Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1949 година (1977)

ПЪРВИ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ЖЕНЕВСКИТЕ КОНВЕНЦИИ ОТ 12 АВГУСТ 1949 ГОДИНА ОТНОСНО ЗАЩИТАТА НА ЖЕРТВИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ (8 ЮНИ 1977 ГОДИНА)

(превод)[1]

Преамбюл редактиране

Високодоговарящите страни,

Заявявайки своето искрено желание народите да живеят в мир, напомняйки, че всяка държава има задължението в съответствие с устава на ООН да се въздържа в международните си отношения от заплахата със сила или използването на сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост, на която и да е друга държава или по друг начин, несъвместим с целите на ООН.

Считайки все пак за необходимо да потвърдят отново и да развият разпоредбите, предвиждащи закрила на жертвите на въоръжени конфликти, и да допълнят мерките, целящи за обезпечат тяхното прилагане,

Изразявайки убеждението си, че нищо, съдържащо се в този протокол или в Женевските конвенции от 12 август 1949 година, няма да бъде изтълкувано като узаконяващо или оправдаващо какъвто и да е акт на агресия или каквато и да е употреба на сила, несъвместими с устава на ООН,

Потвърждавайки по-нататък, че разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 година и на този протокол трябва да бъдат цялостно прилагани при всички обстоятелства към всички лица, които са под закрила на тези документи, без каквото и да е неблагоприятно различие, основано на характера или произхода на въоръжения конфликт или на причините, посочени от или приписани на участващите в конфликта страни,

Се споразумяха за следното:

ЧАСТ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ редактиране

Член 1 Общи принципи и област на прилагане редактиране

1. Високодоговарящите страни се задължават да съблюдават и осигуряват съблюдаването на този протокол при всички обстоятелства.

2. В случаите, които не са предвидени в този протокол или в други международни споразумения, гражданските лица и комбатантите остават под закрилата и действието на принципите на международното право, произтичащи от установените обичаи, от принципите на хуманността и от изискванията на общественото съзнание.

3. Този протокол, който допълва Женевските конвенции от 12 август 1949 година за защита на жертвите от войната, ще се прилага и при ситуации, посочени в член 2, общ за тези конвенции.

4. Ситуациите, посочени в предходната точка, включват въоръжени конфликти, при които народите водят борба против колониалното господство или чужда окупация и против расистки режим за осъществяване правото си на самоопределение, залегнало в устава на ООН и Декларацията за принципите на международното право относно дружеските отношения и сътрудничество между държавите в съответствие с устава на ООН.

Член 2 Определения редактиране

За целите на този протокол:

а) „Първа конвенция, „Втора конвенция”, „Трета конвенция” и „Четвърта конвенция” означават съответно Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили при бойни действие на сушата от 12 август 1949 година, Женевската конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на въоръжените сили при бойни действия по море от 12 август 1949 година, Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година и Женевската конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 година. „Конвенциите” означава четирите Женевски конвенции от 12 август 1949 година за защита на жертвите на войната;

б) „норми на международното право, приложимо при въоръжен конфликт” означава нормите, приложими при въоръжен конфликт, които са установени в международни споразумения, страни по които са участващите в конфликта страни, и общопризнатите принципи и норми на международното право, приложими при въоръжен конфликт;

в) „държава покровителка” означава неутрална или друга държава, която не е участваща в конфликта страна, която е било определена от участващата в конфликта страна, била е приета от противниковата страна и се е съгласила да изпълнява функциите, възлагани на държава покровителка според конвенциите и този протокол;

г) „заместник” означава организация, действаща вместо държава покровителка в съответствие с член 5.

Член 3 Начало и край на прилагането редактиране

Без да се засягат разпоредбите, приложими по всяко време:

а) конвенциите и този протокол ще се прилагат от началото на всяка ситуация, посочена в член 1 на този протокол;

б) прилагането на конвенциите и на този протокол ще бъде преустановено на територията на участващите в конфликта страни при общото прекратяване на военните действия и на окупираните територии – при прекратяване на окупацията, като и в двата случая изключение ще се прави за онези лица, чието окончателно освобождаване, репатриране и установяване ще стане по-късно. Тези лица ще продължат да се ползват от съответните разпоредби на конвенцията и на този протокол до тяхното окончателно освобождаване, репатриране и установяване.

Член 4 Правен статут на участващите в конфликта страни редактиране

Прилагането на конвенциите и на този протокол, както и сключването на споразуменията, предвидени в тези документи, няма да влияят на правния статут на участващите н конфликта страни. Нито окупацията на някоя територия, нито прилагането на конвенциите и на този протокол няма да влияе на правния статут на въпросната територия.

Член 5 Определяне на държави покровителки и техни заместници редактиране

1. Задължение на участващите в конфликта страни е още при започване на конфликта да осигурят контрола и изпълнението на конвенцията и на този протокол чрез прилагането на система от държави покровителки, включваща между другото определянето и приемането на тези държави в съответствие със следващите точки. Държавите покровителки ще имат задължението да защитават интересите на участващите в конфликта страни.

2. При възникване на ситуация, посочена в член 1, всяка една от участващите в конфликта страни трябва незабавно да определи държава покровителка с цел прилагане на конвенциите и на този протокол и също така незабавно и със същата цел трябва да разреши дейността на държава покровителка, която тя е приела след определянето ѝ от противниковата страна.

3. Ако при възникването на ситуация, посочена в член 1, не е била определена или приета държава покровителка, Международният комитет на Червения кръст, без да ограничава правата на която и да е друга безпристрастна хуманитарна организация да направи същото, предлага своите добри услуги на участващите в конфликта страни с цел незабавното определяне на държава покровителка, за която участващите в конфликта страни са дали своето съгласие. За тази цел той може да помоли всяка страна да му представи списък от най-малко пет държави, които смята за приемливо да действат като държави покровителки от нейно име в отношенията ѝ с противниковата страна, и да помоли всяка противникова страна да представи списък от най-малко пет държави, които тя приема като държави покровителки на първата страна; тези списъци трябва да бъдат съобщени на комитета в срок от две седмици след получаване на искането; той ги съпоставя и търси съгласието на някоя от предложените държави, посочени и в двата списъка.

4. Ако, независимо от горното, няма държава покровителка, участващите в конфликта страни приемат без забавяне предложението да действа като заместник, което може да бъде направено от Международния комитет на Червения кръст или от друга организация, предлагаща гаранции за безпристрастност и ефективност, след съответни консултации с посочените страни и съобразно резултатите от тези консултации. Дейността на такъв заместник става със съгласието на участващите в конфликта страни; участващите в конфликта страни трябва да полагат всички усилия да улесняват действията на заместника при изпълнението на неговите задачи в съответствие с конвенциите и този протокол.

5. В съответствие с член 4 определянето и приемането на държава покровителка с цел прилагането на конвенциите и на този протокол няма да влияе на правния статут на участващите в конфликта страни или на която и да е територия, включително окупирана територия.

6. Поддържането на дипломатически отношения между участващите в конфликта страни или поверяването на трета държава защитата на интересите на някоя от страните и на нейните граждани в съответствие с нормите на международното право, отнасящи се до дипломатическите отношения, не е пречка за определянето на държава покровителка с цел прилагане на конвенциите и на този протокол.

7. Всеки път, когато в този протокол се споменава държава покровителка, това ще включва също заместник.

Член 6 Квалифициран персонал редактиране

1. Високодоговарящите страни и в мирно време ще полагат усилия с помощта на националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) да обучават квалифициран персонал за улесняване прилагането на конвенциите и на този протокол, и по-специално дейността на държавите покровителки.

2. Набирането и обучението на този персонал е от компетентността на съответната държава.

3. Международният комитет на Червения кръст ще държи на разположение на високодоговарящите страни списъци на така обучени лица, които високодоговарящите страни биха могли да съставят и да му изпратят за тази цел.

4. Условията за използването на такъв персонал извън националната територия ще бъдат предмет на специални споразумения между заинтересованите страни за всеки отделен случай.

Член 7 Съвещания редактиране

Депозитарят на този протокол свиква съвещание на високодоговарящите страни по искане на една или повече от тези страни и със съгласието на болшинството от тях, за да бъдат разглеждани общите проблеми, свързани с прилагането на конвенциите и на този протокол.

ЧАСТ II РАНЕНИ, БОЛНИ И ПРЕТЪРПЕЛИ КОРАБОКРУШЕНИЕ редактиране

РАЗДЕЛ I ОБЩА ЗАКРИЛА редактиране

Член 8 Терминология редактиране

За целите на този протокол:

а) „ранени” и „болни” означават лица, военни или граждански, които поради травма, болест или друго физическо или психическо разстройство или инвалидност се нуждаят от медицинска помощ и грижи и които се въздържат от всякакви враждебни действия. Тези термини включват също така родилки, новородени и други лица, които биха се нуждаели от неотложна помощ и грижи, като например немощни хора или бременни жени, които се въздържат от всякакви враждебни действия;

б) „претърпели корабокрушение” означава лица, военни или граждански, които са в опасност в морски или други води в резултат на нещастие, случило се с тях или с превозващия ги морски съд или въздухоплавателно средство, и които се въздържат от враждебни действия. Тези лица, при условие че продължават да се въздържат от враждебни действия, ще продължават да бъдат считани за претърпели корабокрушение по време на спасяването им до получаването на друг статут в съответствие с конвенциите и този протокол;

в) „санитарен персонал” означава лица, назначени от участващата в конфликта страна изключително за санитарните цели, посочени в подточка (д), за административно управление на санитарните формирования или за работата или за административното управление на санитарните транспортни средства. Тези назначения могат да бъдат постоянни или временни. Терминът включва:

I) санитарният военен или граждански персонал на участваща в конфликта страна, включително посочения в Първата и Втората конвенция, и този, зачислен към органите за гражданска отбрана;

II) санитарният персонал на националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) и на други национални доброволни дружества за оказване на помощ, които са признати и упълномощени от участващата страна;

III) санитарният персонал на санитарните формирования или на санитарните транспортни средства, посочени в членове 9, т. 2.

г) „духовен персонал” означава военни или граждански лица, като например свещеници, които изпълняват изключително духовната си мисия и са прикрепени към:

I) въоръжените сили на участваща в конфликта страна;

II) санитарните формирования или санитарните транспортни средства на участващата в конфликта страна;

III) санитарните формирования или санитарните транспортни средства, посочени в член 9, т. 2 или

IV) организациите за гражданска отбрана на участваща в конфликта страна.

Прикрепянето към духовния персонал може да бъде постоянно или временно и съответните разпоредби, посочени в подточка (к), се отнасят и до този персонал;

д) „санитарни формирования” означава учреждения или други формирования, военни или граждански, организирани за санитарни цели, а именно за издирване, прибиране, транспортиране, диагностика и лечение, включително оказване на първа помощ на ранените, болните и претърпелите корабокрушение или за профилактика на заболяванията. Терминът включва например болници и други подобни формирования, центрове за кръвопреливане, профилактични медицински центрове и институти, центрове за санитарно снабдяване и складове за санитарно имущество и лекарства на тези формирования. Санитарните формирования могат да бъдат стационарни или подвижни, постоянни или временни;

е) „санитарно транспортиране” означава пренасянето по суша, вода или въздух на ранените, болните и претърпелите корабокрушение, на санитарния персонал, духовния персонал, медицинското оборудване и запаси, закриляни от конвенциите и от този протокол;

ж) „санитарни транспортни средства” означава всички средства за транспорт, военни или граждански, постоянни или временни, предназначени изключително за санитарно транспортиране и намиращи се под контрола на компетентните власти на участващата в конфликта страна;

з) „наземни санитарни превозни средства” означава санитарни транспортни средства за превоз на суша;

и) „санитарни кораби и малки съдове” означава санитарни транспортни средства за превоз по вода;

й) „санитарни въздухоплавателни средства” означава санитарни транспортни средства за превоз по въздуха;

к) „постоянен санитарен персонал”, „постоянни санитарни формирования” и „постоянни санитарни транспортни средства” означават предвидените изключително за санитарни цели за неопределен период персонал, формирования и транспортни средства. „Временен санитарен персонал”, „временни санитарни формирования” и „временни санитарни транспортни средства” означават предназначените изключително за санитарни цели за ограничени периоди и през цялото време на съответния период персонал, формирования и транспортни средства. Ако не са уточнение по-специално, термините „санитарен персонал”, „санитарни формирования” и „санитарни транспортни средства” се отнасят както за постоянните, така и за временните категории;

л) „отличителна емблема” означава отличителната емблема на Червения кръст, Червения полумесец или Червения лъв и слънце на бяло поле, когато се използва за закрила на санитарните формирования и транспортни средства или на санитарния и духовния персонал, оборудване или запаси;

м) „отличителен сигнал” означава всеки сигнал или съобщение, установени изключително за разпознаване на санитарни формирования или транспортни средства в Глава III от Приложение I към този протокол.

Член 9 Област на приложение редактиране

1. Тази част, чиито разпоредби имат за цел да подобрят участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение, ще се прилага спрямо всички, които са засегнати от ситуация, посочена в член 1, без каквото и да е неблагоприятно различие, основано на раса, цвят на кожата, пол, език, религия или вяра, политически или други възгледи, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или друг статус или друг подобен критерий.

2. Съответните разпоредби на чл. 27 и 32 от Първата конвенция ще се прилагат спрямо постоянни санитарни формирования и транспортни средства (освен болничните кораби, към които се прилага член 25 от Втората конвенция) и техния персонал, предоставени на участваща в конфликта страна за хуманни цели:

а) от неутрална или друга страна, която не е участваща в конфликта страна;

б) от признато упълномощено дружество за оказване на помощ от такава страна;

в) от безпристрастна международна организация.

Член 10 Закрила и грижи редактиране

1. Всички ранени, болни и претърпели корабокрушение, независимо на коя страна принадлежат, ще бъдат зачитани и закриляни.

2. При всички обстоятелства те ще бъдат третирани хуманно и ще получават във възможно най-голяма степен и в най-кратки срокове медицинските грижи и помощ, които тяхното състояние изискват. Между тях няма да се прави разлика освен по медицински съображения.

Член 11 Закрила на отделни лица редактиране

1. Физическото и психическото състояние на здравето и неприкосновеността на лицата, които са във властта на противниковата страна или са интернирани, задържани или по друг начин лишени от свобода в резултат от ситуация, посочена в член 1, не трябва да бъдат застрашавани от какъвто и да е било неоправдан акт или пропуск. Съответно се забранява лицата, посочени в този член, да бъдат обект на каквато и да е медицинска процедура, която не се изисква от здравословното състояние на дадено лице и която не съответства на общоприетите медицински стандарти, които биха били приложени при подобна медицинска ситуация спрямо лица, които са граждани на страната, извършваща процедурата, и по никакъв начин не са лишени от свобода.

2. По-специално забранено е такива лица да бъдат подлагани, дори с тяхно съгласие, на:

а) физическо осакатяване;

б) медицински или научни експерименти;

в) вземане на тъкани или органи за трансплантация освен когато тези действия са оправдани в съответствие с условията, посочени в точка 1.

3. Изключения от забраната, съдържаща се в точка 2 (в) могат да бъдат направени само в случай на даване на кръв за преливане или на кожа за трансплантиране, при условие че те са дадени доброволно и без никаква принуда или подтикване, и то само за терапевтични цели, при условия, съответстващи на общоприетите медицински стандарти, и под контрол в интерес на донора, така и на реципиента.

4. Всяко преднамерено действие или пропуск, което сериозно застрашава физическото или психическото здраве или неприкосновеността на лице, намиращо се във властта на страната, към която не принадлежи, и което или нарушава някоя от забраните, посочени в т. 1 и 2, или не е съобразено с изискванията на т. 3, ще бъде считано за тежко нарушение на този протокол.

5. Лицата, посочени в точка 1, имат право да се откажат от хирургическа операция. При отказ медицинският персонал трябва да се стреми да получи писмена декларация в този смисъл, подписана или потвърдена от пациента.

