Реч към войските при Тилбъри

Реч към войските при Тилбъри Автор: Елизабет I

Произнесена на 9/19 август 1588 г. пред сухопътните войски, събрани в Тилбъри, Есекс, в подготовка за възможно нашествие от Непобедимата армада.

Мой обични народе,

Ние бяхме убеждавани от загрижените за нашата безопасност, да внимаваме как се представяме пред въоръжени множества, поради страх от предателство; но аз ви уверявам, че не желая да живея в недоверие към своя верен и любящ народ. Нека тираните се страхуват, аз винаги съм се държала така, Бог ми е свидетел, осланям главните си сили и защитата на преданите сърца и добрата воля на моите поданици; и следователно съм дошла сред вас, както виждате, в това време, не за развлечение и игра, а решена, в разгара на битката да живея, да умра сред всички вас, да положа за моя Бог и за моето кралство, и за моя народ, своята чест и кръв, дори и в прахта.

Аз зная, че имам само тялото на слаба и крехка жена, но имам сърцето и смелостта на крал, и то на краля на Англия и мисля с презрение, че Парма или Испания или който и да е европейски принц би се осмелил да нахлуе в границите на моето кралство, по-скоро, наместо такова безчестие да произлезе от мен, аз самата ще вдигна оръжие, самата аз ще бъда ваш генерал, съдия и възмездител за всяка ваша добродетел на полето.

Зная, че с вашата готовност вече сте заслужили награди и лаври и Ние ви уверяваме, с дума на принц, те надлежно ще ви бъдат изплатени. Междувременно, на мое място ще бъде моят генерал-лейтенант, в сравнение с когото никой принц не е командвал по-благородни или по-достойни поданици; не се съмнявайте, че чрез вашето подчинение на генерала, чрез вашето съглашение в лагера, чрез вашата доблест на полето, съвсем скоро ще имаме славна победа над тези врагове на моя Бог, на моето кралство и на моя народ.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.