Писмо от Васил Левски до богат българин от Влашко, 06.10.1871

Из писмо до богат българин от Влашко, 06.10.1871 Автор: Васил Левски

Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки, комуто тежат робските синджири на врат и който носи жалостното и срамно име роб, е напънал всичките си сили – и нравствени, и физически – и търси случай да отърси от себе си по какъвто и начин да било робското тегло, да разкъса робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб; иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, иска да бъде човек. Роби сме ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини ечат от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на прàвата свобода и да дадем всекиму своето.

* * * * *

Централният революционен кмитет счита за своя длъжност да покани всеки българин, който и дето и да бъде той, да вземе участие в делото. Както има пред вид Вас и Вашите всекидненви пожертвования за милия си народ, на който стоите начело измежду другите родолюбци, има смелостта да Ви покани и да Ви помоли да му подадете братската си ръка, [за] да му помогнете, колкото Ви силите дпоускат, и нравствено, и материално. С това ще дадете пример и на другите ни извън Българско родолюбци да Ви последват и направят същото.

* * * * *

…От никоя страна [за] нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състоии спроед нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.33, 108, 151

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.