Писмо от Васил Левски до Панайот Хитов, 29.09.1871

Из писмо до Панайот Хитов, 29.09.1871 Автор: Васил Левски

Панайот Хитов (1830–1818) е български хайдушки войвода, национал–революционер и политик, при когото Левски е бил знаменосец.

Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с [хора] от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително ще Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме… И който не постъпва така, не е наш. В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свобдата си, а Вие – за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докато може, за да избави своя народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение… По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие. Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извършват, било е и ще бъдат по вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова.

* * * * *

По-надолу казвате, че ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. И тогава всичко щяло да бъде късно. На това ви отговаряме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, [тъй като] всичко тяхно досега [е] било все лъжа. Па и опитът ни още показа, че бързата работа ялова излиза. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, [който съществува] от много години у нас, та нека потърпим още малко време. Ние сто пъти по-много бързаме от Вас, защото пътят ни из Българско [е] изпод баюнетите неприятелски. В 3-тото предложение казвате, че не можем се приготви никога, както искаме, и че нашите богати не биха взели участие, докато не видят важни неща. Съгласни сме с Вас, че нивга не можем се приготви както другите сили, но ние сме по-много приготвени от другите в духа и естествената сила на народа ни, който е готов вече и чака първия знак, щом му се даде от ТЦК [Тукашния централен комитет]. Но и [ние] сме твърдо убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкто е нужно да се предвиди една добра сетнина за предприятието ни. Защото в нищо неприготвени ще имаме сетнитна нищо и никаква. В 4-тото предложение казвате, че най-главното е да се приготвим вътре. А вас питаме: може ли сам народ да се приготви за бой, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят, като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина? И още, ако би се случило и някакво издайничество в неприятелски ръце – да го вземат назад. Не, брате, приказвали сме върху това и внимание не сте давали, че трябва всичките войводи да си бъдат в Българско, защото отвън носят вреда, а не полза. Ще приказваме пак и пред народното главно събрание. Защото нашата работа да се е свършила по-отколе, ако стоеше в ръцете на войводите по-напред. В 5-тото си предложение [изповядате], че имате договор с някои провинции от другата народност, и според копията на този договор чакате нашето решение. Но понеже тия копия не са достигнали още до нашите ръце, не можем да Ви отговорим засега нищо.

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.49

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.