|
|
Показалецъ или рѫководство, какъ да сѧ изисквѫть и издирѭть най стари чьрти нашего бытиа, iaзыка, народопоколѣниѧ, стараго ни правлениѧ, славнаго ни прошествиѧ и проч.
Автор: Георги Раковски
|
|
... „Българският народ, макар и да е под турско иго, и да се е преселил много при падането си във Влашко, Богданско, Немско, и най-вече в Бесарабия, Крим, и другаде в Русия, от него обаче е останало в отечеството му значително число превъзхождащо всички други народи живеещи в европейска Турция. Днешните му жилища се простират: от сегашната граница на сръбското княжество от Радуевац, където река Тимок се втича в Дунава, по цялото крайбрежие на тази река до устието ѝ, което се втича в Черно море на мястото наричано Солина, а от там по цялото черноморско крайбрежие чак до Босфора по Руманската (тракийската) страна, от там по крайбрежието на Мраморно море, Дарданелите, и крайбрежието на Бяло море (средиземно) до град Солун, като включим крайбрежните градове, където обитават смесени българи с преселници римогърци, турци, арменци, евреи и цигани, вътрешните градове и села се обитават преимуществено от чисти българи. От Солун до Атонската планина също така повечето обитатели и туземния народ са българи. От Атонската планина по почти цялата наречена Тесалия до залива Артъ, и от там по Юнаническо море през Албания до Нови пазар, град лежащ в Босна, а от там към Запад до днешното сръбско пограничие, което започва близо от Крушувиц, до гореспоменатата река Тимок, където се влива в Дунав. По всички тези места, като изключим неколцина римогърци, погърчени арбанаси, турци, евреи и цинцари (хромовласи) всички други, ако ги попиташ: какъв сте народ вие, те казват: българи, или бльгари, или бугари. А ако ги попиташ на какъв език говорите, те отговарят: български, бльгарски, бугарски. Освен тези българи има и други българи обитаващи и в самата Морея (Пелопонес, б. изд.) и в Мала Азия. А в днешното сръбско княжество от Крушовиц до Смедерево почти всички села са населени от родом българи и говорят още български език. Около Белград (който винаги е бил старобългарски град) се намират повече от 20 знаменити български села: а именно Мокри лук, Винча, Мириево, Сланици, Велико село, Железник, Бела вода, Княжевец, Вишница, Болич и село Пали лука, което се държи от самия Белград. Тези българи са съхранили езика си, народното си облекло, обреди и стари обичаи. А окръжията (нахии), които в последно време княз Милош е откъснал от Видинската област и е присъединил към сръбското кнжество, които се наричат Крайна - те почти всичките са българи.“ ...
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
