на България, каквито може да сметнат за необходими за националния интерес от правителството на съюзническата или асоциирана сила.

5. Собствеността, за която става въпрос в параграф 1 на този член ще се смята, че включва българска собственост, която е подлежала на контрол поради състоянието на война, съществуващо между България и съюзническа или асоциирана сила, която има юрисдикция върху собствеността, но няма да включва:

а) собственост на българското правителство, която се използва за консулски и дипломатически цели;

б) собственост, която принадлежи на религиозни организации или частни благотворителни институции и използвана за религиозни или благотворителни цели;

в) собственост на физически лица, които са български граждани и които имат разрешение за пребиваване на територията, на която се намира собствеността или за пребиваване където и да е на територията на Обединените нации, с изключение на българска собственост, която по време на войната е подлежала на мерки, които не са се прилагали като цяло по отношение на собствеността на български граждани или поданици с местопребиваване на същата територия;

г) права на собственост, които са възникнали след възобновяването на търговията и финансовите отношения между съюзническите и асоциираните сили и България или възникнали от сделки между правителството на която и да е от съюзническите и асоциираните сили и България след 28 октомври 1944;

д) права върху литературна и художествена собственост.

Член 26

1. От датата на влизане в сила на този договор, собствеността в Германия на България и на българските граждани не ще бъде третирана повече като вражеска собственост и всякакви ограничения, които се основават на такова третиране ще бъдат премахнати.

2. Изнесената със сила или принуда от българската територия в Германия от немските сили или власти след 28 октомври 1944 година собственост, която може да бъде идентифицирана и която принадлежи на България и на български граждани, ще подлежи на реституция.

3. Възстановяването и реституцията на българската собственост в Германия ще бъде извършено в съответствие с мерките, за които ще бъде взето решение от силите при окупацията на Германия.

4. Без да се накърняват тези и други разпоредби в полза на България и българските граждани от силите, които окупират Германия, България се отказва от свое име и от името на своите граждани от всякакви висящи на 8 май 1945 година претенции към Германия и германските граждани, с изключение на онези, които са възникнали от договори или от поемането на други задължения и от придобиването на права след 1 септември 1939 година. Този отказ ще се смята, че включва дългове, всякакви междудържавни претенции по отношение на сключени споразумения в течение на войната и всякакви претенции за загуба или вреда в резултат на войната.

Член 27

1. Наличието на състояние на война само по себе си няма да се смята като влияещо върху задължението за плащане на дълговете, които са възникнали от съществуващи задължения и договори и върху придобити права преди съществуването на състояние на война, които са станали изискуеми преди датата на влизане в сила на този договор и които се дължат от правителството или граждани на България на правителство или граждани на една от съюзническите и асоциирани сили или се дължат от правителството или граждани на една от съюзническите или асоциирани сили на правителството или граждани на България.

2. Освен ако не е предвидено друго в този договор, нищо няма да се тълкува като накърняващо отношенията длъжник-кредитор, които са възникнали от договори, сключени преди началото на войната, от правителството или от граждани на България.

Член 28

1. България се отказва от всякакви претенции към съюзническите и асоциирани сили от името на българското правителство или български граждани, които възникват пряко от войната или от предприети действия поради наличието на състояние на война в Европа след 1 септември 1939 година независимо от това дали съюзническата или асоциираната страна е била по онова време в състояние на война с България, включително:

а) претенции за претърпени загуби или вреди в резултат на актове на въоръжените сили или властите на съюзническите или асоциираните сили;

б) претенции, които възникват от присъствие, операции или действия на силите или властите на съюзните или асоциирани сили на българска територия;

в) претенции по отношение на укази или заповеди на специализирани съдилища, които решават спорове свързани със завладяни в морето по време на война кораби или имущество, като България се съгласява да приеме като валидни или обвързващи всички нареждания или заповеди на такива специализирани съдилища от и след 1 септември 1939 година, които касаят български кораби или български стоки или заплащане на разходи;

г) претенции, които възникват от упражняването или претендирано упражняване на права на воюваща страна.

2. Разпоредбите на този член ще попречат изцяло и окончателно на всички претенции от такова естество, които ще се погасят за в бъдеще, независимо от заинтересованите страни. Българското правителство се съгласява да предостави справедливо обезщетение в лева на лица, които се направили доставки или услуги по официално нареждане на въоръжените сили на съюзническите и асоциираните сили на българска територия и да удовлетвори претенциите за вреди, които не са резултат от бойни действия.