6. Всяка участваща в конфликта страна трябва да поддържа медицинска документация за всяко даване на кръв за преливане или на кожа за трансплантиране, направено от лица, посочени в т. 1, ако е извършено под отговорността на тази страна. В допълнение всяка участваща в конфликта страна ще се стреми да поддържа документация за всички медицински процедури, извършени по отношение на което и да е лице, което е интернирано, задържано или по друг начин лишено от свобода в резултат на ситуация, посочена в член 1. Тази документация трябва по всяко време да бъде на разположение на държавата покровителка за проверка.

Член 12 Закрила на санитарните формирования редактиране

1. Санитарните формирования ще бъдат зачитани и закриляни по всяко време и няма да бъдат обект на нападение.

2. Точка 1 ще се прилага спрямо граждански санитарни формирования, ако те:

а) принадлежат на участващата в конфликта страна;

б) са признати и упълномощени от компетентните власти на участващата в конфликта страна или

в) са упълномощени в съответствие с чл. 9 т.2 на този протокол или чле 27 на Първата конвенция.

3. На участващите в конфликта страни се предлага да се уведомят взаимно за местонахождението на техните стационарни санитарни формирования. Липсата на такова уведомяване няма да освобождава никоя от страните от задължението да се съобразява с разпоредбите на т. 1.

4. При никакви обстоятелства санитарните формирования не трябва да се използват при опити за прикриване на военни обекти от нападение. Когато това е възможно, участващите в конфликта страни ще осигуряват такова разположение на санитарните формирования, че нападенията над военни обекти да не заплашват тяхната безопасност.

Член 13 Преустановяване на закрилата на граждански санитарни формирования редактиране

1. Закрилата, на която имат право гражданските санитарни формирования, няма да бъде преустановена освен ако те се използват извън техните хуманитарни функции за извършване на действия, нанасящи вреда на противника. Закрилата обаче може да бъде преустановена само след предупреждение, установяващо – когато това е възможно – разумен срок и след като такова предупреждение не е било взето предвид.

2. За действия, нанасящи вреда на противника, няма да бъдат считани:

а) наличието у персонала на формированията на леко лично оръжие за самоотбрана или за защита на ранените и болните, за които те носят отговорност;

б) охраняването на санитарните формирования от караул, часови или конвой;

в) наличието в санитарните формирования на стрелково оръжие и боеприпаси, иззети от ранените и болните и още непредадени на съответните служби;

г) присъствието в санитарните формирования по медицински съображения на лица от състава на въоръжените сили или на други комбатанти.

Член 14 Ограничения при реквизиция на граждански санитарни формирования редактиране

1. Окупиращата държава има задължението да осигури да продължат да бъдат задоволявани медицинските нужди на гражданското население в окупираната територия.

2. Окупиращата държава следователно няма да реквизира гражданските санитарни формирования, тяхното оборудване, материали или услугите на техния персонал, докато те са необходими за задоволяване на медицинските нужди на гражданското население и за продължаване на медицинските грижи за ранените и болните, които се намират там на лечение.

3. При условие че общото правило, съдържащо се в т. 2, продължи да се спазва, окупиращата държава може да реквизира горепосочените формирования, оборудване, материали и услуги, като спазва следните конкретни условия:

а) ако те са необходими за оказване на необходимата и неотложната медицинска помощ на ранените и болните членове на въоръжените сили на окупиращата държава или на военнопленници;

б) ако реквизицията продължи само докато съществува такава необходимост и

в) ако веднага се предприемат мерки за продължаване задоволяването на засегнатите от реквизицията медицински нужди на гражданското население и на ранените и болните, намиращи се на лечение.

Член 15 Закрила на гражданския санитарен и духовен персонал редактиране

1. Гражданският санитарен персонал ще бъде зачитан и закрилян.

2. Ако е необходимо, в район, където дейността на гражданските медицински служби е нарушена поради бойни действия, на гражданския санитарен персонал ще се оказва всякаква възможна помощ.

3. Окупиращата държава ще оказва на гражданския санитарен персонал в окупираните територии всякаква помощ, за да му даде възможност да изпълнява колкото може по-добре своите хуманитарни функции. Окупиращата държава не може да изисква при изпълнението на тези функции този персонал да дава приоритет на лечението на което и да е лице по други съображения освен медицински такива. Този персонал няма да бъде принуждаван да изпълнява задачи, които са несъвместими с неговата хуманитарна мисия.

4. Гражданският санитарен персонал ще има достъп до всяко място където са необходими неговите услуги, като се съблюдават мерките за контрол и безопасност, които съответната участваща в конфликта страна може да сметне за необходими.

5. Гражданският духовен персонал ще бъде зачитан и закрилян. Разпоредбите на конвенциите и на този протокол относно разкриването и разпознаването на санитарния персонал ще се прилагат еднакво и спрямо тези лица.

Член 16 Обща закрила на санитарната дейност редактиране

1. При никакви обстоятелства никое лице няма да бъде наказвано за извършване на санитарни действия, съвместими с медицинската етика, независимо в интерес на кого ги е извършило.

2. Лицата, заети със санитарна дейност, няма да бъдат задължавани да извършват действия или работа, която противоречи на нормите на медицинската етика или на други медицински норми, предвидени в полза на ранените и болните, или да разпоредбите на конвенциите и на този протокол, или да се въздържат да изпълняват действия или работа, изисквана от тези норми и разпоредби.

3. Никое лице, изпълняващо санитарни функции, не може да бъде задължавано да дава на когото и да било от противниковата страна или от собствената му страна – освен в случаите, предвидени от законодателството на последната, - каквато и да е информация относно ранените и болните, за които той се грижи или се е грижило, ако тази информация, по негово мнение, ще причини вреда на съответните пациенти или на техните семейства. Правилниците за задължително уведомяване при заразни болести обаче ще бъдат спазвани.

Член 17 Роля на гражданското население и на дружествата за оказване на помощ редактиране

1. Гражданското население ще зачита ранените, болните и претърпелите корабокрушение, дори ако те принадлежат на противниковата страна, и няма да извършва спрямо тях никакъв акт на насилие. Гражданското население и дружествата за оказване на помощ като националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) ще получават разрешение дори по собствена инициатива да прибират и да се грижат да ранените, болните и претърпелите корабокрушение дори на завладяна или окупирана територия. Никой няма да бъде гонен, преследван, съден или наказван за такива хуманни действия.

2. Участващите в конфликта страни могат да призоват гражданското население и дружествата за оказване на помощ, посочени в точка 1, да прибират ранените, болните и претърпелите корабокрушение и да им оказват помощ, да издирват мъртвите и да съобщават за местонахождението им; също така те ще осигуряват както закрила, така и необходимите улеснения на онези, които се отзовават на този призив. Ако противниковата страна установи или възстанови контрола над района, то тя също ще предостави същата закрила и улеснения дотогава, докато те са необходими.

Член 18 Разпознаване редактиране

1. Всяка участваща в конфликта страна ще се стреми да осигури възможността санитарният и духовният персонал в транспортните средства да бъдат разпознавани.

2. Всяка участваща в конфликта страна ще се стреми също така да приеме и да изпълнява методи и процедури, които ще направят възможно разпознаването на санитарните формирования и транспортните средства, които използват отличителната емблема и отличителните сигнали.

3. На окупираната територия или в района, където се водят или е възможно да започнат военни действия, гражданският санитарен и духовен персонал трябва да бъде разпознаваем по отличителната емблема и картата за самоличност, удостоверяваща техния статут.

4. Със съгласието на компетентните власти санитарните формирования и транспортни средства ще бъдат обозначавани с отличителната емблема. Корабите и малките съдове, посочени в член 22 на този протокол, ще бъдат обозначавани в съответствие с разпоредбите на Втората конвенция.

5. В допълнение към отличителната емблема участваща в конфликта страна може, както се предвижда в Глава III на Приложение I на този протокол, да разреши използването на отличителни сигнали за разпознаване на санитарни формирования и транспортни средства. По изключение при особени случаи, изброени в горепосочената глава, санитарните транспортни средства могат да използват отличителни сигнали, без да използват отличителната емблема.

6. Прилагането на разпоредбите на т.1 – 5 на този член се определя от Глави I – III на Приложение I на този протокол. Сигналите, предвидени в Глава III на Приложението за използване изключително на санитарни формирования и транспортни средства, не трябва – с изключение на случаите, изброени в горепосочената глава – да се използват за каквито и да е други цели освен разпознаването на санитарните формирования и транспортни средства, посочени в същата глава.

7. Този член не разрешава разширяването на употребата на отличителна емблема в мирно време извън предвиденото от член 44 на Първата конвенция.

8. Разпоредбите на конвенциите и този протокол относно контрола над използването на отличителната емблема и предотвратяването и пресичането на злоупотребата с нея ще се прилагат и по отношение на отличителните сигнали.

Член 19 Неутрални и други държави, които не участват в конфликта редактиране

Неутралните и други държави, които не участват в конфликта, ще прилагат съответните разпоредби на този протокол по отношение на лицата, закриляни от тази част, които могат да бъдат приети или интернирани на тяхна територия, и към мъртвите от участващите в конфликта страни, които те могат да открият.

Член 20 Забрана за репресалии редактиране

Забранени са репресалиите по отношение на лица и обекти, закриляни от тази част.

РАЗДЕЛ II САНИТАРНО ТРАНСПОРТИРАНЕ редактиране

Член 21 Санитарни наземни транспортни средства редактиране

Санитарните наземни транспортни средства ще бъдат зачитани и закриляни по същия начин както подвижните санитарни формирования в съответствие с конвенциите и този протокол.

Член 22 Болнични кораби и крайбрежни спасителни съдове редактиране

1. Разпоредбите на конвенциите, отнасящи се до:

а) съдовете, посочени в чл. 22, 24, 25 и 27 на Втората конвенция,

б) техните спасителни лодки и малки съдове,

в) техния персонал и екипажи и

г) ранените, болните и претърпелите корабокрушение, които се намират на борда,

ще се прилагат също и към съдове, които превозват ранени, болни и претърпели корабокрушение граждански лица, които не принадлежат към никоя от категориите, посочени в член 13 на Втората конвенция. Такива граждански лица обаче няма да подлежат на предаване на която и да е друга страна освен на тяхната собствена, нито на залавяне в плен по море. Ако се окажат във властта на участваща в конфликта страна, която не е тяхна собствена, те ще попадат под действието на Четвъртата конвенция и на този протокол.

2. Закрилата, осигурявана от конвенциите на съдовете, посочени в член 25 на Втората конвенция, ще се разпростира и върху болничните кораби, предоставени за хуманитарни цели на участваща в конфликта страна от:

а) неутрална или друга държава, която не участва в конфликта или от б) безпристрастна международна хуманитарна организация, при условие че и в двата случая се съблюдават изискванията, посочени в този член.

3. Малките съдове, посочени в член 27 на Втората конвенция, ще бъдат закриляни дори ако уведомяването, предвиждано от този член, не е направено. Независимо от това участващите в конфликта страни се приканват да се информират взаимно за всички подробности по отношение на такива съдове, които ще улеснят тяхното разпознаване и признаването на статута им.

Член 23 Други санитарни кораби и съдове редактиране

1. Санитарните кораби и съдове, освен посочените в член 22 на този протокол и член 38 но Втората конвенция, ще бъдат – независимо дали са в морски или в други води – зачитани и закриляни по същия начин, както и подвижните санитарни формирования в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол. Тъй като тази закрила може да бъде ефективна само ако те бъдат разпознати и признати като санитарни кораби или съдове, такива съдове трябва да бъдат обозначени с отличителната емблема и, доколкото е възможно, да спазват изискванията на член 43, т. 2 на Втората конвенция.

2. Корабите и съдовете, посочени в точка 1, ще останат под действието на законите на войната. Всеки военен кораб на повърхността, който е в състояние веднага да ги принуди да изпълнят неговата команда, може да им заповяда да спрат, да напуснат района или да вземат определен курс и те трябва да се подчинят на всяка такава команда. Такива кораби и малки съдове не могат да бъдат по никакъв друг начин отклонявани от тяхната санитарна мисия дотогава, докогато те са необходими за ранените, болните и претърпели корабокрушение, които се намират на борда.

3. Закрилата, предвидена в точка 1, ще бъде преустановена само при условията, посочени в членове 34 и 35 на Втората конвенция. Явен отказ за подчиняване на команда, издадена в съответствие с т.2, ще бъде смятан за действие, нанасящо вреда на противника в съответствие с член 34 на Втората конвенция.

4. Участваща в конфликта страна може да уведоми всяка противникова страна, колкото е възможно по-скоро преди отплаването му, за името, описанието, очакваното време за плаване, курса и предполагаемата скорост на санитарния кораб или малък съд – особено по отношение на кораби с над 2 000 бруто тона – и да даде всякаква друга информация, която би улеснила разпознаването и признаването на статута му. Противниковата страна ще потвърждава получаването на такива съобщения.

5. Разпоредбите на член 35 на Втората конвенция ще се прилагат по отношение на санитарния и духовния персонал, намиращ се на борда на такива кораби или малки съдове.

6. Разпоредбите на Втората конвенция ще се прилагат по отношение на онези ранени, болни и претърпели корабокрушение, принадлежащи към категориите, посочени в член 13 на Втората конвенция и в член 44 на този протокол, които могат да се намират на борда на такива санитарни кораби или малки съдове. Ранените, болните и претърпелите корабокрушение граждански лица, които не принадлежат към никоя от категориите, посочени в член 13 на Втората конвенция, няма да подлежат, докато са в морски води, на предаване на която и да е страна, която не е тяхната собствена, нито на сваляне от такива кораби или съдове; ако те попаднат във властта на участващата в конфликта страна, която не е тяхната собствена, те ще попадат под действието на Четвъртата конвенция и на този протокол.

Член 24 Закрила на санитарните въздухоплавателни средства редактиране

Санитарните въздухоплавателни средства ще бъдат зачитани в съответствие с разпоредбите на тази част.

Член 25 Санитарни въздухоплавателни средства в райони, които не се контролират от противниковата страна редактиране

Във и над райони, физически контролирани от приятелски сили, или във и над морски райони, които физически не са контролирани от противниковата страна, зачитането и закрилата на санитарните въздухоплавателни средства на участваща в конфликта страна не зависят от споразумение с противниковата страна. Но за по-голяма сигурност участваща в конфликта страна, използваща в тези райони санитарни въздухоплавателни средства, може да уведомява противниковата страна, както се изисква от член 29, и по-специално когато такива въздухоплавателни средства извършват полети, по време на които влизат в обсега на оръжия от класа „земя-въздух” на противниковата страна.

Член 26 Санитарни въздухоплавателни средства в зони на съприкосновение или в други подобни зони редактиране

1. Във и над онези части от зона на съприкосновение, които са физически контролирани от приятелски сили, и във и над онези райони физическият контрол, над които не е ясно установен, закрилата на санитарните въздухоплавателни средства може да бъде напълно ефективна само при наличието на предварително споразумение между компетентните военни власти на участващите в конфликта страни, както е предвидено в член 29. Въпреки че при липса на такова споразумение санитарните въздухоплавателни средства действат на свой собствен риск, те въпреки всичко ще бъдат зачитани, след като бъдат разпознати като такива.

2. „Зона на съприкосновение” означава район на сушата, където предните подразделения на противостоящите страни са в контакт помежду си, и по-специално където те са изложени на пряк обстрел от земята.

Член 27 Санитарни въздухоплавателни средства в райони, контролирани от противниковата страна редактиране

1. Санитарните въздухоплавателни средства на участваща в конфликта страна ще продължат да бъдат закриляни, когато летят над райони от сушата или морето, физически контролирани от противникова страна, при условие че компетентните власти на тази противникова страна предварително са дали съгласието си за такива полети.

