Реч в чест на падналите във войната — В1

Реч в чест на падналите във войната Автор: Перикъл

Речта е произнесена през 431/430 г.пр.н.е. в памет на бойците, паднали през първата година от Пелопонеските войни. Текстът на речта е цитиран във втората книга "История на Пелопонеската война" на древногръцкия историк w:Тукидид.

Повечето от тези, които вече са държали речи на това място, възхваляват онзи, който е въвел в погребалния обичай това слово, тъй като е прекрасно то да се произнася в чест на падналите воини. За мен би било достатъчно на хората, проявили доблест на дело, на дело и да се отдават почести (които можете да видите сега, при този уреден от държавата погребален обред), а не да се поема рискът достойнствата на множество мъже да бъдат поверени на едного, който би могъл да произнесе както добра, така и лоша реч.

Наистина трудно е да се намери мяра на заслугите в едно слово, когато дори представата за истината едва започва да се утвърждава. Защото посветеният и пристрастен към събитията слушател би сметнал разказа за твърде слаб в сравнение с това, което би искал да чуе и което знае, докато неосведоменият от завист ще помисли, че някои неща се преувеличават, ако чуе за нещо, което е свръх неговите възможности.

Нали похвалите, казани за другите, се възприемат дотолкова, доколкото всеки се мисли за способен да извърши нещо като това, за което е чул; на онова пък, което надхвърля силите му, хората от завист престават да вярват. Но след като дедите ни са приели, че е добре да се постъпва така, трябва и аз да последвам обичая и да се опитам да удовлетворя в най-голяма степен желанието и очакването на всеки от вас.

Ще започна първо с предците ни. Наистина е справедливо и заедно с това подобава при такъв случай да се отдаде почит на паметта им. Защото, обитавайки от памтивека тази страна, те благодарение на доблестта си са я препредавали през поколенията до днес свободна. И както те са достойни за похвала, така достойни, и дори още повече, са нашите бащи: освен това, което бяха получили, те придобиха още и не без усилия завещаха на нашето поколение днешната могъща държава.

А още повече я възвисихме самите ние, които сега сме тъкмо в зрялата си възраст, и подготвихме града така, че при всякакви обстоятелства – във война и в мир – да бъде напълно независим. От всички тези заслуги аз ще оставя настрана – защото не искам да говоря надълго пред осведомени – военните подвизи, на които се дължи всяко завоевание и които са помагали било на нас, било на бащите ни, да се отбраняваме решително срещу настъпващия враг – варварин или елин.

Но чрез какви занимания стигнахме до това, посредством какво държавно устройство и благодарение на какви нрави се роди величието – това първо ще разкажа, за да пристъпя след това към възхвалата на падналите, тъй като смятам, че и в настоящия момент не е неуместно да се кажат тези неща, а би било полезно за цялото множество от граждани и чужденци да ги чуе.

Ние имаме държавно устройство, което не повтаря законите на съседите ни, а по-скоро самите ние сме пример за други, отколкото да подражаваме някому. И поради това, че се гради не в угода на малцинството, а на мнозинството, държавното ни устройство се нарича народовластие: според законите в частните дела всички са равноправни, а в обществените работи по-високо място се заема по достойнство, доколкото всеки с нещо се е отличил, не толкова според съсловието, колкото според заслугите, без също така някой поради бедност да бъде възпрепятстван от липсата на звание, стига да може да извърши нещо полезно за града.

Ние сме свободни граждани както в обществения живот, така и що се отнася до тази подозрителност в ежедневните отношения между хората, тъй като не се сърдим на съседа си, ако прави нещо за свое удоволствие, нито му натрапваме иначе безобидната си, но тягостна наглед досада. Докато в личните взаимоотношения проявяваме търпимост, в държавните работи не престъпваме законите главно от страхопочитание и поради всякогашно зачитане на властите и на законите – и то най-вече на тези, които са в полза на онеправданите, и на неписаните закони, чието нарушение носи общопризнат позор.

Но ние също въведохме и разнообразни начини за отдих на духа от усилията, като устройваме състезания и жертвоприношения през цялата година, както и уютна домашна обстановка, всекидневната радост от която прогонва лошото настроение. А благодарение на важността на града ни в него се стичат всякакви стоки отвсякъде и ползването на чуждоземните блага е не по-малко привично удоволствие за нашия вкус, отколкото на произведените у нас.

Различаваме се от противниците си и във военната подготовка по следните неща: ние оставяме нашия град общодостъпен и никога не гоним чужденци и не пречим на никого нито да се запознае, нито да види всичко, без страх, че врагът ни би могъл да разгледа нещо, от което да се възползва, тъй като се уповаваме не толкова на приготовленията и хитростите, колкото на нашата собствена сърцатост в делото. Също и във възпитанието нашите противници още от ранна възраст с непосилни упражнения се стремят да укрепят мъжеството си, а ние, въпреки че живеем по-свободно, не по-зле се справяме с равностойни опасности.