3. България по подобен начин се отказва от всякакви претенции от такова естество, което се съдържа в параграф 1 на този член, от името на българското правителство или от българските граждани срещу която и да е от Обединените нации, чиито дипломатически отношения с България са били прекъснати по време на войната и които са предприели действия в сътрудничество със съюзническите и асоциирани сили.

4. Отказът от претенции от страна на България според параграф 1 на този член включва всякакви искове, които възникват от действия, предприети от която и да е от съюзническите и асоциирани сили по отношение на български кораби между 1 септември 1939 година и на влизането на сила на този договор, както и всякакви искове и дългове, които възникват от действащи в момента конвенции за военнопленници.

Член 29

1. До сключването на търговски договори или споразумения между индивидуални страни-членки на Обединените нации българското правителство за период от осемнадесет месеца от влизането в сила на този договор ще предостави следното третиране на всяка от Обединените нации, която фактически на основата на взаимност ще предостави подобно отношение по същите въпроси на България:

а) Във всичко, което касае митата и таксите по вноса или износа, вътрешното данъчно облагане на вносни стоки и всякакви други регламенти, на Обединените нации, ще бъде предоставено безусловното отношение на най-облагодетелствана нация;

б) Във всички други отношения България няма произволно да дискриминира стоките, които произхождат или са предназначени за територията на която и да е от Обединените нации спрямо подобни стоки с произход в или предназначени за територията на която и да е от Обединените нации или за която и да е чужда държава;

в) Физически и юридически лица, които имат националност на Обединените нации, ще получат национално и най-облагодетелствано отношение по всички въпроси, които касаят търговията, индустрията, превоза и всички други форми на бизнес в България. Тези разпоредби няма да се отнасят до търговската авиация;

г) България няма да предостави изключителни или дискриминационни права на която и да е държава по отношение на операциите на търговски летателни апарати в международния трафик, ще предостави на всички Обединени нации равенство на възможностите при получаване на международни търговски летателни права на българската територия, включително правото да кацат за презареждане и поправки и по отношение на търговските самолети в международното движение, ще предостави на взаимна и недискриминационна основа на всички Обединени нации право да летят над българската територия без да кацат. Тези разпоредби няма да засягат интересите на националната отбрана на България.

2. Предходните поети задължения от България ще бъдат смятани да подлежат на изключенията, които обичайно са включени в търговските договори, сключени от България преди войната и разпоредбите по отношение на взаимността, предоставена от всяка от Обединените нации ще бъдат смятани, че подлежат на изключенията, които обичайно се включват в търговските договори, сключени от тази държава.

Член 30

България ще улесни железопътния транзитен превоз през нейната територия да се осъществява на разумни цени и ще сключи необходимите за тази цел споразумения на взаимност със съседните държави.

Член 31

1. Всеки спор, който може да възникне във връзка с членове 22 и 23 и анекси ІV, V и VІ на този договор ще бъде отнасян до помирителна комисия, съставена от еднакъв брой представители на заинтересованото правителство на Обединените нации и на българското правителство. Ако не се достигне до споразумение в рамките на три месеца от отнасянето на спора до помирителната комисия, всяко от правителствата може да поиска да бъде назначен трети член на комисията, и ако не се достигне до споразумение между двете правителства за избора на този член, всяка една от страните може да поиска от генералният секретар на Обединените нации да направи назначението.

2. Решението на мнозинството на членовете на комисията ще бъде решение на комисията и ще бъде прието от страните като окончателно и обвързващо.

Член 32

Членове 22, 23, 29 и анекс VІ на този договор ще се прилагат по отношение на съюзническите и асоциирани сили и Франция и по отношение на онези от Обединените нации, чиито дипломатически отношения с България са били развалени по време на войната.

Член 33

Разпоредбите на анексите ІV, V и VІ ще имат сила и ефект като неразделна част от този договор.

ЧАСТ VІІ КЛАУЗА, КОЯТО СЕ ОТНАСЯ ДО ДУНАВ

Член 34

Корабоплаването по река Дунав ще бъде свободно и отворено за всички граждани, търговски съдове и стоки на всички държави на основата на равенството по отношение на пристанищните и корабоплавателни такси и на условията за търговско корабоплаване. По-горното няма да се прилага по отношение на движение между пристанищата на една и съща държава.

ЧАСТ VІІІ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ КЛАУЗИ

Член 35

1. Ръководителите на дипломатическите мисии в София на Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените американски щати за срок, който няма да бъде повече от осемнадесет месеца от датата на влизането в сила на този договор, като действат в съгласие, ще представляват съюзническите и асоциирани сили в делата им с българското правителство, които касаят изпълнението и тълкуването на този договор.

