Правила за употреба на ят от 1937

Изъ "Български правописенъ речникъ", София, книгоиздателство "Казанлъшка долина", 1936, съставилъ Д. П. Койчевъ, съ съдействие на Ст. П. Василевъ. Одобренъ отъ Министерството на народното просвѣщение съ окрѫжно № 1,044 отъ 20 мартъ 1936 г.

Употреба на ѣ

ѣ (ят, е двойно) се пише:

1. В срѣдата на всички думи и въ тѣхнитѣ производни, гдето, според източно-българското произношение, се изговаря като я и като е. (Справка въ речника!).

2. Въ всички форми на глаголитѣ, които въ сегашно време свършват на -ѣя, както и въ произведенитѣ от тѣхъ причастия.

Сегашно време	Мин.несв. време	Мин.св. време	Сег. деепричастие	Мин.несв. деепричастие	Мин.св. деепричастие	Страд. причастие
сѣя	сѣехъ	сѣхъ	сѣещъ	сѣелъ	сѣлъ	сѣтъ
пѣя	пѣехъ	пѣхъ	пѣещъ	пѣелъ	пѣлъ	пѣтъ или пѣнъ
живѣя	живѣехъ	живѣхъ	живѣещъ	живѣелъ	живѣлъ	живѣнъ
люлѣя	люлѣехъ	люлѣхъ	люлѣещъ	люлѣелъ	люлѣлъ	люлѣнъ

Многократнитѣ глаголи и отглаголнитѣ сѫществителни, произведени отъ глаголи, които въ сегашно време свършватъ на -ѣя, запазват ѣ-то, само ако то принадлежи на глаголния корен. Ако ѣ-то не принадлежи на корена, то не се пише нито въ многократната форма на тия глаголи, нито въ произведенитѣ отъ тѣхъ отглаголни сѫществителни.
Напр.: посѣвамъ (ѣ е въ корена), затова: засѣвамъ, отсѣвамъ, сѣене, засѣвване;
НО! заживявамъ (ѣ не е въ корена), затова: поживявамъ, заживяване;

Забележка: Когато сѫществителното, образувано отъ такива глаголи, свършва на -ѣене, то се пише с ѣ: живѣене (но: живение, живене); люлѣене (но: люление, люлене); пилѣене (но: пиление, пилене) и др.


3. Въ формитѣ за минало свършено и несвършено време на глаголитѣ отъ I и II спрежение, които въ 1 л. ед.ч. свършватъ на -ѣхъ, както и въ произведенитѣ от тѣхъ причастия.
Напр.:
бера, берѣхъ, берѣше, берѣхме, берѣхте, берѣха; берѣлъ, берѣла, берѣло, берѣли
свиря, свирѣхъ, свирѣше, свирѣхме, свирѣхте, свирѣха, свирѣлъ, свирѣла, свирѣло, свирѣли, свирѣнъ
спра, спрѣхъ, спрѣлъ, спрѣнъ

Забележка I: Въ отглаглното сѫществително на тия глаголи не се пише ѣ. Напр.: свирене, четене, мрене, търпене и др.

Забележка II: Въ миналото свършено време на глаголитѣ: вземамъ, снемамъ, отнемамъ, подемамъ, кълна и въ произведенитѣ от тѣхъ причастия не се пише ѣ.
вземамъ - взехъ, взелъ, взетъ
снемамъ - снехъ, снелъ, снетъ
отнемамъ - отнехъ, отнелъ, отнетъ
подемамъ - подехъ, поделъ, подетъ
кълна - клехъ, клелъ, клетъ


4. Въ съкратената инфинитивна форма на глаголи, като: видѣ, търпѣ, живѣ, пѣ, въртѣ, горѣ и др. и то:
а) следъ глаголитѣ: не мога, стига, недей.
Напр.:
недей пѣ, недей търпѣ
стига пѣ, стига търпѣ

или пъкъ
б) предъ ща, щешъ при бѫдеще неопределено време.
Напр.:
пѣ-ща (ще пѣя нѣкога), пѣ-щешъ, пѣ-ще, пѣ-щемъ, пѣ-щете, пѣ-щатъ
живѣ-ща (ще живѣя нѣкога) и т.н.