2. Санитарно въздухоплавателно средство, което извършва полет над район, физически контролиран от противниковата страна, без или при отклонение от условията на споразумение, предвидено в точка 1, било поради навигационна грешка или поради извънредни обстоятелства, заплашващи безопасността на полета, трябва да положи всички разумни усилия, за да даде заповед за приземяване или приводняване съгласно член 30, точка 1, или да предприеме други мерки, за да защити интересите си, като и в двата случая даде на въздухоплавателното средство достатъчно време за изпълнение на заповедта, преди да пристъпи към нападение срещу него.

Член 28 Ограничения на действията на санитарните въздухоплавателни средства редактиране

1. На участващите в конфликта страни е забранено да използват санитарните си въздухоплавателни средства за получаването на каквато и да е било военно предимство над противниковата страна. Присъствието на санитарни въздухоплавателни средства не трябва да се използва за осигуряване на неприкосновеност на военни обекти срещу нападение.

2. Санитарните въздухоплавателни средства не трябва да бъдат използвани за събиране или предаване на разузнавателна информация и не трябва да носят на борда си никакво оборудване, предназначено за такива цели. Забранено им е да превозват хора или товари, които не са включени в определението, дадено в член 8, подточка (е). Превозването на лични вещи на лицата, които се намират на борда, или на оборудване, предназначено единствено за целите на навигацията, свръзката и разпознаването, няма да бъдат считани за забранени.

3. Санитарните въздухоплавателни средства не трябва да носят никакво въоръжение освен лично оръжие и боеприпаси, иззети от намиращите на борда ранени, болни и претърпели корабокрушение и още непредадени на съответните служби, и такова леко лично оръжие, което може да бъде необходимо на санитарния персонал на борда за самоотбрана и защита на ранените, болните и претърпелите корабокрушение, за които този персонал се грижи.

4. Докато извършват полетите, посочени в чл. 26 и 27, санитарните въздухоплавателни средства няма да бъдат използвани за издирване на ранени, болни и претърпели корабокрушение освен по предварително споразумение с противниковата страна.

Член 29 Нотификации и споразумения относно санитарните въздухоплавателни средства редактиране

1. Нотификациите в съответствие с член 25 или изискванията за предварителни споразумения в съответствие с член 26, 27, 28 (т. 4) иби 31 ще съдържат данни за предлагания брой на санитарните въздухоплавателни средства, плановете за техните полети и начините за разпознаването им и ще се счита, че според тях всеки полет се извършва в съответствие с член 28.

2. Участваща в конфликта страна, която получи нотификация, направена в съответствие с член 25, трябва веднага да потвърди получаването на такава нотификация.

3. Участваща в конфликта страна, която получи искане за предварително споразумение в съответствие с членове 26, 27, 28 (т.4) или 31, трябва във възможно най-кратък срок да уведоми страната, изпратила това искане, че:

а) дава съгласие за удовлетворяване на искането;

б) отклонява искането или

в) прави разумни алтернативни предложения в отговор на искането.

Тя също така може да предложи забрана или ограничение за други полети в района в съответното време. Ако страната, която е отправила искането, приеме алтернативните предложения, тя трябва да уведоми другата страна за това.

4. Страните ще вземат необходимите мерки да осигурят възможността за бързо нотифициране и сключване на споразумения.

5. Страните също така трябва да вземат необходимите мерки съдържанието на такава нотификация и споразумения бързо да достигне до съответните военни подразделения и трябва да инструктират тези подразделения относно средствата за разпознаване, които ще бъдат използвани от съответното санитарно въздухоплавателно средство.

Член 30 Приземяване и проверка на санитарните въздухоплавателни средства редактиране

1. На санитарно въздухоплавателно средство, което извършва полет над район, физически контролиран от противниковата страна, или над район, физическият контрол над който не е ясно установен, може да бъде заповядано да се приземи или приводни според условията, за да позволи да бъде проверено в съответствие със следващите точки. Санитарното въздухоплавателно средство трябва да се подчини на такава заповед.

2. Ако такова въздухоплавателно средство се приземи или приводни – неазвисимо дали е неправило това по заповед или по други причини – то може да бъде подложено на проверка единствено, за да се установи дали отговаря на условията, предвидени в т.3 и 4. Всяка такава проверка ще започне без забавяне и ще бъде извършвана експедитивно. Проверяващата страна няма да изисква ранените и болните да бъдат свалени от въздухоплавателното средство освен ако тяхното сваляне е необходимо за проверката. Тази страна трябва във всички случаи да направи необходимото състояние на ранените и болните да не се повлияе отрицателно от проверката или от преместването.

3. Ако проверката установи, че въздухоплавателното средство:

а) е санитарно въздухоплавателно средство по смисъла на член 8, подточка (8);

б) че не нарушава условията, предвидени в член 28, и

в) не е извършило полет без или в нарушение на предварително споразумение, когато такова се изисква, въздухоплавателното средство и онези от неговите пътници, които принадлежат на противниковата страна или на неутрална или друга страна, която не участва в конфликта, ще получи разрешение да продължи полета без забавяне.

4. Ако проверката установи, че въздухоплавателното средство:

а) не е санитарно въздухоплавателно средство по смисъла на член 28, подточка (8),

б) че нарушава условията, предвидени в член 28, или

в) че е извършвало полет без или в нарушение на предварително споразумение, когато такова споразумение се изисква, въздухоплавателното средство може да бъде завладяно. Пътниците му ще бъдат третирани съгласно съответните разпоредби на конвенциите и на този протокол. Всяко завладяно въздухоплавателно средство, което е било предназначено за постоянно санитарно въздухоплавателно средство, след това може да се използва само като санитарно въздухоплавателно средство.

Член 31 Неутрални или други държави, които не участват в конфликта редактиране

1. Санитарните въздухоплавателни средства няма да извършват полети над територията на неутрална или друга държава, която не участва в конфликта, и няма да се приземяват или приводняват на такава територия освен по предварително споразумение. Но при наличието на такова споразумение те ще бъдат зачитани по време на полета им и също така по време на каквито и да е кацания на територията. Независимо от това те ще се подчиняват на всички заповеди да се приземят или приводнят в зависимост от случая.

2. Ако санитарно въздухоплавателно средство – при липса на споразумение или в нарушение на условията на споразумението – извърши полет над територията на неутрална или друга държава, която не участва в конфликта, било поради навигационна грешка или поради извънредни обстоятелства, заплашващи безопасността на полета, то трябва да положи всички усилия да уведоми за полета и да бъде разпознато. Веднага след като такова санитарно въздухоплавателно средство бъде разпознато, тази държава ще положи всички разумни усилия да даде заповед за приземяване или приводняване в съответствие с член 30 т.1, или да предприеме други мерки, за да защити интересите си, като и в двата случая даде на въздухоплавателното средство време за изпълнение на заповедта, преди да предприеме нападение върху него.

3. Ако санитарно въздухоплавателно средство – било по споразумение или при обстоятелства, посочени в т. 2 – се приземи или приводни на територията на неутрална или друга държава, която не участва в конфликта, независимо дали е направило това по заповед или по други причини, въздухоплавателното средство ще бъде подложено на проверка, за да се установи дали то действително е санитарно въздухоплавателно средство. Проверката ще започне без забавяне или ще бъде извършена експедитивно. Проверяващата страна няма да изисква ранените и болните от страната, на която е въздухоплавателното средство, да бъдат свалени от него освен ако тяхното сваляне е необходимо за проверката. Проверяващата страна във всеки случай ще осигури състоянието на ранените и болните да не бъде повлияно отрицателно от проверката и свалянето. Ако проверката установи, че въздухоплавателното средство, на него и на пътниците му – с изключение на онези, които трябва да бъдат задържани в съответствие с нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт – ще бъде разрешено да отлети и ще му бъдат направени разумни улеснения да продължи полета си. Ако проверката установи, че въздухоплавателното средство не е санитарно въздухоплавателно средство, то ще бъде завладяно и неговите пътници ще бъдат третирани в съответствие с точка 4.

4. Ранените, болните и претърпелите корабокрушение, които със съгласието на местните власти са разтоварени от санитарно въздухоплавателно средство по друг начин, освен временно, на територията на неутрална или друга държава, която не участва в конфликта, ще бъдат – ако липсва споразумение от друг характер – задържани от тази държава, когато това се изисква от нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт, по такъв начин, че да не могат да вземат участие във военни действия. Стойността на болничното лечение и интернирането ще бъде за сметка на държавата, на която тези лица принадлежат.

5. Неутралните и другите държави, които не участват в конфликта, ще прилагат еднакво към всички участващи в конфликта страни евентуални условия и ограничения относно преминаването на санитарни въздухоплавателни средства или относно приземяването на санитарни въздухоплавателни средства на тяхна територия.

РАЗДЕЛ III БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ И МЪРТВИ редактиране

Член 32 Общи принципи редактиране

При прилагането на този раздел действията на високодоговарящите страни, на участващите в конфликта страни и на международните хуманитарни организации, посочени в конвенциите и в този протокол, ще се ръководят преди всичко от правото на семействата да узнаят участта на своите роднини.

Член 33 Безследно изчезнали редактиране

1. Веднага след като обстоятелствата позволят и най-късно в края на активните военни действия всяка участваща в конфликта страна ще започне да издирва лицата, за които противниковата страна е съобщила, че са безследно изчезнали. Тази противникова страна ще предава всички сведения за такива лица, необходими за улесняване на издирването.

2. За да улесни събирането на информация в съответствие с предходната точка по отношение на лицата, които няма да се ползват от по-благоприятен режим съгласно конвенциите и този протокол, всяка участваща в конфликта страна ще:

а) регистрира сведенията, предвидени в член 138 от Четвъртата конвенция по отношение на такива лица, които са били задържани, затворени или лишени от свобода по друг начин за повече от две седмици в резултат на военни действия или окупация или които са починали в периода, когато са били задържани;

б) в най-голямата възможна степен ще съдейства и, ако е необходимо, ще проведе издирване и събиране на информация относно такива лица, ако те са починали при други обстоятелства в резултат на военни действия или окупация.

3. Сведенията за лица, за които е било съобщено, че са безследно изчезнали в съответствие с т. 1 и запитванията за такива сведения ще бъдат предавани директно или чрез държавата покровителка, или Централната агенция по издирванията на Международния комитет на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце). Когато сведенията не се предадени чрез Международния комитет на Червения кръст и неговата Централна агенция по издирванията, всяка участваща в конфликта страна ще осигури тези сведения да бъдат предадени и на Централната агенция по издирванията.

4. Участващите в конфликта страни ще се стремят да се споразумеят относно създаването на екипи за издирване, разпознаване и извозване на мъртвите от райони на бойни действия, включително – ако това е необходимо – тези екипи да бъдат придружавани от персонал на противниковата страна, когато изпълняват мисията си в райони, контролирани от противниковата страна. Персоналът на такива екипи ще бъде зачитан и закрилян изключително при изпълнение на тези задължения.

Член 34 Останки от мъртвите редактиране

1. Останките от лица, които са починали по причини, свързани с окупация, задържане в резултат на окупация или военни действия, и тези на лица, които не са граждани на страната, в която са загинали в резултат на военни действия, ще бъдат зачитани, поддържани и обозначени, както това се изисква в член 130 на Четвъртата конвенция, ако техните останки или гробове не се ползват от по-благоприятно отношение в съответствие с конвенциите и този протокол.

2. Веднага след като обстоятелствата и отношенията между противниковите страни позволяват, високодоговарящите страни, на чиято територия се намират гробовете или, според случая, други места, където има останки на лицата, загинали в резултат на военни действия или по време на окупация или задържане, ще сключат споразумения с цел:

а) да улеснят достъпа на родните и починали и на представители на официални служби по регистрация на гробовете до гробовете и за регулиране на практически мерки по осигуряване на този достъп;

б) постоянно да закрилят и поддържат такива гробове;

в) да улеснят връщането на останките на мъртвите и на личните им вещи в отечествената им държава по нейна молба или, ако тази страна не възразява, по молба на близките им.

3. При липса на споразумения, посочени в т.2 (б) или (в), и ако отечествената държава на такива починали не желае да уреди за своя сметка поддържането на такива гробове, високодоговарящите страни, на чиято територия се намират гробовете, могат да предложат съдействие за връщане на останките на починалите в отечествената държава. Когато такова предложение не е било прието, високодогаварящата страна може след изтичане на пет години от датата на предложението и след съответно уведомяване да отечествената държава на починалите, да предприеме мерките, предвидени във вътрешното ѝ законодателство по отношение на гробищата и гробовете.

4. Високодоговарящата страна, на чиято територия се намират гробовете, посочени в този член, ще бъде разрешено да ексхумира останките само:

а) в съответствие с т. 2 (в) или т. 3 или

б) когато ексхумацията е от висша обществена необходимост, включително при медицинска необходимост или необходимост от разследване, като в такива случаи високодоговарящата страна по всяко време ще зачита останките и ще уведоми отечествената държава за намерението си да ексхумира останките, като посочи и подробности за мястото, предвидено за ново погребване.

ЧАСТ III МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ВОДЕНЕ НА ВОЙНА – СТАТУТ НА КОМБАТАНТИТЕ И ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ редактиране

РАЗДЕЛ I МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ВОДЕНЕ НА ВОЙНА редактиране

Член 35 Основни правила редактиране

1. При всеки въоръжен конфликт правото на участващите в конфликта страни да избират методи и средства за водене на война не е неограничено.

2. Забранено е да се използват оръжия, снаряди и вещества на методи за водене на война, които биха могли да причинят прекалено големи поражения или ненужни страдания.

3. Забранено е да се използват методи и средства за водене на война, които са предназначени да причинят или за които може да се очаква, че ще причинят обширни, трайни и сериозни щети на природната среда.

Член 36 Нови оръжия редактиране

При проучването, разработването, придобиването или приемането на въоръжение на нови видове оръжия, средства или методи за водене на война всяка високодоговаряща страна има задължението да определи дали тяхната употреба, при някои или при всички обстоятелства, би попаднала под забраните на този протокол или на друга норма на международното право, приложими по отношение на високодоговарящата страна.

Член 37 Забрана за вероломни действия редактиране

1. Забранено е да се убива, наранява или взема в плен противник, като се използват вероломни действия. За вероломни ще се смятат действията, насочени към спечелване на доверието на противника, за да повярва той, че има правото да получи закрила или задължението да предостави закрила съгласно нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт, с намерение това доверие да бъде измамено. Примери за вероломни действия са:

а) симулиране намерение за преговори под флага на примирие или на капитулация;

б) симулиране излизане от строя поради наранява или болест;

в) симулиране притежаване статут на гражданско лице или некомбатант и

г) симулиране притежаване на статут, предоставящ закрила чрез използване на знаци, емблеми или униформи на ООН или на неутрални и други държави, които не участват в конфликта.

2. Военните хитрости не са забранени. Такива хитрости са действия, които имат за цел да заблудят противника или да го накарат да действа неразумно, но не нарушават нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт, и не са вероломни, тъй като те не целят да се измами доверието на противника по отношение на закрила в съответствие с това право. Примери за такива хитрости са: използване на маскировка, клопки, лъжливи операции и дезинформация.

Член 38 Признати емблеми редактиране

1. Забранено е да се използва неправилно отличителната емблема на Червения кръст, Червения полумесец, Червения лъв и слънце или на други емблеми, знаци и сигнали, предвидени от конвенциите и от този протокол. Забранено е също така преднамерено да се злоупотребява във въоръжен конфликт с други международно признати защитни емблеми, знаци или сигнали, включително флага на примирието и защитната емблема на културните ценности.

2. Забранено е да се използва отличителната емблема на ООН извън случаите, когато използването ѝ се разрешава от самата организация.

Член 39 Емблеми за националност редактиране

1. Забранено е да се използват във въоръжен конфликт знамената или военните емблеми, воинските отличителни знаци или униформите на неутрални или други държави, които не участват в конфликта.