2. Тримата ръководители на мисии ще предоставят на българското правителство такова ръководство, технически съвети и изяснения, каквито биха били необходими, за да се осигури бързото и ефективно изпълнение както на буквата, така и на духа на този договор.

3. Българското правителство ще предостави на тези трима ръководители на мисии цялата необходима информация и съдействие, от която те могат да се нуждаят, при изпълнение на задачите, които преминават върху тях според разпоредбите на този договор.

Член 36

1. Освен ако не съществува друга процедура според разпоредбите на този договор, всеки спор, касаещ тълкуването или изпълнението на договора, който не бъде разрешен чрез преки дипломатически преговори, ще бъде отнесен до тримата ръководители на мисии според член 35, като в този случай ръководителите на мисии няма да бъдат ограничени от срока, посочен в този член. Всеки такъв спор, който не бъде разрешен от тях в срок от два месеца, освен ако страните по спора взаимно не се споразумеят за неговото решаване по друг начин, ще бъде отнесено от която и да е от страните по спора до комисия, която е съставена от по един представител на всяка страна и трети член, избран по взаимно споразумение от двете страни измежду гражданите или поданиците на трета страна. Ако двете страни не достигнат до споразумение в рамките на един месец след назначаването на третия член, Генералният секретар на Обединените нации може да бъде поканен от която и да е от двете страни да направи назначението.

2. Решението на мнозинството на членовете на комисията ще бъде решение на комисията и ще бъде прието от страните като окончателно и задължително.

Член 37

1. Всеки член на Обединените нации, който не е подписал този договор и който се намира във война с България може да се присъедини към договора и след присъединяването си ще се смята асоциирана сила за целта на този договор.

2. Инструментите на присъединяване ще бъдат депозирани при правителството на Съюза на съветските социалистически републики и ще влязат в действие след тяхното предоставяне за съхранение.

Член 38

Този договор, чийто текстове на руски и английски езици са автентични, ще бъде ратифициран от съюзническите и асоциираните сили. Той ще бъде също ратифициран от България. Договорът ще влезе в сила незабавно след депозирането на ратификациите от Съюза на съветските социалистически републики, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия и Съединените американски щати. Инструментите на ратификация ще бъдат в най-краткото възможно време предоставени за съхранение на правителството на Съюза на съветските социалистически републики.

Спрямо всяка съюзническа или асоциирана сила, чийто инструмент на ратификация е депозиран след това, договорът ще влезе в сила на датата на депозирането на инструмента. Този договор ще бъде депозиран в архивите на правителството на Съюза на съветските социалистически републики, което ще предостави заверени екземпляри на всяка от подписалите държави.

За което долуподписаните упълномощени лица добросъвестно са подписали този договор и са прикрепили към него печатите си.

Този договор е съставен в Париж на руски, английски, френски и български езици на десетия ден на месец февруари хиляда деветстотин четиридесет и седма година.

За Съюза на съветските социалистически републики: В. Молотов, А Богомолов;

За Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия: Ърнест Бевин, Дъф Купър;

За Съединените американски щати: Джеймс Ф. Бърнс, Джеферсън Кафъри;

За Австралия: Джон А. Бийсли;

За Белоруската съветска социалистическа република: К. Кисельов;

За Чехословакия: Ян Мазарик, В. Клементис;

За Гърция: Леон В. Мелас, Р. Рафаел;

За Индия: С. Е. Рунганадан;

За Нова Зеландия: У. Джордан;

За Украинската съветска социалистическа република: И. Сенин;

За Съюза на Южна Африка: У. Г. Парминтър;

За Народна федеративна република Югославия: Станойе С. Сими, Родолюб Якови, д-р Павле Грегорич;

За България: Кимон Георгиев, А. Оббов, Т. Костов

Бележки

1. Treaty of Peace with Bulgaria in Treaties and Other International Agreements of the United States 1776-1949 (compiled under the direction of Charles. I. Bevans), Washington, DC: The Department of State, Government Printing Office, volume IV, 1968, page 429
2. Treaty of Peace with Bulgaria, (Paris, 10 February 1947), Entry into force generally: 15 September 1947, Entry into force for Australia: 10 July 1948, AUSTRALIAN TREATY SERIES 1948 No. 2, Australian Government Publishing Service, Canberra в Australian Treaty Series
3. Виж също The Avalon Project Documents in Law, History, Diplomacy, Treaty of Peace with Bulgaria : February 10, 1947