Санстефански мирен договор

Предварителен мирен договор между Русия и Турция, подписан в Сан Стефано на 19 февруари (З март) 1878 година

(превод)^[1][2]

Преамбюл

Негово величество руският император и негово величество султана, като се водят от желанието да върнат и да обезпечат на своите държави и народи благоденствието на мира, а също така да предотвратят възникването на всякакви нови усложнения, които могат да застрашат този мир, назначиха в качеството на свои пълномощници за установяването, сключването и подписването на предварителния мирен договор: Негово величество руският император от една страна - граф Николай Игнатиев … господин Александър Нелидов … И негово величество султана от друга страна – Сафвет паша, министър на външните работи … и Садуллах бей, посланик на негово величество при немския императорски двор. Които, след размяната на своите пълномощия, намиращи в съответната установена форма, се съгласиха на следните разпоредби:

Член 1. Черна гора. Поправка на границата.

За да се сложи край на постоянните спорове между Турция и Черна гора, границата, която разделя двете страни, ще бъде поправена според тук приложената карта, с посочените по-долу резерви, по следния начин (следва описание на граничната линия). .................................................................................................................................

Черна гора. Създаване на Европейска гранична комисия.

Европейската комисия, в която ще бъдат представени Високата Порта и черногорското правителство, ще бъде натоварена със задачата да определи окончателните граници на Княжеството, като нанесе на мястото в общата линия онези изменения, които ще намери за необходими и справедливи от гледище на съответните интереси и на спокойствието на двете страни, като на всяка се предостави онова, което се признае за необходимо.

Черна гора. Корабоплаване по Бояна (карта).

Тъй като корабоплаването по река Бояна е повдигало винаги спорове между Високата порта и Черна гора, то ще бъде уредено със специален регламент, който ще бъде изработен от същата европейска комисия.

Член 2. Черна гора. Независимост. Характерът и формата на отношенията между Турция и Черна гора ще бъдат определени по-късно.

Високата Порта признава окончателно независимостта на Черна гора. По споразумение между руското императорско правителство, османското правителство и княжество Черна гора ще се определят за в бъдеще характера и формата на отношенията между Високата Порта и Княжеството, особено относно установяването на черногорските представители в Цариград и в някои места на Османската империя, където бъде необходимо, предаването на престъпници, избягали в едната или другата територия, и подчинението на черногорците, които пътуват и пребивават в Османската империя, на османските закони и власти според принципите на международното право и установените обичаи на черногорците.

Черна гора. Сключване на конвенция.

Високата Порта и Черна гора ще сключат специална конвенция, за да се уредят въпросите, които засягат отношенията между жителите в граничните местности на двете страни, а също така военните съоръжения в същите местности. Въпросите, по които не ще може да се постигне съгласие, ще бъдат разрешени чрез арбитраж от Русия и Австро-Унгария.

Черна гора. Отношения между жителите в пограничните области

За в бъдеще, ако възникнат спорове или стълкновения с изключение на териториални претенции, Турция и Черна гора ще предоставят уреждането на своите спорове на Русия и Австро-Унгария, които ще ги решават по арбитражен път и с общо съгласие.

Черна гора. Евакуация на турската територия.

Войските на Черна гора трябва да освободят територията, която не се включва в посочените по-горе граници, в срок от десет дни от подписването на предварителния мирен договор.

Член 3. Сърбия. Независимост. Граници.

Сърбия се признава за независима. (Следва описание на граничната линия) ………………………………………………………………………………………………………

Сърбия. Създаване на гранична комисия.

Една турско-сръбска комисия ще установи на място в присъствието на руски комисар окончателното трасе на границата в срок от три месеца и ще уреди окончателно въпросите относно островите на Дрина. Един български делегат ще вземе участие в работите на комисията, когато тя ще прокарва границата между Сърбия и България.

Член 4. Сърбия. Права на мюсюлмани, които не са местни лица, да притежават недвижими имоти. Създаване на турско-сръбска комисия, която ще бъде подпомагана от руски комисар.

