Президентът и пресата

Президентът и пресата
Автор: Джон Ф. Кенеди
Обръщение към Асоциацията на американските вестникарски издатели, Ню Йорк, 27 април 1961 г.

Г-н председател, дами и господа,

Силно оценявам щедрата ви покана да бъда тук тази вечер.

Вие носите тежки отговорности в наше време и една статия, която прочетох наскоро ми напомни колко особено тежкo бремената на съвременните събития се отразяват на вашата професия.

Може да помните, че през 1851 г. Ню Йорк Хералд Трибюн, спонсориран и публикуван от Хорас Грийли, наема за свой лондонски кореспондент неизвестен журналист на име Карл Маркс.

Твърди се, че чуждестранният кореспондент Маркс, останал без пукната пара, с болно и недохранено семейство, постоянно се обръщал към Грийли и управляващия редактор Чарлс Дейна за увеличение на щедрата му заплата с $5 на издание, заплата, която той и Енгелс неблагодарно окачествили като „най-противното дребнаво буржоазно мошеничество“.

Но когато всичките му финансови молби били отхвърлени, Маркс потърсил други средства за издръжка и слава, в крайна сметка прекратявайки връзката си с Трибюн и отдавайки се напълно на каузата, която щяла да завещае на света семената на ленинизма, сталинизма, революцията и Студената война.

Ако само този капиталистически нюйоркски вестник се бе отнесъл с него по-учтиво, ако само Маркс бе останал чуждестранен кореспондент, историята можеше да бъде различна. И аз се надявам, че всички издатели ще помнят този урок, следващия път, когато получат бедняшка молба за малко увеличение в разходната сметка от неизвестен вестникар.

Избрал съм за заглавие на бележките си тази вечер „Президентът и пресата“. Някои може да предложат, че по-естествено заглавие би било „Президентът срещу пресата“. Но това не са моите чувства тази вечер.

Вярно е обаче, че когато известен дипломат от друга страна поиска наскоро нашият Държавен департамент да отхвърли някои вестникарски нападки срещу негов колега, за нас беше ненужно да отговорим, че тази администрация не е отговорна за пресата, тъй като пресата вече бе изяснила, че не е отговорна за тази администрация.

Въпреки това, моята цел тази вечер не е до изнеса обичайната атака над така наречената еднопартийна преса. Напротив, през последните месеци рядко съм чул оплаквания за политическо пристрастие в пресата, освен от няколко републиканци. Нито е моя цел тази вечер да дискутирам или защитавам излъчването на президентските пресконференции. Мисля, че е силно благотворно над 20 000 000 американци редовно да седят на тези конференции да наблюдават, ако мога така да се изразя, проницателните, интелигентни и любезни качества, показвани от вашите вашингтонски кореспонденти.

Нито, накрая, тези бележки са предназначени да разгледат подобаващата степен на уединение, която пресата трябва да позволи на който и да е президент и неговото семейство.

Ако в последните няколко месеца вашите кореспонденти в Белия дом и фотографи са посещавали редовно църковни служби, това със сигурност не им е навредило.

От друга страна осъзнавам, че вашият персонал и фотографи от телеграфните агенции може да се оплакват, че не се ползват със същите зелени привилегии на местните игрища за голф както някога.

Вярно е, че моят предшественик не възразяваше, както аз правя, срещу снимки на голфовите му умения в действие. Но нито пък от друга страна някога е бил човек на Тайните служби.

Темата ми тази вечер е по-сериозна, засягаща издатели, както и редактори.

Искам да говоря за общите ни отговорности в лицето на обща опасност. Събитията от изминалите седмици може да са помогнали да се хвърли светлина върху това предизвикателство за някои, но измеренията на неговата заплаха от много години са надвиснали на хоризонта. Каквито и да са надеждите ни за бъдещето – за намаляване на тази опасност или живеене с нея – не може да се избяга нито от сериозността, нито от целостта на нейното предизвикателство за нашето оцеляване и нашата сигурност – предизвикателство, което ни противостои по необичайни начини във всяка сфера на човешката дейност.

Това смъртоносно предизвикателство налага върху нашето общество две изисквания, пряко засягащи както пресата, така президента – две изисквания, които може да изглеждат почти противоречащи си по тон, но които трябва да бъдат помирени и осъществени, ако ще посрещнем тази национална опасност. Имам предвид първо необходимостта от далеч по-голяма обществена информация и второ нуждата от далеч по-голяма официална секретност.