Ето и доказателството: лакедемонците не тръгват на поход срещу нашата земя сами, а с всички съюзници, докато ние нахлуваме сами в съседните страни и в сражения на чужда територия, срещу хора, които защитават родината си, в повечето случаи без затруднения ги побеждаваме. С цялата ни войска не се е срещал още никой враг поради необходимостта едновременно да снабдяваме флота и да изпращаме свои хора на много места по суша; ако неприятелите ни се срещнат някъде с някой наш отряд и надделеят, хвалят се, че са отблъснали всички, както и ако бъдат победени, твърдят, че са претърпели поражение от цялата войска.

И въпреки че се подлагаме на опасности по-скоро с безгрижие, отколкото добре подготвени за трудностите на войната и не толкова по силата на закона, колкото поради свойствено нам мъжество, наше преимущество е, че не се измъчваме предварително заради бъдещи затруднения, а когато се срещнем с тях, проявяваме не по-малка храброст от тези, които постоянно се каляват; и именно с това нашият град е достоен за удивление, но също и с други неща.

Ние проявяваме нашата любов към прекрасното с пестеливост и нашата склонност към науки, без да изпадаме в изнеженост. Богатството разглеждаме по-скоро като възможност за някаква дейност, отколкото като повод за хвалби, и не бедността на някого, а това да не може да се отърве от нея с труд, се признава за по-голям позор.

Едни и същи хора се занимават както с частни, така и с държавни дела, но и другите, които са се отдали на занаята си, не са невежи в политиката; защото единствено ние смятаме човека, който не взима никакво участие в тези дела, не за бездеен, а за безполезен и същевременно се стараем правилно да оценяваме или обсъждаме държавните работи, тъй като вярваме, че не речите могат да навредят на действията, ами по-скоро ако не се разисква това, към което трябва да се пристъпи на дело.

Различаваме се от другите също така и по това, че едновременно сме в най-висока степен решителни и най-усърдно обмисляме начинанията си, докато у други дързостта е плод на незнание, а обмислянето поражда нерешителност. А за най-силни духом справедливо биха били признати именно тези, които най-точно познават както ужасите, така и насладите и заради това не отбягват опасностите. И що се отнася до благородството, ние имаме разбиране, противоположно на повечето хора: ние печелим приятели не като получаваме от тях благодеяния, а като им ги оказваме.

По-постоянен е този, който е направил услуга, така че чрез благоразположението си към този, комуто е дал, съхранява дължимата нему признателност; облагодетелстваният пък е по-слаб, тъй като разбира, че не от любезност, а по задължение отвръща с благородно дело. Единствено ние помагаме смело някому не толкова по сметка за собствената си полза, колкото поради доверието в свободния избор.

Накратко, искам да кажа, че градът ни като цяло е школа на Елада, а струва ми се, и всеки от нас поотделно с удоволствие и лекота би се справил с най-различни положения, при това би могъл да се прояви като самостоятелна личност. И че това не е самохвалство по повод сегашния случай, а действителна истина, го доказва самото могъщество на държавата ни, което сме достигнали с този именно начин на живот.

Наистина от сегашните градове нашият единствен не буди негодувание у нахлуващия враг, задето търпи поражение от такива бойци, нито упрек у подвластните, че са управлявани от недостойни.

Посредством величави доказателства ние несъмнено не сме оставили незасвидетелствано това могъщество, за да ни се удивяват и съвременниците, и потомците, и то без да имаме нужда за възхвала нито от Омир, нито от друг, който с поезия ще достави моментна наслада, но истината ще обезсили измислицата за делата, ами с нашата дързост заставихме всички моря и земи да ни станат достъпни и навсякъде издигнахме за нашите загуби и победи паметници за вечни времена.

Ето за такава държава благородно дадоха в битка живота си и тези воини, смятайки за невъзможно да я загубят, а за всеки един от останалите живи е естествено желанието да положи всички усилия заради нея.

Затова и аз говорих толкова дълго за нашия град, тъй като исках и да покажа, че водим борба за нещо различно в сравнение с тези, които нямат подобни възможности, и заедно с това да подкрепя с ярки доказателства красивите слова, които изричам днес за падналите. Най-важното вече е казано: защото това, за което възхвалявах държавата, е устроено благодарение на техните и на такива като тях добродетели и няма да са много елините, чиято слава, както и на тези тук, ще се окаже равностойна на делата им.

Мисля, че тяхната гибел сега като първи признак и сетно потвърждение на мъжката доблест ни разкрива нейната същност. Наистина справедливо е дори тези, които в друго отношение са били по-недостойни, да бъдат извинени заради храбростта, проявена в борбата за отечеството: заличавайки злото с добро, те са допринесли повече полза за общото благо, отколкото са причинили вреда с частния си живот. Никой от тези бойци не показа малодушието да предпочете насладата от богатството, нито отклони опасността поради надеждата на бедността, че някога може да се отърве от нея и да забогатее.