2. Забранено е да се използват знамената или военните емблеми, воинските отличителни знаци или униформите на противниковите страни по време на нападенията или за прикриване облагодетелстване защита или затруднение на военни действия.

3. Нищо в този член или в член 37 т. 1 (г) не засяга съществуващите общопризнати норми на международното право, приложими по отношение на шпионажа, или използването на флагове при водене на въоръжен конфликт по море.

Член 40 Пощада редактиране

Забранено е да се дава заповед никой да не бъде оставян жив, да се заплашва противника с това или да се водят военни действия на такава основа.

Член 41 Гаранции за противник, който е излязъл от строя редактиране

1. Лице, което е признато или което при съответните обстоятелства трябва да бъде признато за излязло от строя, няма да бъде обект на нападение.

2. Дадено лице се смята за излязло от строя, ако:

а) то е във властта на противниковата страна;

б) то ясно изразява намерението си да се предаде или

в) то е в безсъзнание или по друг начин е изведено от строя поради нараняване или болест и поради това не може да се защитава;

при условие, че при всеки от тези случаи то се въздържа от каквито и да е било враждебни действия и не прави опит за бягство.

3. Когато лица, имащи право на закрила като военнопленници, са попаднали във властта на противниковата страна при необикновени бойни условия, които правят невъзможна тяхната евакуация в съответствие с Част III , Раздел I на Третата конвенция, те ще бъдат освобождавани и ще се вземат всички предохранителни мерки за гарантиране на тяхната безопасност.

Член 42 Лица на борда на въздухоплавателни средства редактиране

1. Нито едно лице, което напуска с парашут търпящо бедствие въздухоплавателно средство, няма да бъде обект на нападение по време на спускането му.

2. При приземяване на територия, контролирана от противниковата страна, на лице, което е напуснало с парашут търпящо бедствие въздухоплавателно средство, ще бъде дадена възможност да се предаде, преди да стане обект на нападение, освен ако е очевидно, че извършва враждебно действие.

2. Въздушнодесантните войски не са под закрилата на този член.

РАЗДЕЛ II СТАТУТ НА КОМБАТАНТИТЕ И НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ редактиране

Член 43 Въоръжени сили редактиране

1. Въоръжените сили на участваща в конфликта страна се състоят от всички организирани въоръжени сили, групи и подразделения, поставени под общо командване, което отговаря пред тази страна за поведението на своите подчинени дори ако тази страна е представена от правителство или власт, които не са признати от противниковата страна. Такива въоръжени сили ще се подчиняват на вътрешна система за дисциплина, която освен другото ще налага съобразяване с нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт.

2. Лицата от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна (освен санитарния и духовния персонал, посочен в член 33 на Третата конвенция) са комбатанти, т.е. те имат право да взимат непосредствено участие във военни действия

3. Когато участваща в конфликта страна включи във въоръжените си сили военизирана или въоръжена организация за охрата на реда, тя трябва да уведоми за това другите участващи в конфликта страни.

Член 44 Комбатанти и военнопленници редактиране

1. Всеки комбатант по смисъла на член 43, който попадне във властта на противниковата страна, ще бъде смятан за военнопленник.

2. Въпреки че всички комбатанти са задължени да спазват нормите на международното право, приложимо при въоръжени конфликти, нарушенията на тези норми няма да лишава комбатанта от правото му да бъде смятан за такъв или, ако попадне във властта на противниковата страна, от правото му да бъде смятан за военнопленник освен в случаите, посочени в т. 3 и 4.

3. За да засили закрилата на гражданското население от последиците на военните действия, комбатантите са задължени да се отличават от гражданското население, когато участват в нападение или във военна операция, която е подготовка за нападение, като се признава обаче, че съществуват ситуации във военните конфликти, когато поради естеството на военните действия въоръжен комбатант не може да се отличи от гражданското население, той ще запази статута си на комбатант, ако при такава ситуация носи открито оръжието си:

а) по време на военно стълкновение и

б) по времето, когато е видим за противника при участие във военно разгръщане, предшестващо началото на нападение, в което той ще участва.

Действията, които отговарят на изискванията на тази точка, няма да бъдат смятани за вероломни по смисъла на член 37, т. 1 (в).

4. Комбатант, който попадне във властта на противниковата страна, когато не изпълнява изискванията на второто изречение на т. 3, се лишава от правото си да бъде военнопленник, но независимо от това ще се ползва от закрила, равна във всяко отношение на закрилата, предоставяна на военнопленниците в съответствие с Третата конвенция и с този протокол. Тази закрила включва закрила, равностойна на закрилата, предоставяна на военнопленниците в съответствие с Третата конвенция в случай, когато някой е съден и наказван за извършени от него правонарушения.

5. Всеки комбатант, който попадне във властта на противниковата страна, когато не участва в нападение или във военна операция, която е подготовка за нападение, не губи поради предишните си действия правото да се счита комбатант и военнопленник.

6. Този член не лишава никого от правото да бъде смятан за военнопленник по силата на член 4 на Третата конвенция.

7. Този член няма за цел да промени общоприетата практика на държавите по отношение на носенето на униформа от комбатантите, включени в състава на редовните униформени въоръжени подразделения на участваща в конфликта страна.

8. Освен категориите лица, посочени в член 13 на Първата и Втората конвенция, всички членове на въоръжени сили на участваща в конфликта страна, както това е определено в член 43 на този протокол, ще имат право на закрила в съответствие с тези конвенции, ако са ранени, болни или – в съответствие с Втората конвенция – претърпели корабокрушение в морски или други води.

Член 45 Закрила на лица, които са взели участие във военни действия редактиране

1. Лице, което вземе участие във военни действия и попадне във властта на противниковата страна, ще се смята за военнопленник и следователно ще бъде под закрилата на Третата конвенция, ако претендира за статут на военнопленник или ако се окаже, че има право на такъв статут или ако страната, към която принадлежи, поиска за него такъв статут чрез нотификация до задържащата държава или до държавата покровителка. Ако възникне съмнение дали някое такова лице има право на статут на военнопленник, той ще продължи да има такъв статут и следователно ще бъде под закрилата на Третата конвенция и този протокол дотогава, докато неговият статут бъде определен от компетентен съд.

2. Ако някое лице, попаднало във властта на противникова страна, не е задържано като военнопленник и подлежи да бъде съдено от тази страна за правонарушение, свързано с военните действия, то ще има правото да поиска да му се признае статут на военнопленник пред съда и да поиска да се вземе съдебно решение по този въпрос. В случаите, когато това е възможно, в съответствие с прилаганата процедура това решение се обявява преди процеса за правонарушението. Представителите на държавата покровителка ще имат право да присъстват на съдебното заседание, в което този въпрос ще бъде решен, освен ако по изключение заседанието се провежда при закрити врати в интерес на държавната сигурност. В такъв случай задържащата държава ще уведоми съответно държавата покровителка.

3. Лице, което е взело участие във военните действия, което няма право на статут на военнопленник и не получава по-благоприятно третиране в съответствие с Четвъртата конвенция, ще има по всяко време правото на закрила в съответствие с член 75 на този протокол. На окупирана територия такова лице, освен ако е задържано като шпионин, също така независимо от член 5 на Четвъртата конвенция ще има правото на връзка в съответствие с тази конвенция.

Член 46 Шпиони редактиране

1. Независимо от коя да е друга разпоредба на конвенциите или на този протокол всяко лице от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, което попадне във властта на противниковата страна, когато извършва шпионаж, няма да има правото на статут на военнопленник и може да бъде третиран като шпионин.

2. Лице от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, което в полза на тази страна и на територия, контролирана от противниковата страна, събира или се опитва да събира информация, няма да бъде смятано, че извършва шпионаж, ако по време на действията си е в униформата на своите въоръжени сили.

3. Лице от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, което живее на територия, окупирана от противникова страна, и което събира или опитва да събира информация с военна стойност на тази територия в полза на страната, към която принадлежи, няма да бъде смятано, че извършва шпионаж, освен ако прави това под фалшив претекст или преднамерено тайно. Нещо повече, такова лице няма да загуби правото си на статут на военнопленник и няма да бъде третирано като шпионин, освен ако е заловено, когато извърши престъпление.

4. Лице от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, което не живее на територия, окупирана от противникова страна, и което извършва шпионаж на тази територия, няма да загуби правото си на статут на военнопленник и няма да бъде третирано като шпионин, освен ако бъде заловено, преди да се е присъединило отново към въоръжените сили, към които принадлежи.

Член 47 Наемници редактиране

1. Наемник няма право да статут на комбатант или военнопленник.

2. Наемник е всяко лице, което:

а) е специално наето на място или в чужбина, за да се сражава във въоръжен конфликт;

б) фактически взема пряко участие във военните действия;

в) взема участие във военните действия, ръководейки се предимно от желанието за лична облага и в действителност е получило обещание от или от името на участваща в конфликта страна да получи материално възнаграждение, значително надвишаващо онова, което е обещано или се изплаща на комбатанти с подобен чин и функции от въоръжените сили на тази страна;

г) не е нито гражданин на участваща в конфликта страна, нито жевее на територия, контролирана от участваща в конфликта страна;

д) не е от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна и

г) не е било изпратено от държава, която не участва в конфликта, за изпълнение на официална служба като член на нейните въоръжени сили.

ЧАСТ IV ГРАЖДАНСКО НАСЕЛЕНИЕ редактиране

РАЗДЕЛ I ОБЩА ЗАКРИЛА СРЕЩУ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ редактиране

ГЛАВА I ОСНОВНА НОРМА И ОБЛАСТ НА ПРИЛАГАНЕ редактиране

Член 48 Основна норма редактиране

За да се осигури зачитането и закрилата на гражданското население и гражданските обекти, участващите в конфликта страни по всяко време ще правят разлика между гражданското население и комбатантите и между гражданските и военните обекти и съответно ще насочват операциите си само срещу военни обекти.

Член 49 Определение за нападение и област на прилагане редактиране

1. „Нападения” означава насилствени действия срещу противника както при настъпление, така и при отбрана.

2. Разпоредбите на този протокол по отношение на нападения се отнасят до всички нападения независимо на каква територия се провеждат, включително националната територия на участващата в конфликта страна, която е под контрола на противниковата страна.

3. Разпоредбите на този раздел се прилагат към военни действия по суша, въздух или море, които могат да нанесат вреда на гражданското население, на отделни граждански лица или на граждански обекти на сушата. Те се отнасят и до всички нападения от морето или въздуха против обекти на сушата, които не касаят по друг начин нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт по море или във въздуха.

4. Разпоредбите на този раздел допълват нормите относно хуманитарната закрила, съдържащи се в Четвъртата конвенция, и по-точно в част II на тази конвенция, и в други международни споразумения, задължителни за високодоговарящите страни, както и други норми на международното право относно закрилата на граждански лица и граждански обекти на суша, по море или във въздуха срещу последствията от военните действия.

ГЛАВА II ГРАЖДАНСКИ ЛИЦА И ГРАЖДАНСКО НАСЕЛЕНИЕ редактиране

Член 50 Определение за граждански лица и гражданско население редактиране

1. „Гражданско лице” е всяко лице, което не принадлежи към една от категориите, посочени в член 2А, (1), (2), (3) и (6) на Третата конвенция и член 43 на този протокол. При съмнение дали някое лице е гражданско лице, то ще се смята за гражданско лице.

2. Гражданско население включва всички лица, които са граждански лица.

3. Присъствието сред гражданското население на отделни лица, които не попадат под определението за граждански лица, не лишава населението от това му качество.

Член 51 Закрила на гражданското население редактиране

1. Гражданското население и отделните граждански лица ще се ползват от общата закрила срещу опасности, произтичащи от военни операции. С цел осъществяването на тази закрила, в допълнение към другите приложими норми на международното право, при всички обстоятелства ще се спазват изброените норми.

2. Гражданското население като такова, както и отделните граждански лица няма да бъдат обект на нападение. Актовете на насилие или заплаха с насилие, които имат за цел предимно да тероризират гражданското население, са забранени.

3. Гражданските лице ще се ползват от закрилата, предвидена от този раздел, с изключение на случаите и по времето, когато те вземат пряко участие във военните действия.

4. Нападенията с неизбирателен характер са забранени. Нападения с неизбирателен характер са:

а) нападения, които не са пряко насочени към конкретен военен обект;

б) нападения, при които се прилагат методи и средства за водене на военни действия, които не биха могли да бъдат насочени към конкретен военен обект или

в) нападения, при които се прилагат методи и средства за водене на военни действия, последствията от които не могат да бъдат ограничени, както това се изисква от този протокол, и следователно при всеки такъв случай те са от такъв характер, че поразяват без разлика военни обекти и граждански лица или граждански обекти.

5. Сред другите следните видове нападения трябва да се смятат за нападения с неизбирателен характер:

а) нападение чрез обстрел независимо от способите и средствата, при което като единна военна цел се обстрелват няколко явно отделни и различни военни обекти, намиращи се в град, село или друг район, където са съсредоточени граждански лица или граждански обекти и

б) нападение, за което може да се очаква, че ще причини смърт на граждански лица, наранявания на граждански лица, щети на граждански обекти или и едните, и другите загуби и щети, които биха били твърде големи в сравнение с конкретното и пряко военно преимущество, което се очаква от това нападение.

6. Нападения срещу гражданското население или срещу граждански лица чрез репресалии са забранени.

7. Присъствието или придвижването на гражданското население или на отделни граждански лица няма да бъде използвано за защита на определени пунктове или райони срещу военни операции, и по-специално при опити да се защитят военни цели от нападения или да прикрият, облагодетелстват или възпрепятстват военни операции. Участващите в конфликта страни няма да насочват придвижването на гражданското население или на отделни граждански лица с цел да се опитат да защитят военни цели от нападения или да прикрият военни операции.

8. Никое нарушение на тези разпоредби няма да освобождава участващите в конфликта страни от техните правни задължения по отношение на гражданското население и на гражданските лица, включително задължението да вземат предохранителни мерки, предвидени в член 57.

ГЛАВА III ГРАЖДАНСКИ ОБЕКТИ редактиране

Член 52 Обща закрила на граждански обекти редактиране

1. Граждански обекти няма да бъдат обект на нападение или репресалии. Граждански обекти са всички обекти, които не са военни цели, както това е определено в точка 2.

2. Нападенията ще се ограничават строго върху военни цели. Що се отнася до обектите, военните цели се ограничават до онези обекти, които по своя характер, местонахождение, цел или използване имат ефективен принос за военните действия и чието цялостно или частично разрушаване, завземане или неутрализиране при съществуващи в даден момент обстоятелства дава явно военно преимущество.

3. В случай на съмнение дали даден обект, който обикновено е предназначен за граждански цели, например място за култова дейност, жилищен дом или други жилищни постройки или училище, се използва за оказване на ефективна подкрепа на военни действия, ще се приема, че този обект не се използва за такива цели.

Член 53 Закрила на културни обекти и места за култова дейност редактиране

Без да се нарушават разпоредбите на Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт от 14 май 1954 година и на други съответни международни договори, се забранява:

а) да се извършват каквито и да е враждебни действия, насочени срещу исторически паметници, произведения на изкуството или места за култова дейност, които са част от културното и духовното наследство на народите;

б) да се използват такива обекти за поддръжка на военните усилия;

в) такива обекти да стават обект на репресалии.

Член 54 Закрила на обекти, необходими за оцеляване на гражданското население редактиране

1. Забранено е да се използва гладът спрямо гражданското население като метод за водене на война.

2. Забранено е да се нападат, разрушават, преместват или правят негодни за използване обекти, които са необходими за оцеляване на гражданското население – като хранителни продукти, посеви, животни, инсталации за и запаси от питейна вода и напоителни съоръжения – специално с цел те да не могат да бъдат използвани от гражданското население или от противниковата страна независимо от мотивите за това: било с цел да доведат до гладна смърт граждански лица, изселване или с друга цел.

