Романтика
Автор: Никола Вапцаров

Аз искам да напиша
                                днес
                                        поема,
в която да диша
на новото време
                        стихът.
Да тръпнат във нея
                        крилата
                        на гордия
                        демон,
обходил от полюс до полюс
                                        светът.
 
Защо е този хленч?
Защо въздишат хората
по някаква романтика
                        изстинала?
Романтиката е сега в моторите,
                                        които пеят
                                                под небето синьо.
И неразбрали тази песен горда,
напразно
        мръщите
                чела.
Тя носи вечната
                човешка бодрост
на яките
        стоманени
                крила.
Аз виждам в бъдещето тез
                                        орляци
да пръскат
        дъжд
                от семена.
И в песните им,
                рукнали
                        отгоре,
да блика
        труд
                и свобода.
Аз виждам как
                прелитат
                        над моретата,
високо над екваторния пек,
прелитат над зелените полета
и над арктическия снег.
Това е новата романтика,
                                която
се ражда
и добива своя плът.
И въплотена в самолетно
                                ято,
обхожда днес
от край
        до
                край
                        светът.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.