Писмо от Васил Левски до Любен Каравелов, 25.08.1872

Из писмо до Любен Каравелов, 25.08.1872 Автор: Васил Левски

Любен Каравелов (ок.1834–1879) е български писател, журналист, издател, етнограф и национал–революционер.

… През друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха искали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, [след] като не е дал ни парà, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! – на шкембетата. Аз исках да го [убия] и [да взема] парите му, но както правих сметката си в къщи, на пазара не излезе така. Да видим каква [излезе]. Ние [бяхме] скрити в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той [бе останал] само с калфата си, 24-годишен момък. Според както изпитах, от дюкяна си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, [но] не беше така. Към 3 часа дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза… Ако беше дошел той пръв, нямаше да става никакъв шум, а то дойде първо момчето. Псрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: "Тичайте, хора!" Докато пристигна на мястото, дето бях на двора, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата на смърт, та дано народът да сбърка посоката на гласа му, [защото] улицата беше пълна с хора. Не умря изведнъж. Захван да вика повече, което не можеше да се укрий вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да кажи какви са били [нападателите]. Жално за невинното момче! Но ако не беше така, бе оцапано на много страни. Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хорица.

* * * * *

Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и [тогава от него] не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупаци, а да ме поддържате, като кажете всекиму: "Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!" Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да [последва] нищо лошаво.

* * * * *

Дето ти пиша от Олтеница и Гюргево, че говорят някои си недобро за тебе, аз мисля, че правя добре, щото да ги убедим в истината. Но като е така [щом ти се сърдиш и не желаеш], не ща вече. Аз го имах за длъжност.

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.81, 99, 195

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.