3. Забраните в т.2 няма да се прилагат към такива обекти, посочени в нея, които се използват от противниковата страна:

а) за поддържане съществуването само на нейните въоръжени сили или

б) ако не за поддържане на съществуването, то за пряка поддръжка на военни действия, при условие обаче, че в никакъв случай срещу тези обекти няма да се предприемат действия, които може да се очаква, че ще оставят гражданското население без достатъчно количество храна или вода и ще причинят сред него глад или ще го заставят да се изсели.

4. Тези обекти няма да бъдат обект на репресалии.

5. Като се изхожда от жизненоважни за всяка участваща в конфликта страна изисквания при отбрана на нейната национална територия срещу нашествие, отклонения от забраните, съдържащи се в т.2 могат да бъдат правени от участваща в конфликта страна на такава територия под неин контрол когато това се изисква от повелителни военни нужди.

Член 55 Закрила на природната среда редактиране

1. При водене на военни действия ще се полагат грижи за закрилата на природната среда срещу обширни, трайни и сериозни щети. Тази закрила включва забрана за използване на методи или средства за водене на война, които предизвикват или биха могли да предизвикат такива щети на природната среда и по този начин нанасят вреда на здравето или оцеляването на населението.

2. Забраняват се нападения срещу природната среда като репресивна мярка.

Член 56 Закрила на съоръжения и инсталации, съдържащи опасни сили редактиране

1. Съоръжения и инсталации, съдържащи опасни сили, а именно язовири, бентове, атомни електроцентрали, няма да бъдат обект на нападения дори когато те представляват военни обекти, ако такова нападение може да предизвика освобождаване на опасни сили и произтичащи от това тежки загуби сред гражданското население. Други военни обекти, разположени във или в близост до тези съоръжения или инсталации, няма да бъдат обект на нападение, ако такова нападение може да предизвика освобождаване на опасни сили от съоръженията или инсталациите и произтичащи от това тежки загуби сред гражданското население.

2. Специална закрила срещу нападения, предвидена в т.1 , ще бъде преустановена:

а) по отношение на язовири или бентове само ако те се използват за други функции освен техните обичайни функции и за постоянна, значителна и пряка поддръжка на военни операции и ако такова нападение е единственият практически възможен начин да бъде прекратена тази поддръжка;

б) по отношение на атомни електроцентрали само ако те осигуряват електроенергия за постоянна, значително и пряка поддръжка на военни операции и ако такова нападение е единственият практически възможен начин да бъде прекратена такава поддръжка;

в) по отношение на други военни обекти, намиращи се във или в околностите на тези съоръжения и инсталации само ако те се използват за постоянна, значителна и пряка поддръжка на военна операция и ако такова нападение е единственият практически възможен начин да бъде прекратена такава поддръжка.

3. Във всички случаи гражданското население и отделните граждански лица ще продължат да се ползват от закрилата, която им е предоставена от международното право, включително закрилата, осъществявана чрез предохранителните мерки, предвидени в член 57. Ако закрилата бъде преустановена и някои от съоръженията, инсталациите или военните обекти, посочени в т. 1 бъдат нападнати, ще бъдат взети всички практически възможни предохранителни мерки, за да се избегне освобождаването на опасните сили.

4. Забранено е да стават обект на репресалии съоръженията, инсталациите или военните обекти, посочени в т.1.

5. Участващите в конфликта страни ще полагат усилия да избягнат разполагането на военни обекти в околностите на съоръжения или инсталации, посочени в т.1 . Независимо от това инсталации, изградени единствено с цел защита на закриляните съоръжения или инсталации, са разрешени и самите те няма да бъдат обект на нападение, ако не се използват във военните действия освен за защитни действия, необходими да отразят нападения срещу закриляните съоръжения или инсталации и ако тяхното въоръжение се ограничава до оръжия, способни само да отблъскват нападения срещу закриляните съоръжения и инсталации.

6. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни се приканват настоятелно да сключат помежду си и други споразумения, за да осигурят допълнителна закрила на обекти, съдържащи опасни сили.

7. За да се облекчи разпознаването на обектите, закриляни от този член, участващите в конфликта страни могат да ги обозначават със специален знак, който се състои от три яркооранжеви кръга, разположени на една ос, както е посочено в член 16 на Приложение I към този протокол. Липсата на такова обозначение по никакъв начин не освобождава която и да е от участващите в конфликта страни от задълженията ѝ, предвидени от този член.

ГЛАВА IV ПРЕДОХРАНИТЕЛНИ МЕРКИ редактиране

Член 57 Предохранителни мерки при нападение редактиране

1. По време на военните действия ще бъдат полагани постоянни грижи да се щади гражданското население, гражданските лица и гражданските обекти.

2. По отношение на нападения ще бъдат вземани следните предохранителни мерки:

а) тези, които планират или решават да проведат нападение:

I) ще направят всичко, което е практически възможно, за да се уверят, че целите, които ще бъдат нападнати, не са нито граждански лица, нито граждански обекти и не се ползват от специална закрила, а са военни цели по смисъла на т. 2 на член 52 и че според разпоредбите на този протокол не е забранено да бъдат нападнати;

II) ще вземат всички практически възможни предохранителни мерки при избора на средства и методи за нападение с оглед да се избегнат и, във всички случаи, да се сведат до минимум случайните жертви сред гражданското население, нараняването на граждански лица и щети на граждански обекти;

III) ще се въздържат от решения за провеждане на каквото и да е нападение, за което може да се очаква, че ще причини случайни жертви всред гражданското население, наранявания на граждански лица и щети на граждански обекти или и едните, и другите загуби и щети, които биха били твърде големи в сравнение с предвижданото конкретно и пряко военно преимущество;

б) дадено нападение ще се отменя или преустановява, ако стане ясно, че целта не е военна или е предмет на специална закрила или че за нападението се очаква, че може да причини случайни жертви всред гражданското население, наранявания на граждански лица, повреди на граждански обекти или и едните, и другите загуби и щети, които биха били твърде големи в сравнение с предвижданото конкретно и пряко военно преимущество;

в) ще се прави ефикасно предварително предупреждение за нападения, които могат да засегнат гражданското население, освен ако обстоятелствата не позволяват това.

3. Когато е възможен избор измежду няколко военни цели за постигане на равностойно военно преимущество, избраната цел ще бъде тази, при чието нападение може да се очаква, че ще има най-малка опасност за живота на гражданските лица и гражданските обекти.

4. При провеждане на военни операции по море или въздух всяка участваща в конфликта страна – в съответствие със своите права и задължения съгласно нормите на международното право, приложимо при въоръжени конфликти – ще взема всички разумни предохранителни мерки за избягване на жертви сред гражданските лица или на щети на граждански обекти.

5. Никоя от разпоредбите на този член не може да бъде тълкуван като разрешаваща каквито и да е нападения над гражданско население, граждански лица или граждански обекти.

Член 58 Предохранителни мерки срещу последствията от нападения редактиране

Участващите в конфликта страни във възможно най-голяма степен:

а) ще се стремят, независимо от член 49 на Четвъртата конвенция, да преместят извън околностите на военни обекти гражданското население, отделните граждански лица и граждански обекти, които са под техен контрол;

б) ще избягват да разполагат военни обекти във или близко да гъстонаселени райони;

в) ще вземат други необходими мерки, за да закрилят гражданското население, отделните граждански лица и гражданските обекти под техен контрол срещу опасностите, произтичащи от военни операции.


ГЛАВА V МЕСТНОСТИ И ЗОНИ ПОД СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА редактиране

Член 59 Неотбранявани местности редактиране

1. Забранено е на участващите в конфликта страни да нападат по какъвто и да е начин неотбраняваните местности.

2. Съответните власти на участваща в конфликта страна могат да обявят за неотбранявана местност всяко населено място близо до или в зоната на съприкосновение, което е открито за окупация от противниковата страна. Такава местност трябва да отговаря на следните условия:

а) всички комбатанти, както и подвижните бойни средства и подвижното военно снаряжение трябва да бъдат евакуирани;

б) не трябва да се използват за враждебни цели стационарните военни инсталации и съоръжения;

в) никакви враждебни действия не трябва да бъдат извършвани от властите или от населението и

г) не трябва да бъдат предприемани никакви действия за поддръжка на военни операции.

3. Присъствието в тази местност на лица, ползващи се със специална закрила в съответствие с конвенциите и този протокол, и на полицейски сили, оставени с единствената цел да поддържат законността и реда, не противоречи на условията, посочени в т.2.

4. Обявяването в съответствие с т.2 ще бъде адресирано до противниковата страна и ще определя и посочва колкото е възможно по-точно границите на неотбраняваната местност. Участващата в конфликта страна, към която е адресирано такова обявяване, ще потвърждава неговото получаване и ще се отнася към тази местност като към неотбраняваща местност, освен ако условията, посочени в т.2, не са действително изпълнени, при което тя веднага ще информира за това страната, направила обявяването. Дори ако условията, посочени в т. 2 не са изпълнени, местността ще продължи да се ползва от закрилата, предвидена от другите разпоредби на този протокол и другите норми на международното право, приложимо при въоръжен конфликт.

5. Участващите в конфликта страни могат да се споразумеят за обявяване на неотбранявани местности дори ако такива местности не отговарят на условията, посочени в т.2. Споразумението трябва да определя и описва колкото е възможно по-точно границите на неотбраняваната местност; ако е необходимо, то може да установява методите за контрол.

6. Страната, която контролира местността, предмет на такова споразумение, ще я обозначи – доколкото това е възможно, - с такива знаци, за които е постигнато споразумение с другата страна и които ще бъдат разположени там, където са ясно забележими, особено по периметъра, по границите на местността и по шосетата.

7. Местността загубва статута си на неотбранявана местност, когато престане да отговоря на условията, посочени в т.2, или в споразумението, посочено в т.5. В такъв случай тази местност ще продължи да се ползва от закрилата, предвидена от другите разпоредби на този протокол и от другите норми на международното право, приложимо при въоръжен конфликт.

Член 60 Демилитаризирани зони редактиране

1. Забранено е на участващите в конфликта страни да разпространяват военните си операции в зони, на които чрез споразумение са предоставили статут на демилитаризирани зони, ако такова разпространение противоречи на условията на това споразумение.

2. Споразумението трябва да бъде изрично; то може да бъде сключено устно или в писмена форма, пряко или чрез държава покровителка, или която и да е безпристрастна хуманитарна организация и може да се състои от взаимни и съгласуващи се декларации. Споразумението може да бъде сключено в мирно време, както и след започване на военните действия и трябва да определя и описва колкото е възможно по-точно границите на демилитаризираната зона и, ако е необходимо, да определя методите на контрол.

3. Предмет на такова споразумение обикновено ще бъде зона, която отговаря на следните условия:

а) всички комбатанти, както и подвижните бойни средства и подвижното военно снаряжение трябва да бъдат евакуирани;

б) не трябва да се използват за враждебни цели стационарните военни инсталации или съоръжения;

в) никакви враждебни действия не трябва да бъдат извършвани от властите или от населението и

г) всякаква дейност, свързана с военните условия, трябва да бъде прекратена.

Участващите в конфликта страни ще се споразумеят относно тълкуването, което трябва да се дава на условията, посочени в подточка (г), и относно лицата, които трябва да бъдат допускани в демилитаризираната зона освен лицата, посочени в т. 4.

4. Присъствието в тази зона на лица, които са под специална закрила в съответствие с конвенциите и този протокол, и на полицейски сили, оставени с единствената цел да поддържат законността и реда, не противоречи на условията, посочени в т. 3.

5. Страната, която контролира такава зона, ще я обозначи – доколкото е възможно – чрез такива знаци, за които е постигнато споразумение с другата страна и които ще бъдат разположени там, където са ясно забележими, по-специално по периметъра, по границите на зоната и по шосетата.

6. Ако военните действия се приближават близо до демилитаризираната зона и ако участващите в конфликта страна са се споразумели за това, никоя от тях няма да може да използва зоната за цели, свързани с воденето на военни действия, или едностранно да отменя нейния статут.

7. Ако една от участващите в конфликта страни извърши съществено нарушение на разпоредбите на т.1 или 6, другата страна ще бъде освободена от задълженията ѝ, предвидени от споразумението, което предоставя статут на демилитаризирана зона. В такъв случай зоната загубва статута си, но ще продължи да се ползва от закрилата, предвидена от другите разпоредби на този протокол и другите норми на международното право.

ГЛАВА VI ГРАЖДАНСКА ОТБРАНА редактиране

Член 61 Определение и обхват редактиране

За целите на този протокол:

а) „гражданска отбрана” означава изпълнението на някои или на всички долупосочени хуманитарни задачи, имащи за цел да закрилят гражданското население срещу опасностите от военни действия или бедствия и да му помогнат да се отстраняват непосредствените последствия от тях, както и да осигурят необходимите условия за неговото оцеляване. Тези задачи са:

I) предупреждаване,

II) евакуация,

III) предоставяне на скривалища и тяхното съоръжаване,

IV) провеждане на мероприятия по затъмнение,

V) спасителни работи,

VI) санитарно обслужване, включително оказване на първа помощ и религиозна помощ,

VII) борба с пожари,

VIII) откриване и обозначаване на опасни райони,

IX) обеззаразяване и подобни защитни мерки,

X) срочно осигуряване на подслон и храна,

XI) срочна помощ при възстановяването и поддържането на реда в райони на бедствие,

XII) срочно възстановяване дейността на необходими комунални служби,

XIII) срочно погребване на мъртвите,

XIV) помощ при съхраняване на обекти, необходими за оцеляването,

XV) допълнителна дейност, необходима за осъществяване на планирането и организацията им, без да се ограничава с тях;

б) „организации за гражданска отбрана” означават онези учреждения и други подразделения, които са организирани или упълномощени от компетентните власти на участваща в конфликта страна да изпълняват която и да е от задачите, посочени в подточка (а) и които са предназначени да се използват изключително за изпълнение на такива задачи;

в) „персонал” на организациите за гражданска отбрана означава онези лица, които са назначени от участваща в конфликта страна изключително за изпълнение на задачите, посочени в подточка (а), включително персонала, назначен от компетентните власти на участващата в конфликта страна изключително за административно управление на тези организации;

г) „материална част и имущество” на организациите за гражданска отбрана означава оборудването, снабдяването и транспортните средства, използвани от тези организации и изпълнение на задачите, посочени в подточка (а).

Член 62 Обща закрила редактиране

1. Гражданските организации за гражданска отбрана и техният персонал ще бъдат зачитани и закриляни в съответствие с разпоредбите на този протокол, по-специално в съответствие с разпоредбите на този раздел. Те ще имат право да изпълняват своите задачи по гражданската отбрана, освен в случаите на повелителна военна необходимост.

2. Разпоредбите на т.1 ще се прилагат и по отношение на граждански лица, които въпреки че не са членове на граждански организации за гражданска отбрана, под призива и под контрола на компетентните власти изпълняват задачи на гражданската отбрана.

3. Сградите и имуществото, използвани за целите на гражданската отбрана, и скривалищата, осигурявани за гражданското население, са под закрилата на член 52. Обектите, използвани за целите на гражданската отбрана, не могат да бъдат разрушавани или отклонявани от прякото им предназначение, освен от страната, на която те принадлежат.

Член 63 Гражданска отбрана в окупирани територии редактиране

1. В окупирани територии гражданските организации за гражданска отбрана ще получат от властите необходимото съдействие за улесняване изпълнението на техните задачи. При никакви обстоятелства техният персонал няма да бъде задължаван да изпълнява дейности, които биха затруднили правилното изпълнение на тези задачи. Окупиращата държава няма да променя структурата на персонала на такива организации по никакъв начин, който би застрашил ефективното изпълнение на техните задачи. От тези организации няма да се изисква да дават приоритет на гражданите или на интересите на тази държава.

2. Окупиращата държава няма да задължава, принуждава или оказва натиск върху гражданските организации за гражданска отбрана да изпълняват своите задачи по такъв начин, че да накърняват интересите на гражданското население.

