Писмо от Васил Левски до троянци, 04.04.1872

Из писмо до Троянския революционен комитет, 04.04.1872 Автор: Васил Левски

Какво стана със закона? Направихте ли бележки върху него, или по съдържание е добър? Както Ви бяхме задължили по заповед от Централния комитет, да съобщите работата ни и на някои и други от по-първите Ви лица по име, [които] да дадат решението си всеки за себе [си], где е гласът им [съгласни ли са с нас]. Или ако не [сте] им съобщили, не знаете ли, че [по]падате под съд според закона? Отговорете ни: [съобщили] явили ли сте им и всеки за себе си какво е казал – ще бъде ли с нази и с народа, или е притив нази и против народа? Явете още и на ония, които казват, че са българи и желаели да работят за народното ни освобождение, но нямали доверие в работите [ни]. Това и ние отколе сме казали: никой да не се повежда сляпо в работа, защото на таквиз никога няма да им поверим тайна.

Следователно ето какво: писали сме на всички революционни комитети да си изберат и приготвят представители за във Влашко и са [се] приготвили [вече]. Казваме и Вам, ако нямате доверие в ловчанския представител и [не искате] да му дадете пълномощно да гласоподава и за Вас в заседанието, то изберете си представител по вишегласие, който познава духа на по-голямата част от народа ни към целта [и] въобще състоянието му, [също] да познава [и] какви са обстоятелствата в Българско. Защото там, във Влашко, [на събранието] ще бъдат чисто народни хора – представители, българи от разни места, живущи извън Българско; а оттук аз с гореречените ни представители по решение на Централния комитет ще явим [съобщим] как вървят работите ни в Българско и догде са дошли, върху което ще дават мнение за оттук нататък – как трябва да вървят работите ни спорд обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа. И това тяхно мнение ще се принесе тук в Централния комитет и по вишегласие на всички революционни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето…

В пълномощното на представителя няма да бележите ни името му, ни мястото, отгле иде. А за уверение на това, отгде и где е представител, ще носи в себе си одраното [откъснатото] късче книга и аз, като му го поискам, трябва да ми го даде и като присъединя с другата му половина – ще знам.

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.95–96

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.