Писмо от Васил Левски до Филип Тотю, 01.03.1871

Из писмо до Филип Тотю, 01.03.1871
Автор: Васил Левски

Филип Тотю (1830–1907) е български хайдушки войвода и национал–революционер.

Сега ида да ви посрещна [да Ви отговря на] думата, дето казвате в писмото [си], че с Божия воля на лятос да се развява българският лев в България. Сега, като Ви предлага[ме] до[къде] ни е дошла работата и какво има да работим, па не забравяйте, че хората ни, с които ще захващаме от най-напред, се пръснаха от местата, дето живеят, кой по Влашко, кой в Сърбия, [кой] в Добруджа. Остават само старците и жените. Освен [това] нашата най-сгодна [добра] сполука за захващане [започване] е [през] зимата. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция [на] място. После идат главните пътища, подир тях селата, по-после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата? [Тя] ще отегчи пътя на войските, а [особено] на артилерията и всадниците [конниците]. [А те] са най-яки и сигурни в революцията. Без тях султанът е мъртъв и ние сме вече господари.

* * * * *

… Приятелю и брате Филипе, ние, дейците сме си посветили живота на отечеството и да работим за толкова милиона наорд. Трябва да се мисли зряло, [за] да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да вземаме опит, па и да се съветваме един други, да се слушаме и да избягваме даже и най-малка гордост. Да не присовяваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва, било каквото било – добро или зло. Особено ние, които до смърт сме си решили и после освобождението да служим на отечеството, не ни трябват такива глупости.

Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме наредили да паса и патките. Не е ли така? По мое мнение така е най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдността във всичко, нито всекидневното ми преследване от полицията от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изроди български; нито пък казвам, че щом от началото на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово [да дойде]? Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледа друга, нека [и] по-долна [служба]. Исторята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.

Всичко се случва, на всичко трябва да бъдем осторожни и умни. Има много по-умни, но страхливи. С таквиа се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме. Тогава заслугата ни е равна. Защото и те без нас не могат, па и ние без тях. Това, брате, трябва да ни бъде всякога на ума, та да не даваме [лош] пример. Ако ние бъдем такива, тогава никой не ще смее да се възгордее, за да се раждат вражди между нас, от каквито е попаднало отечеството ни. Имаме хиляди примери.

Щял да дойде някой си по вишегласие да ми вземе онова, което съм заслужил – право или криво – да му е просто. Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Та[ка] е [и] нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-росто нещо.

Какво искам повече, като гледам отечеството си, че е свободно? Нали това ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умрa, братко! На всеки български работник трябва да даваме такова предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа. И най-често трябва да се съветваме ни, дейците, като спазим [посочим] един другиму грешките си. Защото всеки бърка, па не може [сам] да се съвземе. На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не енаш приятел.

Източник

Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.65, 188–189

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.