3. Окупиращата държава може да разоръжи персонала на гражданската отбрана по съображения за сигурност.

4. Окупиращата държава няма да отклонява от прякото им предназначение, нито да реквизира сгради или имущество, принадлежащи на или използвани от организациите за гражданска отбрана, ако такова отклоняване или такава реквизиция ще нанесат вреда на гражданското население.

5. При условие че общата норма, съдържаща се в т. 4, продължи да бъде спазвана, окупиращата държава може да реквизира или отклони тези ресурси при следните конкретни условия:

а) ако страните и имуществото са необходими за други нужди на гражданското население и

б) ако реквизицията или отклоняването продължи само докато съществува тази нужда,

6. Окупиращата държава няма нито да отклонява, нито да реквизира скривалища, предназначени за използване от гражданското население или необходими за това население.

Член 64 Граждански организации за гражданска отбрана на неутрални или други държави, които не участват в конфликта, и международни координиращи организации

1. Членове 62, 63, 65 и 66 ще се прилагат и по отношение на персонала и имуществото на граждански организации за гражданска отбрана на неутрални или други държави, които не участват в конфликта, изпълняващи задачи по гражданската отбрана, посочени в член 61, на територията на участващата в конфликта страна със съгласието и под контрола на тази страна. Нотификация за такава помощ ще бъде направена на всяка заинтересована противникова страна във възможно най-кратък срок. При никакви обстоятелства тази помощ няма да се разглежда като намеса в конфликта. Тази дейност обаче трябва да бъде изпълнявана, като се отдава необходимото уважение на интересите на сигурността на заинтересованите участващи в конфликта страни.

2. Участващите в конфликта страни, които получават помощта, посочена в т.1 и високодоговарящите страни, които я предоставят, трябва да улесняват международната координация на такива действия на гражданската отбрана, когато това е подходящо. В такива случаи разпоредбите на тази глава се отнасят за съответните международни организации.

3. В окупирани територии окупиращата държава може да не допуска или да ограничава дейността на граждански организации за гражданска отбрана на неутрални или други страни, които не участват в конфликта, и на международни координиращи организации само ако тя може да осигури необходимото изпълнение на задачите по гражданската отбрана със свои собствени ресурси или с ресурсите на окупираната територия.

Член 63 Прекратяване на закрилата редактиране

1. Закрилата, на която имат право гражданските организации за гражданска отбрана, техният персонал, сгради, скривалища и имущество, ще бъде прекратена само в случай че те извършват или са използвани за извършване – освен преките им задачи – действия, нанасящи вреда на противника. Закрилата може обаче да бъде прекратена само след като е било направено предупреждение, определящо, когато това е уместно, разумен срок, и след като такова предупреждение не е било взето под внимание.

2. Следните действия няма да бъдат смятани за действия, нанасящи вреда на противника:

а) ако задачите по гражданската отбрана се изпълняват под ръководството или контрола на военните власти;

б) ако гражданският персонал на гражданската отбрана сътрудничи на военен персонал при изпълнение на задачи по гражданската отбрана или ако известен брой военнослужещи са прикрепени към гражданските организации за гражданска отбрана;

в) ако изпълнението на задачи по гражданската отбрана може случайно да донесе полза на жертвите сред военните, особено на онези, които са излезли от строя.

3. Също така няма да се смята за действие, нанасящо вреда на противника, ако гражданският персонал на гражданската отбрана носи лично оръжие с цел поддържането на реда или за самоотбрана. Но в области, където се води или е вероятно да се води бой по суша, участващите в конфликта страни ще вземат необходимите мерки за ограничат това оръжие до ръчно оръжие – като пистолети или револвери, - за да се подпомогне разпознаването на персонала на гражданската отбрана от комбатантите. Дори ако членовете от персонала на гражданската отбрана в такива райони носят друго леко индивидуално оръжие, те ще бъдат зачитани и закриляни, веднага след като бъдат признати за такива.

4. Формирането на граждански организации за гражданска отбрана по военен образец и задължителната служба в тях също така няма да ги лишава от закрилата, която им е предоставена в тази глава.

Член 66 Разпознаване редактиране

1. Всяка участваща в конфликта страна ще се стреми да осигури нейните организации за гражданска отбрана, техния персонал, сгради и имущество да бъдат разпознаваеми, когато са предназначени изключително за изпълнение на задачи по гражданската отбрана. Скривалищата, предназначени за гражданското население, трябва да бъдат разпознаваеми по подобен начин.

2. Всяка участваща в конфликта страна също така ще се стреми да приеме и прилага методи и процедури, които ще направят възможно да признае като такива граждански скривалища, както и персонала, сградите и имуществото на гражданската отбрана, които носят международния отличителен знак на гражданската отбрана.

3. В окупираните територии и в райони, където се водят или се очаква да се водят боеве, персоналът на гражданската отбрана трябва да бъде разпознаван по международния отличителен знак на гражданската отбрана и по картата за самоличност, удостоверяваща неговия статут.

4. Международният отличителен знак на гражданската отбрана е равностранен син триъгълник на оранжев фон, когато се използва за закрила на организации за гражданска отбрана, техния персонал, сгради и имущество и за граждански скривалища.

5. В допълнение към отличителния знак участващите в конфликта страни могат да се споразумеят относно използването на отличителни сигнали с цел разпознаване на гражданската отбрана.

6. Прилагането на разпоредбите на т.1 -4 е регламентирано от Глава V на Приложение I към този протокол.

7. В мирно време знакът, описан в т. 4, може със съгласието на компетентните национални власти да бъде използван за разпознаване на гражданската отбрана.

8. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще вземат необходимите мерки за осигуряване на контрол върху използването на международния знак за гражданската отбрана и за предотвратяване и прекратяване на всяка злоупотреба с него.

9. Разпознаването на санитарния и духовния персонал на гражданската отбрана, на нейните санитарни формирования и санитарнотранспортни средства също така се регламентира от член 18.

Член 67 Лица от състава на въоръжените и военните подразделения, назначени в организациите за гражданска отбрана редактиране

1. Лицата от състава на въоръжените сили и военни подразделения, назначени в организациите за гражданска отбрана, ще бъдат зачитани и закриляни при условие, че:

а) такъв персонал и такива подразделения са постоянно назначени и изключително предназначени за изпълнение на която и да е от задачите, посочени в член 61;

б) така назначен, такъв персонал не изпълнява никакви други военни задължения по време на конфликта;

в) членовете на такъв персонал са ясно различими от другите членове на въоръжените сили по носения на видно място международен отличителен знак на гражданската отбрана, който трябва да бъде толкова голям, колкото е подходящо, и на членовете на такъв персонал се издава картата за самоличност, предвидена в Глава V на Приложение I към този протокол, която удостоверява статута на членовете на такъв персонал;

г) такъв персонал и такива подразделения са въоръжени само с леко индивидуално оръжие с цел поддържане на реда или самозащита. Разпоредбите на член 65 т.3 ще се прилагат и при този случай;

д) такъв персонал не участва пряко във военните действия и не извършва или не е използван за извършването - извън неговите задачи по гражданската отбрана – на действия, нанасящи вреда на противниковата страна;

е) такъв персонал и такива подразделения изпълняват своите задачи по гражданската отбрана само на националната територия на своята страна.

Несъблюдаването на условията, посочени в подточка (д) по-горе, от което и да е лице от състава на въоръжените сили, свързано с условията, посочени в подточки (а) и (б) по-горе, е забранено.

2. Лицата от състава на въоръжените сили, които служат в организации за гражданска отбрана, ако попаднат във властта на противниковата страна, ще бъдат военнопленници. На окупирана територия те могат, но само в интерес на гражданското население на тази територия, да бъдат използвани по задачи на гражданската отбрана, ако възникне такава необходимост, при условие че ако такава работа е опасна, те доброволно се заемат с изпълнението на такива задачи.

3. Сградите и по-важните предмети от оборудването и транспортните средства на военните подразделения, назначени към организации за гражданска отбрана, ще бъдат ясно обозначени с международния отличителен знак на гражданската отбрана. Отличителният знак трябва да бъде толкова голям, колкото е подходящо.

4. Имуществото и сградите на военните подразделения, които са постоянно назначени към организации за гражданска отбрана и са изключително предназначени за изпълнение на задачи по гражданската отбрана, ще продължат да се подчиняват на законите на войната, ако попаднат в ръцете на противниковата страна. Докато се необходими за изпълнение на задачи по гражданска отбрана, те не могат да бъдат отклонявани за други цели освен за целите на гражданската отбрана освен в случаи на повелителна военна необходимост, ако предварително не са били взети мерки за съответно обезпечаване на нуждите на гражданското население.

РАЗДЕЛ II ПОМОЩ В ПОЛЗА НА ГРАЖДАНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ редактиране

Член 68 Област на прилагане редактиране

Разпоредбите на този раздел се прилагат към гражданското население, както е определено в този протокол, и се явяват допълнение към чл. 23, 55, 59, 60, 61 и 62 и други съответни разпоредби на Четвъртата конвенция.

Член 69 Основни нужди в окупираните територии редактиране

1. В допълнение към посочените в член 55 на Четвъртата конвенция задължения относно снабдяването с храна и медикаменти окупиращата държава – до максимална възможна степен на средствата, с които разполага, и без каквото и да е неблагоприятно различие – ще осигурява също така снабдяване с дрехи, завивки и постелки, подслон и други припаси, необходими за оцеляването на гражданското население на окупираната територия, и с предмети, необходими за религиозни обреди.

2. Действията за оказване на помощ в полза на гражданското население на окупираните територии се регулират от член 59, 60, 61, 62, 108, 109, 110 и 111 на Четвъртата конвенция и от член 71 на този протокол и ще се прилагат без забавяне.

Член 70 Действия за оказване на помощ редактиране

1. Ако гражданското население на която и да е територия под контрола на участваща в конфликта страна, която не е окупирана територия, не е подходящо снабдено със запасите, посочени в член 69 ще бъдат предприемани действия за оказване на помощ, които са хуманни и безпристрастни по своя характер и се провеждат без каквото и да е неблагоприятно различие в съответствие със споразумението между заинтересованите страни относно такива действия за оказване на помощ. Предложенията за такава помощ няма да бъдат разглеждани като намеса във въоръжения конфликт или като неприятелски действия. При разпределението на пратките от помощи се дава предимство на онези лица – като деца, бъдещи майки, родилки, кърмачки, - които в съответствие с Четвъртата конвенция или с този протокол се ползват от привилегировано отношение или специална закрила.

2. Участващите в конфликта страни и всяка високодоговаряща страна ще позволяват и улесняват бързото и безпрепятствено преминаване на всички пратки с помощи, оборудване и персонал, предоставени в съответствие с този раздел, дори ако такава помощ е предназначена за гражданското население на противникова страна.

3. Участващи в конфликта страни и всяка високодоговаряща страна, които позволяват преминаването на пратки с помощи, оборудване и персонал в съответствие с т.2:

а) ще имат правото да предписват техническите мерки, включително проверка, в съответствие с които се разрешава такова преминаване;

б) могат да поставят като условие за такова разрешение разпределението на тази помощ да става под контрола на държавата покровителка, извършван на място;

в) по никакъв начин няма да отклоняват пратки с помощи от целта, за която са предназначени, освен в случай на неотложна необходимост в интерес на съответното гражданско население.

4. Участващите в конфликта страни ще закрилят пратките с помощи и ще улесняват тяхното бързо разпределение.

5. Участващите в конфликта страни и всяка заинтересована високодоговаряща страна ще поощряват и улесняват ефективната международна координация на действията за оказване на помощ, посочени в т. 1.

Член 71 Персонал, участващ в действията за оказване на помощ редактиране

1. Ако е необходимо, персоналът, участващ в действия за оказване на помощ, може да бъде част от помощта, осигурявана при такива действия, и по-специално за транспортирането и разпределянето на пратките с помощи; участието на такъв персонал ще бъде предмет на одобрение от страната, на чиято територия той ще изпълнява своите задължения.

2. Такъв персонал ще бъде зачитан и закрилян.

3. Всяка страна, получаваща пратки с помощи, във възможно най-голяма степен ще подпомага персонала, посочен в т.1, при изпълнението на неговата мисия по оказване на помощ. Само в случай на повелителна военна необходимост действията на този персонал и неговото придвижване могат да бъдат временно ограничени.

4. При никакви обстоятелства персоналът, участващ в действия по оказване на помощ, не може да излиза извън рамките на своята мисия, определена от този протокол. По-специално той трябва да се съобразява с изискванията на сигурност на страната, на чиято територия изпълнява своите задължения. Дейността на който и да е член на този персонал, който не зачита тези условия, може да бъде прекратена.

РАЗДЕЛ III ТРЕТИРАНЕ НА ЛИЦА ВЪВ ВЛАСТТА НА УЧАСТВАЩА В КОНФЛИКТА СТРАНА редактиране

ГЛАВА I ОБЛАСТ НА ПРИЛАГАНЕ И ЗАКРИЛА НА ЛИЦА И ОБЕКТИ редактиране

Член 72 Област на прилагане редактиране

Разпоредбите на този раздел са допълнение към нормите относно хуманитарната закрила на граждански лица и граждански обекти във властта на участваща в конфликта страна, съдържащи се в Четвъртата конвенция, и по-точно в Част I и III от нея, както и към други приложими норми на международното право, свързани със закрилата на основни права на човека по време на международен въоръжен конфликт.

Член 73 Бежанци и безотечественици редактиране

Лицата, които преди започването на военните действия са били считани за безотечественици или за бежанци съгласно съответните международни документи, приети от заинтересованите страни, или съгласно националните законодателства на приемащата държава или на държавата по местоживеене, ще бъдат смятани за закриляни лица по смисъла на Част I и III от Четвъртата конвенция при всички обстоятелства и без никакво неблагоприятно различие.

Член 74 Събиране на разделени семейства редактиране

Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще улесняват по всеки възможен начин събирането на семейства, които са били разделени в резултат на въоръжени конфликти, и ще насърчават работата на хуманитарните организации, изпълняващи тази задача в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол и съгласно съответните им правила за сигурност.

Член 75 Основни гаранции редактиране

1. Дотолкова, доколкото са засегнати от ситуация, посочена в член 1 на този протокол, лицата, които са във властта на участващата в конфликта страна и не се ползват от по-благоприятно третиране в съответствие с конвенциите и с този протокол, при всички обстоятелства ще бъдат третирани хуманно и ще се ползват поне от закрилата, осигурявана от този член без никакво неблагоприятно различие, основано на раса, цвят на кожата, пол, език, религия или вяра, политически или други възгледи, национален или социален произход, богатство, рождение или друг статут или други подобни критерии. Всяка страна ще зачита личността, убежденията и религиозните обреди на всички такива лица.

2. Следните действия са и ще останат забранени по всяко време и на всяко място независимо дали са извършени от гражданско лице или от военни органи:

а) насилие над живота, здравето и физическото или психическото състояние на лица, а именно:

I) убийство,

II) изтезания от всякакъв вид, независимо дали физически или психически;

III) телесно наказания и

IV) осакатяване;

б) оскърбления над личното достойнство, и по-точно унизително и деградиращо третиране, принуждаване към проституция и каквато и да е форма на непристойно посегателство;

в) вземане на заложници;

г) колективни наказания и

д) заплаха за извършване на горепосочените действия.

3. Всяко лице, арестувано, задържано или интернирано за действия, свързани с въоръжения конфликт, ще бъде незабавно информирано на език, който разбира, за причините, поради които тези мерки са били взети. Освен в случаите на арест или задържане за престъпления такива лица ще бъдат освобождавани в най-кратък срок и при всеки случай веднага, след като обстоятелствата, оправдаващи ареста, задържането и интернирането, са престанали да съществуват.