Схващайки отмъщението към враговете като по-въжделено от всичко това и смятайки тази саможертва за най-прекрасното нещо, те пожелаха посредством нея да накажат враговете, а от онези блага да се откажат и повериха на надеждата несигурността на успеха, а на дело считаха за свой дълг пред лицето на опасността да се уповават на самите себе си. Те предпочетоха смърт заедно с отмъщение пред спасение чрез отстъпление и така избягнаха позорната мълва, а делото си отстояха с гърдите си и си отидоха, увенчани в съдбовния миг със слава, а не със страх.

Ето какви, както подобава на държавата ни, се показаха тези воини, а вие, останалите, трябва да се молите за по-голяма безопасност, но и да смятате за свой дълг да проявявате не по-малко дързък дух пред враговете; и не само понеже съзирате в словата ползата, за която някой би могъл да говори дълго пред вас (които не по-зле го знаете), изтъквайки колко благородно нещо е защитата на враговете, ами по-скоро като наблюдавате в действителност ежедневно могъществото на града и станете негови почитатели и когато сами разберете, че е велик, спомнете си, че това са постигнали мъже храбри, знаещи дълга си и ръководени в делата си от честта, и че дори при сблъсък с несполука те не смятаха за достойно да лишат и града си от своята доблест, а му поднесоха най-драгоценната жертва.

Наистина, като дадоха всички заедно живота си, всеки за себе си спечели невехнеща слава и тържествен храм – не толкова този, в който са положени, колкото този в душата на всеки човек, в който славата им ще остане вечно незабравима, като пример и за слово, и за дело. Защото гробница на славните мъже е цялата земя и не само надпис на надгробен камък в родината бележи паметта за тях, но и в далечни страни живее неписана памет у всекиго по-скоро за духа, отколкото за делото им.

Вземете тях за пример сега, смятайте за щастие свободата, а за свобода – мъжеството, и не отбягвайте военните опасности. Не толкова нещастните, които не се надяват на нищо добро, не биха щадили живота си, а с повече основание тези, които са заплашени от промяна към по-лошо и за които разликата би била твърде голяма в случай, че претърпят несполука. Нали за човека със самочувствие унижението, свързано с малодушието, е по-мъчително, отколкото смъртта, която остава безболезнена, ако е съпроводена с душевна твърдост и обща надежда.

Ето защо вас, родители на падналите, които присъствате тук, аз не толкова жаля, колкото ще се опитам да утеша. Известно е, че човешкият живот е изпълнен с променливи обстоятелства. Щастие е, когато някому, както на тези бойци, е отреден най-прекрасен край или както на вас – най-достойна скръб, и когато на щастливия живот съответства щастлива смърт.

Зная, разбира се, че е трудно да ви утеша за загубата на тези, за които ще намирате спомен в щастието на другите, на каквото и сами някога сте се радвали: нали скърби не човекът, лишен от щастие, до което никога не се е докосвал, а този, комуто е отнето нещо привично. Тези, на които възрастта позволява да създадат още потомство, нека бъдат твърди с надеждата за други деца: в частния живот по-късно родените ще помогнат на някои да забравят тези, които вече не са живи, а за държавата ще има двояка полза поради това, че няма да се обезлюди и ще се заздрави безопасността.

Защото е невъзможно да решават на равни начала и справедливо хора, които не рискуват на равна основа да изложат на опасност и децата си. А вие, които сте прехвърлили тази възраст, смятайте за добър жребий, че сте били щастливи през по-голямата част от живота си, а остатъкът ще бъде кратък; и нека ви подкрепя добрата слава на синовете ви. Наистина само честолюбието не остарява и в немощната старост радва не толкова имотът, колкото почитта.

А за вас, синове и братя на падналите, които сте тук, съзирам трудно състезание (тъй като е общоприето мъртвите да се възхваляват) и дори при върховна доблест вас не ще ви признаят за равни, а за малко по-слаби от тях. Нали към живите има съперническа завист, а когато някой не е пречка, нему се отдава почит с благосклонността, изпитвана, когато няма какво да се дели.

И ако трябва да спомена нещо и за доблестта на жените, които сега ще станат вдовици, то ще отбележа всичко в кратък съвет: да не отстъпите от добродетелите на природата си, ще бъде голяма чест за вас, и най-вече от тези, за които се говори най-малко сред мъжете – било за похвала, било за укор.

В речта си и аз според обичая казах каквото смятах за необходимо и на дело ние отдадохме почит на мъртвите, които погребваме, както с този обред, така и с това, че от днес държавата ще издържа децата им за своя сметка до тяхната зрелост – полезен венец, който тя поднася за подвизите им както на падналите, така и на техните потомци. Наистина, където най-висока награда се дава за доблест, там живеят и най-доблестните граждани. А сега, след като всеки е оплакал за последен път близкия си, разотивайте се!

Източник

• Тукидид, "Избрани страници", изд "Народна култура", София, 1988 г., превод от старогръцки: Светлана Янакиева

Това произведение е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или коя да е следваща, издадена от Фондацията за свободен софтуер.