Писмо от Васил Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871

Из писмо до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 Автор: Васил Левски

И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството, на свободата ина съвестта.

… Турчеят децата, безчестят по-младите и дъщерите ни. Тия невинни не са ли наши братя и сестри? [А] защо така?… Мислите ли, че ние оставаме невинни след това? Не! Ние и най-много Вие, чорбаджиите, не сте ли причина да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас? Кому дургиму има да се надяват горките?… Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и пролееем капка кърв, [за] да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, който друг ще [скочи]? Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оствим вечен спомен, като пролеем капка кръв за тяхното избавление? Пък те не щат ли [ни] вдигнат паметници, не щат ли ни забележат в историята, която ние възкресяваме [и] й даваме нов век?…

* * * * *

Както щете: или три[де]сетех лири ще Ви бъдат по-мили, или златната свобода, в която [ще] Ви се забележи името вечно. Заемете се добре с това, господа, и не ни майте. Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към него. Повтарям Ви: решили сме се вече и веднъж [завианги] ще принесем жертва на народния ни жертвеник пред олтара на чистата свобода…

Подписа[ли са се] хиляда юнаци, [които] чакат отговора Ви. Решавайте по-скоро: или с нас и във всичкия народ, или против нас и нашите желания. С една дума, свобода или да Ви пратим при черните души. Там, дето [са] предателите, изедниците… чийто живот искате да живеете. От днес както се забележите и докрай ще останете. Пак Ви казваме: в нашите ръце [сте]. Отговорете сами за себе си – свобода и[ли] смърт!

* * * * *

Сега за последен път Ви [заявяваме], защото работата ни не е само с Вас. Десет години става, откак Ви чакаме, и жертви на бесила давахме, и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите, да се вземехте за ум и разум и да свършите това, за което Ви караме днес. [Трябваше] отдавна да го приготвите, като и сами разбирате, че без пари не се върши [нищо], па да дойдехте Вие нас да търсите, а не ние Вас. Защото един чисто народен човек сто чорбаджии не могат да го купят. Пък ние дадохме и още даваме так[ива] жертви за чорбаджийски кеф и пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и ги наричате чапкъни. Пък гледай чудо. От речените Ви чапкъни колкото мрат, по-много стават, колкото страдат, по-много се разпалват. И [най-главно] взели са се на друг ум – на! Както виждате, повече ще мрат, но и работа ще свръшат.

Чакахме Ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло, но не! Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Разберете, решили сме се вече – или да Ви съберем [привлечем], или да Ви поразим, както Ви казваме по-горе. И то с едно добро утро или добър вечер. Ето, да намерите по какъвто [и да е] начин тая сума… И те[зи] пари ще ги приготвите в 4–5 дена и да Ви бъдат в пазвата, че [в] който час дойде наш човек със знак и Ви намери от [името на] Приверменното ни правителство, ще му броите парите, без да отлагате [нито] за [един] час време. [А] после, един ден, ще Ви се даде разписка с печат от Привременното ни правителство, която ще отговаря за дадената от [Вас] сума пред бъдещето правителство, което ще дири от [всеки] един и докрай – кой какво е дал и закъде са употребени. Ето, ако дадете повече, отколкото Ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава, утре не и милиони да давате.

* * * * *

В нашата България не ше бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами [те] турци.

В Българско не ще има цар, а "народно управление" и "всекиму своето". Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.

Източник

• Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.41, 201, 207–209

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.