Песен за Павлос Мелас

Българска народна песен за зверствата и убийството на дееа на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Павлос Мелас.

Плачят майки низ мегдано в село Прекопана,
бега мъш, хабер ке носи, во село Статица.
„Мили бракья и сестрици, чувайте селото,
денеска душмане идат, вази ке изколат.
Не ми беа турки-аги, арнаути-геги,
най-ми беа ябанджии, от тугинско Гръчко.
Утепая со куршуми десетмина льуге,
първом даскалот и попот, зашчо сме бугари.”
Как го вели ем дойдоа гръчките андарти
най-отпред им Павлос Мелас –капетана Зезас.
Шчо ли чинат гърци тува, от толку далеку?
Зашчо како звери пулят на мирни ристяне?
Статичени книга носат на Костур, на Лерин:
„Во село ни припадная многу баш-комити.
Войвода им Митре Влао навлегол со чета.
Елай, аго, со аскера, скоро ке ги фатиш.“
Табурите сардисая целата Статица,
загърмея со куршуми и на юруш идат.
Во къшчата плакье Мелас, вика по аскеро:
„Яз сум гърко, не сум душман, не сум Митре Влао.
Яз се удрям не со турки, али со бугари,
немой веке да гърмите, теслим ке се сторим.”
Аго вели, ем говори: „Митрето е нътре.
Мислям, дека тоз кавурин сака да ни лаже.”
Нек се знае, нек се помни дур до веки веков
турки как убия Мелас-гръчкиот андартин.

Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.