Писмо от Васил Левски до БРЦК в Букурещ, 25.08.1872

Из писмо до Централния комитет в Букурещ, 25.08.1872 Автор: Васил Левски

Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява, каквото му се казва, а среща тайнте пощи и взема без моя заповд уставите и другите нужни [книжа], които разпратих по ония места, задето беше отреден да ги обикаля. Как ще му дам пълно мощно, като кого где срещне от работницие, казва им: "Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внисам нему пари. Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари, а да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на един верен човек и с мене заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов!" Същото и Анастас [Попхинов] казва в писмото си. Как ще му дам пълномощно, когато с неговите безумия и лудории т[урското] правителство не дава по ония места да премине веч странник. И освен това, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората, а вече и пред съучастниците! Как ще го вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра, разпечатвал е неведнъж комитетсктие писма, които му бях дал да носи на местните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение.

Всичко това произлиза [от обстоятелството], че той не може да оцени като как трябва да се почита народната работа. Затова го и нападат мнозина от ония места, че бил неспособен, та искат, когато им изпровождаме хора с такава цел, да бъдат по-разбрани. Тия думи ги имам и писмено от някои местни комитети, а които са дохождали устно да ми казват, са доста.

При всичките тия [своеволия] аз не съм му казал още нищо. Викам го да доде да се види: той ли е крив, или търсят извинение [повод], които го нападат, търсят причина да не са вече в работа!

Пък хората са здрави и по-първите в ония страни. Помните и представителя с очилата как говореше за него.

Сега ценете и осъждайте. Аз ще съдя най-после.

* * * * *

Кажете и на Анастаса [Попхинов] да дойде да му дам мястото си: да разполага [с] работите на всичките местни к-ти, да управлява всекидневните им криви постъпки, да посреща тайните пощи, да взема и дава писмените им отговори, да дава пълномощни на работниците спорд спсообностите на човека, да намира хора за тайна полиция, да ги нарежда да се споразумява с нея и пр. и пр. С една дума да му поверя канцеларията си [и] да държи дневник на тая работа, защото, като гледам, че всичктата ни работа опира до пари, пък няма, та не бих стоял на едно място ни една минута! И денят, и нощта да ми са все ден, в късо време мога да намеря партие без печат [нарочно пълномощно] за тая работа.

Търся такъв, за да му поверя горните [служби], пък аз да падна по пешят на парите. Байо, и на Вас казвам: препоръчайте такъв един, да даде поръчителите си и да остане да върши [да поеме работата]. Но ще кажете: "Ти кого си дал [за] поръчители?" Ето [моят поръчител е] работата, която сам съм довел дотука и сам искам да дам сметка за доходите и разходите, и сам показвам как трябва да се върши, за да не може да порпадне парица и да не смее да се лъже!… Това е моят поръчител. А думтие на горните [Д. Общи и Ан.Попхинов] са интриги и с чували глупости.

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.115–116, 197

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.