4. Никакво съдебно решение не може да бъде взето и никакво наказание не може да бъде изпълнено по отношение на лице, което е било признато за виновно за извършване на престъпление, свързано с въоръжения конфликт, освен съгласно присъда за виновност, която е произнесена от безпристрастен и редовно учреден съд, зачитащ общопризнатите принципи на редовната съдебна процедура, които включват следното:

а) процедурата трябва да осигури обвиняемият да бъде информиран без забавяне за подробностите на правонарушението, и което е обвинен, и да му предостави преди и по време на неговия процес всички необходими права и средства за защита;

б) никой няма да бъде осъждан за престъпление, освен въз основа на лична наказателна отговорност;

в) никой няма да бъде обвиняван или осъждан за престъпление въз основа на действие или пропуск, които не са съставлявали престъпление съгласно националното или международното право, на което той е бил подчинен по времето, когато е извършил деянието; нито ще му бъде налагано по-тежко наказание от това, което е било приложимо по времето, когато престъплението е било извършено; ако след извършване на престъплението законът е предвидил налагане на по-леко наказание, престъпникът ще се ползва от него;

г) всеки, срещу когото е предявено обвинение, се смята за невинен, докато не се докаже, че е виновен според закона;

д) всеки, срещу когото е предявено обвинение, ще има правото да бъде съден в негово присъствие;

е) никой няма да бъда заставян да свидетелства срещу себе си или да се признава за виновен;

ж) всеки, срещу когото е предявено обвинение, ще има правото да разпитва или да иска да бъдат разпитвани свидетелите, който са дали показания против него, или да бъдат допуснати и разпитани свидетели в негова полза при същите условия, както и свидетелстващите против него;

з) никой няма да бъде преследван или наказван от същата страна за правонарушение, за което в съответствие със същия закон и същата процедура вече е била произнесена окончателна присъда, с която той е оправдан или осъден;

и) всеки, преследван за правонарушение, ще има правото присъдата да бъде произнесена публично и

й) при произнасяне на присъдата на осъдения трябва да бъде съобщено и за правото му на обжалване по съдебен или по друг ред, както и за сроковете, в които той може да се възползва от това право.

5. Жени, чиято свобода е била ограничена по причини, свързани с въоръжения конфликт, ще бъдат държани в помещения, отделени от помещенията за мъже. Те ще бъдат под прекия надзор на жени. Независимо от това в случаи, когато са задържани или интернирани семейства, те ще бъдат, когато това е възможно, държани на едно и също място и настанени като отделни семейства.

6. Лица, които са арестувани, задържани или интернирани по причини, свързани с въоръжения конфликт, ще се ползват от закрилата, предвидена от този член, до тяхното окончателно освобождаване, репатриране или установяване дори след края на въоръжения конфликт.

7. За да се избегне каквото и да е съмнение относно съдебното преследване и съденето на лица, обвинени във военни престъпления или престъпления против човечеството, ще се прилагат следните принципи:

а) лица, които са обвинени в такива престъпления, трябва да бъдат предавани за съдебно преследване и осъждане в съответствие с приложимите норми на международното право и

б) всички такива лица, които не се ползват от по-благоприятно третиране в съответствие с конвенциите и този протокол, ще имат право на третирането, предоставяно от този член независимо дали престъпленията, в които са обвинени, съставляват или не тежко нарушение на конвенциите или на този протокол.

8. Никоя от разпоредбите на този член не може да бъде тълкувана като ограничаваща или накърняваща която и да е от друга по-благоприятна разпоредба, предоставяща на лицата, посочени в т. 1, по-голяма закрила в съответствие с приложимите норми на международното право.

ГЛАВА II МЕРКИ В ПОЛЗА НА ЖЕНИТЕ И ДЕЦАТА редактиране

Член 76 Закрила на жените редактиране

1. Жените ще бъдат обект на специално уважение и ще бъдат закриляни, по-точно против изнасилване, принуждаване към проституция и против всяка друга форма на непристойно посегателство.

2. Случаите на бременни жени и майки с малолетни деца, зависещи от тях, които са арестувани, задържани или интернирани по причини, свързани с въоръжения конфликт, ще бъдат разглеждани с най-голямо предимство.

3. Участващите в конфликта страни в най-голяма възможна степен ще се стремят да избягват произнасянето на смъртна присъда срещу бременни жени или майки на малолетни деца, зависещи от тях, за правонарушения, свързани с въоръжения конфликт. Смъртно наказание за такива правонарушения няма да бъде изпълнявано по отношение на такива жени.

Член 77 Закрила на децата редактиране

1. Децата ще бъдат обект на специално уважение и ще бъдат закриляни срещу всякакъв вид непристойни посегателства. Участващите в конфликта страни ще осигуряват за тях грижите и помощта, от които те се нуждаят, било поради тяхната възраст или по каквато и да е друга причина.

2. Участващите в конфликта страни ще вземат всички практически възможни мерки децата, които не са навършили 15 години, да не вземат пряко участие във военни действия, и по-специално те ще се въздържат от набирането им в своите въоръжени сили. При набирането на онези деца, които са навършили петнадесет години, но не са навършили осемнадесет, участващите в конфликта страни ще се стараят да дават предимство на по-възрастните.

3. Ако в изключителни случаи – независимо от разпоредбите на т. 2 – деца, ненавършили петнадесет години, вземат пряко участие във военни действия и попаднат във властта на противниковата страна, те ще продължат да се ползват от специалната закрила, предоставяна от този член, независимо дали са или не военнопленници.

4. Ако са арестувани, задържани или интернирани по причини, свързани с въоръжения конфликт, децата ще бъдат държани в помещения, отделни от помещенията за възрастните, освен когато семействата са настанени като отделни семейства, както това е предвидено в член 75, т. 5.

5. Смъртна присъда за престъпление, свързано с въоръжен конфликт, няма да бъда изпълнявана по отношение на деца, които не са навършили осемнадесет години по време на извършване на престъплението.

Член 78 Евакуация на деца редактиране

1. Нито една от участващите в конфликта страни няма да предприема евакуация на деца, които не са нейни граждани, в чужда страна с изключение на случаите на временна евакуация, когато това е необходимо по неотложни причини, свързани с тяхното здраве или медицинско лечение, или – ако те се намират на окупирана територия, по причини, свързани с тяхната безопасност. В случаите, когато могат да бъдат намерени техните родители или законни настойници, тяхното писмено съгласие е необходимо за такава евакуация. Ако тези лица не могат да бъдат намерени, за такава евакуация е необходимо писмено съгласие на лицата, които по закон или обичай носят главната отговорност за грижата за децата. Всяка такава евакуация ще бъде наблюдавана от държавата покровителка по споразумение със заинтересуваните страни, а именно страната, осъществяваща евакуацията, страната приемаща децата, и всички страни, чиито граждани се евакуират. Във всеки случай участващите в конфликта страни ще вземат всички предохранителни мерки, за да се избегне създаването на опасност за евакуация.

2. Когато се осъществява евакуация в съответствие с т. 1, образованието на всяко дете, включително неговото религиозно и нравствено възпитание в съответствие с желанието на родителите му, ще бъде осигурено в максимално възможна степен непрекъснато, докато то е в евакуация.

3. С оглед улесняването на завръщането в техните семейства и в страна на децата, евакуирани в съответствие с този член, властите на страната, която осъществява евакуацията, и когато това е възможно, властите на приемащата страна ще издават за всяко дете карта със снимка, които те ще изпратят до Централната агенция по издирванията на Международния комитет на Червения кръст. Всяка карта трябва да съдържа, когато това е възможно и когато не крие риск да се навреди на детето, следната информация:

а) фамилия (фамилии) на детето;

б) име (имена) на детето;

в) пол на детето;

г) място и дата на раждане (или, ако датата не е известна, приблизителната възраст);

д) пълно име на бащата;

е) пълно име на майката и евентуално името ѝ по баща;

ж) близки роднини на детето;

з) гражданство на детето;

и) роден език на детето и други езици, които то говори;

й) адрес на семейството на детето;

к) който и да е личен номер на детето;

л) здравословно състояние на детето;

м) кръвна група на детето;

н) особени белези;

о) дата и място, където е намерено детето;

п) дата и място, откъдето детето е напуснало страната;

р) религия на детето, ако има;

с) адрес на детето в приемащата страна;

т) ако детето умре преди своето завръщане, датата, мястото и обстоятелствата на смъртта и мястото, където е погребано.

ГЛАВА III ЖУРНАЛИСТИ редактиране

Член 79 Мерки за закрила на журналисти редактиране

1. Журналисти, които изпълняват опасни професионални задачи в райони на въоръжени конфликти, ще бъдат смятани за граждански лица по смисъла на член 50, т.1.

2. Те ще бъдат закриляни като такива в съответствие с конвенциите и този протокол, ако не извършват никакви действия, несъвместими със статута им на граждански лица и без да се нарушава правото на военните кореспонденти, акредитирани към въоръжените сили, съгласно статута им, предвиден в член 4 А (4) на Третата конвенция.

3. Те могат да получат карта за самоличност, подобна на образеца в Приложение II на този Протокол. Тази карта, издадена от правителството на държавата, чийто гражданин е журналистът или на чиято територия той живее постоянно, или където се намира информационната агенция, в която той работи, ще удостоверява неговия статут на журналист.

ЧАСТ V ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИИТЕ И НА ТОЗИ ПРОТОКОЛ редактиране

РАЗДЕЛ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ редактиране

Член 80 Мерки по изпълнението редактиране

1. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни без забавяне ще вземат всички необходими верки за изпълнение на задълженията си в съответствие с конвенциите и този протокол.

2. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще издадат заповеди и инструкции, за да осигурят съблюдаване на конвенциите и на този протокол, и ще осъществяват контрол по тяхното изпълнение.

Член 81 Дейност на Червения кръст и на други хуманитарни организации редактиране

1. Участващите в конфликта страни ще предоставят на Международния комитет на Червения кръст всички улеснения, които са в рамките на техните възможности, за да може той да изпълнява хуманитарните функции, възложени му от конвенциите и от този протокол с цел осигуряване на закрила и помощ за жертвите на конфликти; Международният комитет на Червения кръст може също така да осъществява друга хуманитарна дейност в полза на тези жертви със съгласието на заинтересованите участващи в конфликта страни.

2. Участващите в конфликта страни ще предоставят на своите съответни организации на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) улесненията, необходими за изпълняване на хуманитарната им дейност в полза на жертвите на конфликта, в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол и с основните принципи на Червения кръст, формулирани от Международните конференции на Червения кръст.

3. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще улесняват по всякакъв възможен начин помощта, която организациите на Червения кръст (Червения полумесец и Червения лъв и слънце) и Лигата на дружествата на Червения кръст оказват на жертвите на конфликти в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол и основните принципи на Червения кръст, формилурани от Международните конференции на Червения кръст.

4. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще правят – доколкото е възможно – улеснения, подобни на посочените в т. 2 и 3, на другите хуманитарни организации, посочени в конвенциите и в този протокол, които са надлежно упълномощени от съответните участващи в конфликта страни и които изпълняват своята хуманитарна дейност в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол.

Член 82 Юридически съветници във въоръжените сили редактиране

Високосодоговарящите страни по всяко време и участващите в конфликта страни по време на въоръжен конфликт ще осигуряват наличието на юридически съветници, които да съветват, когато това е необходимо, военните командири на съответното ниво относно прилагането на конвенциите и на този протокол и относно съответните инструкции, които трябва да бъдат дадени на въоръжените сили по този въпрос.

Член 83 Разпространение редактиране

1. Високодоговарящите страни се задължават, както в мирно време, така и по време на въоръжен конфликт, да разпространяват конвенциите и този протокол колкото е възможно по-широко в съответните страни, и по-точно да включват изучаването им от гражданското население, така че с тези документи да са запознати въоръжените сили и гражданското население.

2. Военни или граждански власти, които по време на въоръжен конфликт носят отговорност по прилагането на конвенциите и на този протокол, ще бъдат напълно запознати с текстовете им.

Член 84 Правила за прилагане редактиране

Високодоговарящите страни във възможно най-кратък срок ще изпратят една на друга чрез депозитаря или, ако е подходящо, чрез държавите покровителки своите официални преводи на този протокол, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят неговото прилагане.

РАЗДЕЛ II ПРЕСЛЕДВАНЕ НА НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИИТЕ И НА ТОЗИ ПРОТОКОЛ редактиране

Член 85 Преследване на нарушения на този протокол редактиране

1. Разпоредбите на конвенциите относно преследването на нарушенията и на тежките нарушения, допълнени от този раздел, ще се прилагат към преследването на нарушенията и тежките нарушения на този протокол.

2. Действия, определени в конвенциите като тежки нарушения, са тежки нарушения на този протокол, ако са извършени срещу лица, намиращи се във властта на противниковата страна, които са под закрилата на чл. 44, 45 и 73 от този протокол, или срещу ранените, болните и претърпелите корабокрушение от противниковата страна, или срещу санитарния или духовния персонал, санитарните формирования или санитарните транспортни средства, които са под контрола на противниковата страна и се ползват от закрилата на този протокол.

3. В допълнение към тежките нарушения в член 11, следните действия ще бъдат разглеждани като тежки нарушения на този протокол, когато са извършени умишлено, в нарушение на съответните разпоредби на този протокол и са причинили смърт, тежки телесни повреди или сериозно увреждане на здравето:

а) подлагане на нападение на гражданското население или на граждански лица;

б) извършване на нападение с неизбирателен характер, засягащо гражданското население или граждански обекти, когато е известно, че такова нападение ще причини излишни човешки жертви, наранявания на граждански лица или щети на граждански обекти, както е определено в член 57, т. 2 (а - III);

в) извършване на нападения срещу съоръжения или инсталации, съдържащи опасни сили, когато е известно, че такова нападение ще причини излишни човешки жертви, наранявания на граждански лица или щети на граждански обекти, както е определено в член 57, т. 2 (а - III);

г) подлагане на нападение на дадено лице, когато е известно, че е извън строя;

е) вероломно използване – в нарушение на член 37 – на отличителната емблема на Червения кръст, Червения полумесец или Червения лъв и слънце или други знаци, предоставящи закрила, признати от конвенциите или от този протокол.

4. В допълнение към тежките нарушения, определени в предходната точка и в конвенциите, следните действия ще бъдат разглеждани като тежки нарушения на този протокол, когато са извършени умишлено и в нарушение на конвенциите и на този протокол:

а) преместване от окупиращата държава на части от своето собствено гражданско население на територията, която тя е окупирала, или депортиране, или преместване на цялото или на части от населението на окупираната територия в рамките на тази територия или извън нея – в нарушение на член 49 на Четвъртата конвенция;

б) неоправдано забавяне на репатрирането на военнопленници или на граждански лица;

в) упражняване на апартейд и на други нехуманни и унижаващи действия, оскърбяващи личното достойнство, основани на расова дискриминация;

г) превръщане на ясно различими исторически паметници, произведения на изкуството и места за култова дейност, които са част от културното и духовното наследство на народите и които се ползват от специална закрила, дадена им чрез специални споразумения – например в рамките на компетентни международни организации, в обект на нападение, причиняващо големи разрушения, когато няма доказателство за нарушение от противниковата страна на член 53, подточка (б) и когато такива исторически паметници, произведения на изкуството и места за култова дейност не се намират в непосредствена близост до военни цели;

д) лишаване на лица, ползващи се със закрилата на конвенциите или посочени в точка 2 на този член, от правото на справедливо и редовно съдопроизводство.

5. Без да се накърнява прилагането на конвенциите и на този протокол, тежките нарушения на тези документи ще бъдат разглеждани като военни престъпления.

Член 86 Непредприемане на мерки редактиране

1. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще пресичат тежките нарушения и ще вземат мерки да се пресичат всички други нарушения на конвенциите и на този протокол, които произтичат от непредприемане на мерки, които е трябвало да бъдат предприети.

