Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 година
Великият и благочестивият цар Иван Асен, син на стария цар Асен, който, като имаше голяма любов към Бога, прослави и просвети Българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него, който създаде манастири и ги украси богато със злато, бисери и многоценни камъни, и всички свети и божествени църкви надари с много дарове и обяви пълна свобода за тях, а всички свещенически чинове - архиереи, свещеници и дякони - почете с голяма чест. Още повече той потърси с голямо желание да възобнови патриаршията на Българското царство. Това обновление прочее стана така.
Преосвещеният вселенски патриарх Герман по благоволение Божие и поради голямата ревност от страна на на христолюбивия велик цар Иван Асен, син на христолюбивия велик цар Иван Асен, син на стария цар Асен, с останалите свои братя патриарси: Атанасий, всеосвещен патриарх на Ерусалим на Христовите страдания и на неговото възкресение - светата църква Сионска, майка на всички църкви и на цяла Палестниа; Симеон, всеосвещен патриарх на Божия град Антиохия и на цяла Сирия; Николай, всеосвещен патриарх на Александрия и на целия Египет. Тези всеосвещени патриарси прочее получиха послание, изпратено до тях от благочестивия гръцки цар Калоян Дука, написано така: "Нашето самодържавно царство моли и призовава ваше отчество да изпълните нашето моление към вас, като съставите ваше послание и го изпратите на моето царство в утвърждение на вашето и моето решение да се прогласи и да се дарува равна вам патриаршеска степен на града Търново - на църквата "Възнесение Христово", майка на църквите в Българското царство, защото и христолюбивият цар Иван Асен, брат и сват на царството ми, настойчиво иска от нашето царство и от нашето свето отечество да се дари това на неговото царство."
След като преосвещените патриарси прочетоха това писание, те решиха, че това е добро решение, и всеки от тях даде на царските пратеници своето съгласие чрез тях. Те също така написаха послание до вселенския патриарх Герман, като му съобщиха следното: "До Герман, вселенски патриарх, наш брат - поздрав. Получихме изпратеното ни от тебе и като го приехме за добро решение, даваме на твоята обич подписа на нашето свидетелствуване. Стори, както е угодно нам и на ваше отечество, тъй като имаш властта на по-висш престол."
Когато гръцкият цар заедно с патриарха получи това, събра от цялото свое царство митрополитите, архиепископите, епископите и всечестните монаси, архимандритите и игумените. Така също и христолюбивият цар на българите Иван Асен [свика] от цялото свое царство митрополитите, архиепископите, епископите и всечестните монаси от Света гора. Те се събраха с източния цар Калоян на Понтийското море и провъзгласиха за патриарх благоговейния и свет мъж, прославен с постнически дела и живот, преждеосвещения архиепископ [на Търново] Йоаким не само устно, но и с писание на патриарх Герман, което всички източни патриарси подписаха, запечатаха го с печат и го дадоха на благочестивия цар и на новоосвещения тогава патриарх Йоаким за вечно неотемлимо поминание. Заради това прочее вписахме тези неща за всички православни, за знание на онези, които слушат и за спомен на българския народ. На този велик благочестив Иван Асен, цар на всички българи, вечна му памет!
Източник
редактиране- Дуйчев, И. Стара българска книжнина. Т. 2. Книжовни и исторически паметници на Второто българско царство. София, 1944, с. 44-46.