Самата дума „секретност“ е отвратителна в едно свободно и отворено общество и ние като народ сме вродено и исторически противопоставени на тайни общества, на тайни клетви и на тайни заседания. Решихме отдавна, че опасностите на прекомерно и неоправдано укриване на уместни факти далеч надвишават опасностите, цитирани за оправдаването му. Дори и днес има малко стойност в противопоставянето на опасността от затворено общество чрез подражаване на произволните му ограничения. Дори и днес има малко стойност в осигуряването на оцеляването на нашата нация, ако нашите традиции не оцелеят с нея. И има много сериозна опасност, че една оповестена необходимост за повишена сигурност ще бъде използвана от онези, силно желаещи да разширят значението ѝ до самите граници на официалната цензура и укриване. Това не възнамерявам да позволя до степента, до която то е под мой контрол. И никой служител от моята администрация, от висш или нисш чин, цивилен или военен, не трябва да тълкува думите ми тук днес като извинение да цензурира новините, да задушава несъгласието, да прикрива грешките ни или да задържа от пресата или обществото факти, които те заслужават да знаят.

Но аз моля всеки издател, всеки редактор и всеки новинар в нацията да преразгледа собствените си стандарти и да разпознае природата на опасността на нашата нация, Във военно време правителството и пресата обичайно са се обединявали в общо усилие на основата най-вече на самодисциплина за предотвратяване на неупълномощени разкрития на врага. Във време на „ясна и настояща опасност“ съдилищата са държали, че дори привилегированите права на Първата поправка трябва да се предадат на нуждата на обществото от национална сигурност.

Днес няма обявена война, и колкото и яростна да е борбата, тя може никога да не бъде обявена по традиционния начин. Нашият начин на живот е нападнат. Онези, които са се направили наш враг напредват по земното кълбо. Оцеляването на нашите приятели е в опасност. При все това не е обявена война, не са били прекосени граници от маршируващи войници, не са били изстреляни ракети.

Ако пресата очаква обявяване на война преди да наложи самодисциплината на бойните условия, тогава мога само да кажа, че никоя война не е представлявала някога по-голяма опасност за нашата сигурност. Ако чакате намиране на „ясна и настояща опасност“, тогава мога само да кажа, че опасността никога не е била по-ясна и нейното присъствие никога не е било по-непосредствено.

Тя изисква промяна във възгледите, промяна в тактиката, промяна в мисиите – от правителството, от хората, от всеки един бизнесмен или трудов лидер и от всеки един вестник. Тъй като на нас се противопоставя по целия сват една монолитна и безскрупулна конспирация, която разчита предимно на прикрити средства за разширяване на своята сфера на влияние, на проникване вместо на нахлуване, на подриване вместо на избори, на заплашване вместо на свободен избор, на партизани през нощта вместо на армия през деня. Това е система, която е набрала огромни човешки и материални ресурси в построяването на плътно сплетена, високо ефективна машина, която комбинира военни, дипломатически, разузнавателни, икономически, научни и политически операции.

Нейните приготовления са прикриват, не се публикуват. Нейните грешки се заравят, не се огласяват. Нейните несъгласни се заглушават, не се хвалят. Никакъв разход не се поставя под въпрос, никакви слухове не се печатат, никакви тайни не се разкриват. Тя води Студената война, накратко, с военновремева дисциплина, която никоя демокрация не би могла някога да се надява да или да си пожелава да изравни.

Въпреки това, всяка демокрация признава необходимите ограничения на националната сигурност и остава въпросът дали тези ограничения трябва да бъдат по-строго съблюдавани, ако трябва да се противопоставяме на този вид нападение, както и на открито нахлуване.

Тъй като фактите са, че враговете на тази нация открито са се хвалели, че са придобили чрез нашите вестници информация, за която иначе биха наели агенти да придобият чрез кражба, подкупничество или шпионаж, че подробности за секретните подготовки на тази нация да се противопостави на секретните операции на врага са били достъпни за всеки читател на вестник, както приятел, така и враг; че размерът, силата, разположението и природата на нашите сили и оръжия и нашите планове и стратегия за тяхната употреба, всички са били посочвани в пресата и други медии до степен, достатъчна, за да задоволи която и да е чужда сила и че, поне в един случай, публикуването на подробности относно таен механизъм, чрез който бяха следени спътници, изискваше неговата промяна за сметка на значително време и пари.

Вестниците, които публикуваха тези истории бяха лоялни, патриотични, отговорни и добронамерени. Ако бяхме заети с открити военни действия, те без съмнение не биха публикували такива сведения. Но при отсъствието на открити военни действия, те признаваха само тестовете на журналистиката, а не тестовете на националната сигурност. И моят въпрос тази вечер е дали не трябва сега да се възприемат допълнителни тестове.

Въпросът е само за вас да отговорите. Никой обществен служител не трябва да му отговори вместо вас. Никой правителствен план не трябва да налага ограниченията си срещу вашата воля. Но аз бих се провалял в дълга си към нацията, отчитайки всички отговорности, които сега носим и всички средства под ръка за посрещане на тези отговорности, ако не поверявах този проблем на вашето внимание и не подтиквах към внимателното му обмисляне.