2. Фактът, че нарушение на конвенциите и на този протокол е било извършено от подчинен, не освобождава неговите началници от наказателна или дисциплинарна отговорност според случая, ако са знаели или са имали информация, която би им дала възможност да направят извод при обстоятелствата, съществуващи по това време, че той извършва или ще извърши такова нарушение, и ако те не са взели практически възможни мерки в рамките на своите пълномощия да предотвратят или да пресекат нарушението.

Член 87 Задължения на командирите редактиране

1. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще изискват от военни командири – по отношение на членовете на въоръжените сили под тяхно командване и по отношение на други лица под техен контрол – да предотвратяват и, където е необходимо, да пресичат и да докладват на компетентните власти за нарушения на конвенциите и на този протокол.

2. С цел предотвратяване и пресичане на нарушенията високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще изискват от командирите, в рамките на своята отговорност, да осигуряват запознаването на членовете от състава на въоръжените сили под тяхно командване със задълженията им, произтичащи от конвенциите и от този протокол.

3. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще изискват от всеки командир, който е осведомен, че неговите подчинени или други лица под негов контрол имат намерение да извършват нарушение на конвенциите и на този протокол, да предприеме мерките, които са необходими, за да се предотвратят подобни нарушения на конвенциите и на този протокол и, където това е подходящо, да възбуди дисциплинарно или наказателно преследване против такива нарушители.

Член 88 Правна помощ по наказателни дела редактиране

1. Високодоговарящите страни ще си оказват максимална правна помощ във връзка с наказателни преследвания, възбудени в случаи на тежки нарушения на конвенциите и на този протокол.

2. Без да се нарушават правата и задълженията, установени в конвенциите и член 85, т. 1 на този протокол и, когато обстоятелствата позволяват това, високодоговарящите страни ще си сътрудничат в случай на екстрадиция. Те ще разглеждат с нужното внимание искането на държавата, на чиято територия е извършено правонарушението.

3. Във всички случаи ще се прилага законодателството на високодоговарящата страна, която е получила искането за екстрадиция. Разпоредбите на предходните точки обаче няма да влияят върху задълженията, произтичащи от разпоредбите на който и да е друг двустранен или многостранен договор, който напълно или отчасти урежда или ще урежда оказването на взаимна правна помощ по наказателни дела.

Член 89 Сътрудничество редактиране

При случаи на тежки нарушения на конвенциите и на този протокол високодоговарящите страни се задължават да действат както съвместно, така и самостоятелно в сътрудничество с ООН и в съответствие с устава на ООН.

Член 90 Международна комисия по установяване на фактите редактиране

1. а) Ще бъда учредена Международна комисия по установяване на фактите (наричана по-нататък Комисията) в състав от петнадесет членове с високи морални качества и потвърдена безпристрастност.

б) Когато не по-малко от двадесет високодоговарящи страни са се съгласили да приемат компетенциите на комисията в съответствие с т.2, депозитарят ще свиква в последствие на всеки пет години среща на представители на тези високодоговарящи страни с цел избор на членове на комисията. На срещата представителите ще избират членовете на комисията чрез тайно гласуване от списък на лица, в който всяка от тези високодоговарящи страни може да посочи едно лице.

в) Членовете на комисията ще служат в личното си качество и ще изпълняват функциите си до избора на нови членове на следващата страна.

г) По време на избора високодоговарящите страни ще следят лицата, избрани в комисията, да притежават поотделно необходимите качества и в комисията като цяло да бъде осигурено справедливо географско разпределение.

д) В случай на непредвидено освобождаване на място самата комисия ще го попълва, като отчита съответно разпоредбите на предходните подточки.

е) депозитарят ще предоставя на комисията необходимата административна помощ за изпълнение на нейните функции.

2 а) Високодоговарящите страни могат по време на подписването, ратификацията или присъединяването към протокола или по всяко време след това да декларират, че признават ipso facto и без специално споразумение по отношение на всяка друга високодоговаряща страна, поемаща същото задължение, компетенциите на комисията да прави разследвания по обвинения от тази друга страна, както това е разрешено от този член.

б) Декларациите, посочени по-горе, ще бъдат депозирани при депозитаря, който ще предаде копия от тях на високодоговарящите страни.

в) Комисията ще бъде компетентна да:

I) разследва всички факти, за които се предполага, че са тежко нарушение, както това се определя в конвенциите и в този протокол, или представляват друго тежко нарушение на конвенциите и на този протокол;

II) улеснява чрез своите добри услуги възстановяването на уважението към конвенциите и този протокол.

г) В други ситуации комисията ще назначава разследване по молба на участваща в конфликта страна само със съгласието на другата или другите заинтересоване страни.

д) Като се вземат предвид предходните разпоредби на тази точка, разпоредбите на член 52 на Първата конвенция, член 53 на Втората конвенция, член 132 на Третата конвенция и член 149 на Четвъртата конвенция ще продължат да бъдат прилагани към всяко предполагаемо нарушение на конвенциите и ще се разпростират до всяко предполагаемо нарушение на този протокол.

3 а) Освен ако има постигнато друго споразумение между заинтересованите страни, всички разследвания ще бъдат предприемани от колегия, състояща се от седем члена, назначени както следва:

I) пет члена на комисията, които не са граждани на никоя от участващите в конфликта страни, назначени от председателя на комисията на основата на справедливо географско разпределение след консултация с участващите в конфликта страни;

II) двама члена ad hoc, които не са граждани на никоя от участващите в конфликта страни, назначени по един от всяка страна.

б) при получаване на молба за разследване председателят на комисията ще определи подходящ срок за учредяване на колегия. Ако в този срок не е бил назначен някой от членовете ad hoc, председателят веднага ще назначи такъв допълнителен член или такива допълнителни членове на комисията, които са необходими за попълване на състава на колегията.

4 а) Колегията, учредена в съответствие с т.3 за провеждане на разследване, ще покани участващите в конфликта страни да ѝ съдействат и да представят доказателства. Колегията може също така да потърси други такива доказателства, които тя сметне за подходящо, и може да проведе разследване на ситуацията на място.

б) Всички доказателства ще бъдат изцяло доведени до знанието на страните, които ще имат право да представят пред комисията бележки по тях.

а) Всяка страна ще има правото за оспори такива доказателства.

5. а) Комисията ще представи на страните доклад за фактите, установени от колегията, с такива препоръки, които тя прецени за необходими.

б) Ако колегията не може да осигури достатъчно доказателство за изработване на обективни и безпристрастни заключения, комисията ще посочи причините за това.

в) Комисията няма да докладва публично своите заключения, освен ако всички участващи в конфликта страни са я помолили да направи това.

6. Комисията ще установи собствени процедурни правила, включително правила за председателстване на комисията и за председателстване на колегията. Тези правила ще осигуряват функциите на председател на комисията – да бъдат изпълнявани по всяко време и по време на разследване от лице, което не е гражданин на участваща в конфликта страна.

7. Административните разходи на комисията ще се покриват от вноски на високодоговарящите страни, направили декларации в съответствие с т.2 и от доброволни вноски. Страната или страните, участващи в конфликта, които са поискали разследване, ще предоставят предварително необходимите средства за разходи на колегията, които ще им бъдат върнати от страната или страните, срещу които са отправени такива обвинения, в размер на 50 % от разходите на колегията. Когато пред колегията са направени взаимни обвинения, всяка страна ще внесе предварително по 50 % от необходимите средства.

Член 91 Отговорност редактиране

Участващата в конфликта страна, която наруши разпоредбите на конвенциите и на този протокол, е длъжна да заплати компенсация, ако съществува основание за това. Тя ще носи отговорност за всички действия, извършени от лица, влизащи в състава на нейните въоръжени сили.


ЧАСТ VI ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ редактиране

Член 92 Подписване редактиране

Този протокол ще бъде открит за подписване от страните по конвенциите шест месеца след подписването на заключителния акт и ще остане открит за подписване в продължение на дванадесет месеца.

Член 93 Ратификация редактиране

Този протокол ще бъде ратифициран във възможно най-кратък срок. Ратификационните документи ще бъдат депозирани при Швейцарския федерален съвет, който е депозитар на конвенциите.

Член 94 Присъединяване редактиране

Този протокол ще бъде открит за присъединяване за всяка страна по конвенциите, която не го е подписала. Документите за присъединяване ще бъдат депозирани при депозитаря.

Член 95 Влизане в сила редактиране

1. Този протокол ще влезе в сила шест месеца след депозирането на два ратификационни документа или документа за присъединяване.

2. За всяка страна по конвенциите, която ратифицира този протокол или се присъедини към него впоследствие, той ще влезе в сила шест месеца след депозирането от тази страна на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.

Член 96 Договорни отношения след влизане в сила на този протокол редактиране

1. Когато страните по конвенциите са също и страни по този протокол, конвенциите ще се прилагат с допълненията, внесени в тях с този протокол.

2. Когато една от участващите в конфликта страни не е обвързана от този протокол, страните по протокола ще останат обвързани от него в своите взаимоотношения. Освен тона те ще бъдат обвързани от този протокол по отношение на всяка от страните, която не е обвързана с него, ако последната приеме и прилага неговите разпоредби.

3. Власт, представляваща народ, който участва срещу високодоговарящата страна във въоръжен конфликт от вида, посочен в член 1, т. 4, може да поеме задължението да прилага конвенциите и този протокол по отношение на този конфликт, като направи едностранна декларация, адресирана до депозитаря. Такава декларация, след като бъде получена от депозитаря, ще има следното действие по отношение на този конфликт:

а) конвенциите и този протокол ще влязат в незабавно в сила за тази власт като участваща в конфликта страна;

б) тази власт ще получи същите права и задължения като всяка високодоговаряща страна, която е страна по конвенциите и по този протокол, и

в) конвенциите и този протокол ще бъдат еднакво обвързващи за всички участващи в конфликта страни.

Член 97 Поправки редактиране

1. Всяка високодоговаряща страна може да предложи поправки към този протокол. Текстът на всяка предложена поправка ще бъде съобщаван на депозитаря, който ще реши – след консултации с всички високодоговарящи страни и с Международния комитет на Червения кръст, дали трябва да свика конференция за разглеждане на предложената поправка.

2. Депозитарят ще покани на тази конференция всички високодоговарящи страни, както и страните по конвенциите – независимо дали са подписали или не този протокол.

Член 98 Ревизия на Приложение I редактиране

1. Не по-късно от четири години след влизане в сила на този протокол и след това на интервали, не по-кратки от четири години, Международният комитет на Червения кръст ще се консултира с високодоговарящите страни по отношение на Приложение I към този протокол и, ако сметне за необходимо, може да предложи среща на технически експерти за преглед на Приложение I и да предложи такива поправки към него, които биха били желателни. Ако в срок от шест месеца, след като на високодоговарящите страни е било предадено предложението за свикване на такава среща, не постъпят възражения от една трета от тях, Международният комитет на Червения кръст ще свика срещата, като покани също така наблюдатели от подходящи международни организации. Такава среща ще бъде свикана от Международния комитет на Червения кръст по всяко време по искане на една трета от високодоговарящите страни.

2. Депозитарят ще свика конференция на високодоговарящите страни и на страните по конвенцията, за да разгледа поправките, предложени от срещата на техническите експерти, ако след тази среща Международният комитет на Червения кръст или една трета от високодоговарящите страни поискат това.

3. Поправки към Приложение I могат да бъдат приети от такава конференция с болшинството от две трети от високодоговарящите страни, присъстващи и участващи в гласуването.

4. Депозитарят ще съобщава на високодоговарящите страни и на страните по конвенциите за всяка поправка, приета по този начин. Поправката ще бъде смятана за приета след изтичане на една година, след като за нея е било съобщено по този начин, ако в течение на този период при депозитаря не са постъпили декларации за неприемане на поправката от не по-малко от една трета от високодоговарящите страни.

5. Поправката, която в съответствие с т. 4 се смята да приета, ще влезе в сила три месеца след нейното приемане от всички високодоговарящи страни с изключение на онези, които са направили декларации за неприемане в съответствие с тази точка. Всяка страна, направила такава декларация, може по всяко време да я оттегли и поправката ще влезе в сила по отношение на тази страна три месеца по-късно.

6. Депозитарят ще съобщи на високодоговарящите страни и на страните по конвенциите за влизането в сила на всяка поправка за страните, обвързани от нея, за датата на влизането ѝ в сила по отношение на всяка страна, за декларациите за неприемане, направени в съответствие с т. 4, и за оттеглянето на такива декларации.

Член 99 Денонсиране редактиране

1. В случай, че някоя високодоговаряща страна денонсира този протокол, денонсирането ще влезе в сила една година след получаването на документа за денонсиране. Но ако при изтичането на тази година денонсиращата страна участва в ситуация, посочена в член 1, денонсирането няма да влезе в сила преди края на въоръжения конфликт или окупацията и – във всеки случай – докато не са приключили операциите, свързани с окончателното освобождаване, репатриране или установяване на лицата, които са под закрилата на конвенциите и на този протокол.

2. Денонсирането трябва да бъде нотифицирано писмено на депозитаря, който ще уведоми за това всички високодоговарящи страни.

3. Денонсирането ще влезе в сила само по отношение на денонсиращата страна.

4. Никое денонсиране в съответствие с т.1 няма да влияе на задълженията, които вече се били поети във връзка с въоръжения конфликт на такава денонсираща в съответствие с този протокол страна по отношение на каквато и да е действие, извършено преди денонсирането да влезе в сила.

Член 100 Нотификация редактиране

Депозитарят ще съобщава на всички високодоговарящи страни, както и на страните по конвенциите – независимо дали са подписали или не този протокол, за:

а) подписването на този протокол и депозирането на ратификационните документи и документите за присъединяване в съответствие с член 93 и 94;

б) датата на влизане в сила на този протокол в съответствие с член 95;

в) съобщения и декларации, получени в съответствие с член 84, 90 и 97;

г) декларации, получени в съответствие с член 96, т. 3, които ще бъдат съобщавани по най-бърз начин, и

д) денонсирания в съответствие с член 99.

Член 101 Регистрация редактиране

1. След влизането му в сила този протокол ще бъде изпратен на депозитаря в Секретариата на ООН за регистрация и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на ООН.

2. Депозитарят също така ще съобщава на Секретариата на ООН за всички ратификации, присъединявания и денонсирания, получени от него по отношение на този протокол.

Член 102 Автентични текстове редактиране

Оригиналът на този протокол, чиито текстове на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански езици имат еднаква сила, ще бъде депозиран при депозитаря, който ще изпрати заверени преписи от него на всички страни по конвенциите.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ПРАВИЛНИК, КОЙТО СЕ ОТНАСЯ ДО РАЗПОЗНАВАНЕТО редактиране

ПРИЛОЖЕНИЕ II КАРТА ЗА САМОЛИЧНОСТ НА ЖУРНАЛИСТ, ИЗПЪЛНЯВАЩ ОПАСНА ПРОФЕСИОНАЛНА ЗАДАЧА редактиране

Бележки редактиране

  1. Protocole additionnel aux Conventions de Genève du 12 août 1949 relatif à la protection des victimes des conflits armés internationaux (Protocole I), 8 juin 1977. Protocol Additional to the Geneva Conventions of 12 August 1949, and relating to the Protection of Victims of International Armed Conflicts (Protocol I), 8 June 1977. Виж Емилия Янева (1990), Женевските конвенции от 12 август 1949 г.; Допълнителните протоколи от 1977 г., София: Медицина и физкултура, с.269-352. Народна Република България подписва Протокола на 11 декември 1978 година и го ратифицира с Указ № 1586 на Държавния съвет от 4 август 1989 година. ДВ, бр. 62 от 1989 г. В сила за България от 26 март 1990 г. Закон от 16 февруари 1994 г. за приемане на декларация по чл. 90; ДВ, бр. 18 от 1994 г. – декларацията депозирана на 9 май 1994 г. Протоколът е обнародван в Държавен вестник брой 30 от 1 април 2014 г.