Просяк

Просяк Автор: Райко Жинзифов

Просяк с гусла яворòва
По улици шетат сам,
Пеит просяк песня нова,
Нещо разкажуват нам.
И ударат по тетиви,
Вещо мърдат пърсти он,
Из уста му думи живи
Летаят дор в небосклон.
Песня му ет желна, милна,
От сърдце и от душа,
Та ет жива, та ет силна,
Нам каменна ет душа.
А що пеит? Кого славит,
Издихайки с тежок стон?
И за що он сърдце давит?
Да разбудит нас от сон.
Пеит за народност, пеит
За бащина и любов,
И нас сълнце да огреит,
И да никнит живот нов.
Да не гоним ми народно,
Все, що ет драго нам,
Все, що свето, домородно,
Що дедови дали нам.
Да не мразим, да не гоним
Наша света старина,
Не разсъдим, нека спомним
И за наша бъднина.
Просяк, твой глас, кой го слушат,
Гусла хвърли, замълкни!
Моди нека губат, душат
В наше време, в наши дни.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.