В много предишни случаи съм казвал, а вашите вестници непрестанно казват, че това са времена, които апелират към чувството на всеки гражданин за саможертва и самодисциплина. Те призовават всеки гражданин да премери правата си и удобствата си срещу задълженията си спрямо общото благо. Не мога сега да повярвам, че тези граждани, които служат във вестникарския бизнес се считат за освободени от този апел.

Нямам намерение да основавам нова Служба за военна информация, която да управлява потока на новините. Не предлагам някакви нови форми на цензура или някакъв нов тип класификации за сигурност. Нямам лесен отговор за дилемата, която съм поставил и не бих се стремял да го наложа, ако го имах. Но искам от членовете не вестникарската професия и индустрията в тази страна да преразгледат своите собствени отговорности, да обмислят степента и природата на настоящата опасност и да зачетат дълга на самовъздържанието, който тази опасност налага на всички нас.

Всеки вестник сега се пита по отношение на всяка история: „Новина ли е?“ Всичко, което предлагам е да добавите въпроса: „В интерес ли е на националната сигурност?“ И се надявам, че всяка група в Америка – профсъюзи и бизнесмени и обществени служители на всяко ниво – ще зададат същия въпрос за техните стремежи, и ще подложат действията си на същите взискателни тестове. И ако пресата обмисли и препоръча доброволното възприемане на специфични нови стъпки или механизми, мога да ви уверя, че ние ще сътрудничим с цялото си сърце с тези препоръки.

Може би няма да има препоръки. Може би няма отговор на дилемата, пред която се е изправило свободното и отворено общество в една студена и тайна война. В мирно време, каквато и да е обсъждане на този въпрос и каквото и да е действие в резултат на това са както болезнени, така и безпрецедентни. Но това е време на мир и опасност, което не познава прецедент в историята.

Тъкмо безпрецедентната природа на това предизвикателство поражда вашето второ задължение, задължение, което аз споделям. И това е нашето задължение да информираме и сигнализираме американското общество, да осигурим, че то притежава всички факти, от които се нуждае и също ги разбира – опасностите, перспективите, целите на нашата програма и изборите, пред които сме изправени.

Никой президент не трябва да се страхува от обществено разглеждане на неговата програма. Защото от това разглеждане идва разбиране и от това разбиране идва подкрепа или противопоставяне. А и двете са необходими. Аз не искам от вашите вестници да подкрепят тази администрация, но искам вашата помощ за огромната задача за информиране и сигнализиране на американския народ. Тъй като имам пълно доверие в отговора и посветеността на нашите граждани, когато са напълно информирани.

Аз не само че не бих могъл да задуша противоречия сред вашите читатели – аз ги приветствам. Тази администрация възнамерява да бъде искрена за грешките си, защото както един мъдрец каза веднъж: „Една грешка не става заблуда докато не откажете да я поправите“. Ние възнамеряваме да поемем пълна отговорност за нашите грешки и очакваме да ги посочите, когато ги пропуснем.

Без дебат, без критика, никоя администрация и никоя страна не може да успее и никоя република не може да оцелее. Затова атинският законодател Солон постановил за престъпление, ако някой гражданин се отдръпвал от противоречие. И затова нашата преса е защитена от Първата поправка – единственият бизнес в Америка специфично защитен от Конституцията – не на първо място да развлича и забавлява, не да подчертава тривиалното и сантименталното, не просто да „дава на обществото каквото иска“, а да информира, да възбужда, да размишлява, да излага нашите опасности и нашите възможности, до излага нашите кризи и нашите избори, да води, оформя, образова и понякога дори да разгневява общественото мнение.

Това означава по-голямо отразяване и анализ на международни новини – защото те вече не са далечни и чужди, а близко под ръка и местни. Това означава по-голямо внимание над подобреното разбиране на новините, както и над подобрено предаване. И означава, накрая, че правителството на всички нива, трябва да посрещне задълженията си да ви осигури най-пълната възможна информация извън най-тесните гаранции на националната сигурност – и ние възнамеряваме да го сторим.

В ранния XVII век Франсис Бейкън коментирал три скорошни изобретения, вече трансформиращи света: компасът, барутът и печатната машина. Сега връзките между нациите, за пръв път изковани от компаса са направили всички ни граждани на света. надеждите и заплахите на един са станали надеждите и заплахите на всички ни. В усилията на този един свят да живее заедно, еволюцията на барута до крайната му граница е предупредила човечеството за ужасните последици от провала.

И така ние гледаме към печатната машина – записвачът на човешките дела, пазителят на неговата съвест, куриерът на неговите новини – за сила и помощ, уверени, че с вашата помощ човекът ще бъде онова, което е бил роден да бъде: свободен и независим.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.