5. Въ многократния видъ на глаголитѣ съ следнитѣ корени и въ произведенитѣ отъ тѣхъ глаголни сѫществителни: -блѣс-, -прѣг-, -врѣк-, -сѣг-, -лѣг-, -плѣс-, -клѣк-, -крѣк-, -крѣск-, -мѣт-, -тѣг-, -вѣх-, -срѣщ-, -сѣд- и -трѣс-.

блѣскамъ	блѣскане	блесна	блещи	блещене
впрѣгамъ	впрѣгане	впрегна	-	-
врѣкамъ	врѣкане	врекна	врещи	врещене
посѣгамъ	посѣгане	посегна	-	-
лѣгамъ	лѣгане	легна	лежи	лежене
плѣскамъ	плѣскане	плесна	плещи	плещене
клѣкамъ	клѣкане	клекна	клечи	клечене
крѣкамъ	крѣкане	крекна	кречи	кречене
крѣскамъ	крѣскане	кресна	крещи	крещене
мѣтамъ	мѣтане	метна	-	-
стѣгамъ	стѣгане	стегна	-	-
повѣхвамъ	повѣхване	повехна	вехна	вехнене
срѣщамъ	срѣщане	срещна	-	-
сѣдамъ	сѣдане	седна	седи	седене
трѣскамъ	трѣскане	тресна	трещи	трещене

6. Въ личнитѣ и показателни мѣстоимена: тѣ, тѣхъ, тѣмъ, тѣзи, онѣзи, както и въ членната форма за множествено число: ученицитѣ, столоветѣ, книгитѣ, прилежнитѣ, дветѣ, петтѣ, стотѣ, пѣещитѣ, оживѣлитѣ, посѣтитѣ, разлюлѣнитѣ и др.

Забележка. Окончанието на глаголитѣ въ множ. число (-те), както и кратката винителна форма на личното мѣстоиме, второ лице, ед. число (тебе те), се пишатъ съ е.
Напр.:
четете, пѣете, молите, ходите, стреляте и др.
"Обичамъ те, отечество мое; ще те браня отъ враговетѣ, защото тѣ те дебнатъ всѣки часъ".


7. Въ частиците "нѣ" и "всѣ", когато сѫ съставна часть на думитѣ и сѫ подъ ударение.
Напр.:
нѣкой, нѣкакъв, нѣкакъ, нѣкого, нѣкому, нѣкога, нѣколко, нѣколцина, нѣкѫде, нѣщо;
всѣкой, всѣкакъвъ, всѣкакъ, всѣкога, всѣкѫде, всѣки.

Забележка. Частицитѣ "не" и "все" не се пишатъ съ ѣ, когато не сѫ подъ ударение и първата отъ тѣхъ (не) означава отрицание, а втората (все) - всичко.
Напр.:
нещастие, немирство, невежа, негоденъ, невѣста и др.
всемиренъ, всесиленъ, всеобщъ, всеблагъ и др.

ѣ не се пише:

1. Въ представката пре- и въ предлозитѣ: презъ, чрезъ, предъ, следъ, срещу, употрѣбени самостойно или като представки (презимувамъ, презморски, следобѣденъ, срещуположенъ и др.)

2. Въ края на наречията: зиме, лѣте, утре, отколе, другаде, где, кѫде, горе, доле, добре, зле, сетне, после, насаме, наяве, вѫтре и др. Споредъ това, ще се пише: сетнешенъ, гореказанъ, вѫтрешенъ и др.

3. Въ остатъцитѣ отъ старото двойнствено число: две, двесте, рѫце, нозе, колѣне, криле, рамене, лакте и др.

4. Въ началото на думитѣ, следъ гласнитѣ ж, ч, ш и следъ гласна: яздя (не: ѣздя), можехъ, учехъ, пишехъ, пиехъ.

5. Въ наставкитѣ ейши и ейша на прилагателнитѣ имена: светейши, августейши, свѣтлейши, новейша.

6. Въ чуждитѣ думи, употрѣбявани въ нашия езикъ.
Напр.:
театъръ, перли, сцена, механика
(За останалитѣ - справка въ речника!)