Реч в чест на падналите във войната — В3
Реч в чест на падналите във войната Автор: Перикъл |
Речта е произнесена през 431/430 г.пр.н.е. в памет на бойците, паднали през първата година от Пелопонеските войни. Текстът на речта е цитиран във втората книга "История на Пелопонеската война" на древногръцкия историк Тукидид. |
- [....]
- Нашата политическа система не се бори с институциите, които действат на други места. Ние не подражаваме на съседите си, а се опитваме да им дадем пример. Нашето правителство облагодетелства мнозинството и затова то се нарича демокрация. Законите дават еднакви права на всички равни при възникващите частни спорове, но ние не пренебрегваме и стремежа към превъзходство. Когато даден гражданин се отличи, той с предпочитание се призовава да служи на държавата, но не по привилегия, а по заслуги, като бедността не е пречка за никого...
- Свободата, на която се радваме, се проявява и в ежедневния живот. Ние не сме подозрителни помежду си и не тормозим съседа си, ако живее както намери за добре...
- Тази свобода не означава беззаконие. Ние сме възпитани да уважаваме съседите и законите и никога не забравяме, че трябва да защитаваме сполетените от нещастие. Ние също сме възпитани да спазваме тези неписани закони, чиято единствена санкция е всеобщото чувство за справедливост...
- [....]
- ...Нашият град е отворен за света и ние не гоним чужденеца...
- Свободни сме да живеем точно така, както ни се иска и все пак сме готови винаги да посрещнем всяка опасност...
- Ние обичаме красотата, без да изпадаме в капризи, и макар че полагаме усилия да се развиваме умствено, това не отслабва волята ни...
- При нас да си признаеш бедността не е срамно, но ние смятаме за срамно, ако не се потрудиш да се избавиш от нея. Атинският гражданин не пренебрегва обществените дела, когато върши личната си работа...
- Ние смятаме онзи, който не се интересува от държавата не за бездеен, а за безполезен, и макар че малцина могат да правят политика, всеки е в състояние да я прецени. Ние не гледаме на дискусиите като на препятствие по пътя на политическото действие, а като необходимо условие за разумна дейност...
- Ние вярваме, че щастието е плод на свободата, а свободата е плод на доблестта и не се плашим от опасностите на войната...
- Накратко, аз заявявам, че Атина е Школата на Елада и че атинянинът израства като се възпитава в щастлива многостранност, в готовност да посреща критичнитте моменти, в увереност в собствените сили.
- [....]
- Източник
- Тукидид, "История на Пелопонеската война" II, 37-41, цитирано в "Отвореното общество и неговите врагове", Карл Попър, изд. "Златорогъ", София, 1993.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |