Писмо от Васил Левски до дейци във Влашко, 20.06.1871

Из писмо до кръг дейци във Влашко, 20.06.1871 Автор: Васил Левски

Приятелю, питаш ме познавам ли те? Как не, и Вази и г-н Панайота, Райнов, Живков, Кършовски, Д.Ценова, Каравелова и пр. и пр. Нали дойдох нарочно из Българско да Ви представя народното мнение на простия и учения ни народ в Българско, върху което цяла година мнения давате? Нали сте Вие горните? Помните ли всичките си думи, които аз ги имам и забелязани и срещу които съм противостоял? Като се поразгледате в миналото от началото на работите си и досега във Влашко, кой с кого се е турил на работа, та от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар… Аз при тия комедии в година време донейде стоях да гледам и казах Ви няколко пъти: нямаме хора във Влашко, и станах, та си дойдох в Българско. Така ли е, братя съидейници? Да ме простите тук в думите ми, защото и да не исках да Ви говоря вече [за] това минало, то писмото Ви ме кара много повече да Ви говоря. Но стига. Дай Боже да сте взели за други ум и разум. Както виждам в писмото ви, че се грижите да се съберем из Българско и Вие от Влашко, та да се разумеем по кой път трябва да вървим всички наедно. Дай Боже и отсега нататък да живеете [да работим заедно], ако Вие сте се турили на тоя път вече.

При всичко, като Ви подаваме ръка и ние от Българско, за да работим задружно, даваме Ви и бележка от БРЦК в България по вишегласие: каквото и когато намерите и най-малкото нещо да извършите за доброто там, то предварително да ни явите да го разгледаме и ние, както и ние сме длъжни да съобщим нашето Вам. Пък сега, дето ме викате – няма за какво да дойда. Според това, което гледам засега в писмото, Вие нищо не знаете от работите ни в Българско до днес и какво работим, в което се заключава моето и общото мнение в Българско. Но Вие съидейниците слезте в Турну Магуреле при Дан.Хр.Попов, наш човек е. И разгледайте всичко, щото желаете да чуете от нас из Българско, и който обича, нека заповяда при нас и ние сме при него. Но всичко с внимание гледайте, като четете писмата ни, та да не гледаме на таквиз вече думи, като в това Ви писмо – неврели и некипели, без да разгледате. Стига вече такива недоразумения, зависти и укори, че срамота вече и от циганите. На думи да не гледате, но на работа.

Бележите ми в писмото си още: как смея да правя програма и печат, с които да се разполагам в Българско, без да се споразумея с всичките членове в делото? Я кажете ми с две думи, че и ние сме готови да Ви кажем отпосле из едно гърло с по-многото гласове из Българско – с кои членове в делото във Влашко, с които се днес показвате, и колко ли сте души? И сега чакаме да се забележите; или по вишегласието трябва да се гледа в самото място, за което Вие се туряте днес жертва? Вчера – не! Било е и вчера, но само с думи…

Мисля и че се надявам да вървите по народното ни вишегласие, което е назначено вече така:

БРЦК в България, който, докато не подпише – не вършим, разбрахте ли! Ситият на гладния не знае колко хляб да му даде; затова се и пита гладният: "Колко хляб искаш?" И още по-ясно: малките реки се втичат в по-големите и тъй нататък. Всеки разумен разбира – и Вие [трябва] да разберете... Дай Боже да се уякчи Централният ни комитет, та да пусне корените си отвъд Дунава.

* * * * *

Вижте и нашата песен по-долу, как пеем ние, пък как искате да пеете Вие, че накрай, както речат повечето игроводи, така ще играем.

Искате Вие там да се съберем и да видим по кой път, та да вървим всички наедно. И ние сме го казали, и хората, на които прилича да изберат работа, т.е. представителите ни из Българско, вече имаме ги от няколко градове и села готови. А нейде още ги избират. Има и места, дето не сме им още казали да си приготвят човек от всяка страна, готов за представител, че дето се повика, да дойде да разгледва работите, върху които ще бъде упълномощен да гласоподава. Това току-кажи от повечето места в България и Тракия са готови на първо повикване… Като наредим на всяко място, както казвам по-горе, и сме вече готови, [то ще] се свикат всички представители, дето ще повикаме и Вази. И ако Вие там сте истински патриоти, ще дойдете на нашето събрание в Българско. А къде ще бъде то? – [Това] никому няма да бъде известно до оня ден. И така: Вие там, събрани 20 или 50 души, [а] ние да дойдем всички при Вас от Българско! То и да искаме – не можем; и да можем – не е право така. А не е ли пък още глупаво, като казвате Вие и съидейниците, че намирате за добро с няколко души да се съберете тамкашни, дето викате и мене от Българско да гласоподавам. Чудя Ви се на умовете и тъй са чудя, както сами се бележите за чудни пред всеки наш член на Централния ни комитет в Българско. Бележите в писмото си една дума – "гламаво" захващане. А какво по-гламаво от това Ви[е] там да се съберете 20-50, нека и 500 души, пък от Българско, дето ще се пролива кръв, викате мен един, та да решаваме работи? Засега не давам глас, защото, както Ви казах, приемаме и отговаряме по вишегласие. Засега остава да съобща, пък Вие гледайте по-скоро да разясните при г-н Данаил Хр. Попов, та с второто Ви писмо конечно [окончателно] ще се разберем кои сме наши. Но да си забележите имено кои сте, та, както казвате в писмото си, да знаем какво да правим. Пѝшете ми още, че "Свобода" е умряла и Каравелов отишъл не знам де си? И по причина на неговите луди работи оттеглил се Попович и Д.Ценович. Пѝшете ни пак за неговите луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук, в Българско? Приписвате ни, че уж от него чакаме програма, закони, печат и не знам какво си! С една дума, [че] от него се водя. Отгорете си очите хубаво в писамта ни – по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да било там от Вас? И по одобрението само на Каравелова, Ценова, Райнова Живкова, Кършовски и от Д.Хр.Попов ли, или по одобрението на тукашното вишегласие, па тогава да се върнат и печата. Тъй кьорава недейте стъпва и да дрънкате…

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.138–143

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.