Мюсюлманите, които притежават поземлена собственост в териториите, присъединени към Сърбия, и които биха желали да се изселят от Княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти, като ги дават под наем или възлагат управлението им на други лица. Една турско-сръбска комисия с участието на руски комисар ще бъде натоварена да вземе решения в течение на две години по всички въпроси, които се отнасят до признаване на права върху такива недвижими имоти, в които са заинтересувани мюсюлмани.

Сърбия. Комисия ще уреди отчуждаването на държавната собственост, религиозни фондации (вакъфи) и частни интереси.

Тази комисия ще бъде също натоварена да уреди в срок от три години начина за отчуждаването на имоти, принадлежащи на държавата или на духовни учреждения (вакъфи), а също да уреди въпросите, отнасящи се до частни интереси, които биха били засегнати при това. Докато се сключи един пряк договор между Турция и Сърбия, който ще определи характера и формата на отношенията между Високата Порта и Княжеството, сръбските поданици, които пътуват или пребивават в Османската империя, ще бъдат третирани според общите начала на международното право.

Сърбия. Евакуация на сръбските войски от сръбската територия.

Сръбските войски трябва да освободят територията, която не е включена в по-горе посочените граници, в срок от петнадесет дни от деня на подписването на предварителния мирен договор.

Член 5. Румъния. Независимост. Обезщетение ще се изплати на Румъния.

Високата Порта признава независимостта на Румъния, която ще предяви свои права за обезщетение, което ще бъде уговорено между двете страни.

Румъния. Права на румънците в Турция.

До сключването на пряк договор между Турция и Румъния румънските поданици ще се ползват в Турция с всички права, гарантирани на поданиците на другите европейски държави.

Член 6. България. Автономно трибутарно княжество с християнско правителство и народна милиция.

България ще образува автономно, трибутарно княжество, с християнско правителство и народна милиция.

България. Руско-турска комисия ще трасира границите.

Окончателните граници на Княжеството ще бъдат определени от една особена руска-турска комисия преди пълното напускане на Румелия на руската императорска войска.

България. Задължения на руско-турската комисия, националности.

Тази комисия ще държи сметка при измененията, които трябва да направи на мястото в общото трасе, за принципа на народността на мнозинството жители в граничните местности съобразно основите на мира, както и за топографските условия и за практическите интереси на съобщенията на местното население.

България. Гранична линия.

Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху тук приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното разграничение. Като се отделя от новата граница на сръбското княжество, граничната линия ще следва западната граница на Врянянската кааза до планинската верига Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската кааза до планината Кораб; оттам – по реката Велещица до вливането й в Черни Дрин. Като отива на юг по Дрин и след това по западната граница на Охридската кааза към планината Линас, границата ще следва западните граници на кааза Корча и Старово до планината Грамос. След това през Костурковото езеро граничната линия ще стигне до реката Мъгленица и като следва нейното течение и мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на Вардар и през Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам – през средата на езерото Бешикгьол към устията на Струма и Места и по морския бряг до Буругьол; по-нататък, вземайки североизточно направление към планината Чалтепе, през Родопската планинска верига до планината Крушово, през черните Балкани (Карабалкан), през планините Ешеккулачи, Чепелиу, Караколас и Ишиклар до реката Арда. Оттам граничната линия ще бъде трасирана по направление на град Чирмен и като оставя на юг град Одрин, през селата Сюютли, Карахамза, Арнаутчени, Акарджи и Енидже, до реката Теке Дереси. Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люле Бургас и оттам през реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще мине през височините направо към Хаким Табияси, където ще достигне Черно море. Тя ще остави морския бряг при Минкалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.

Член 7. България. Избор на княз. Изключване на династиите на Великите европейски сили.

Българският княз ще бъде свободно избран от населението и утвърден от Високата Порта със съгласието на силите. Никой член на царуващите династии във великите европейски сили на може да бъде избран за български княз.

България. Избор на княз в случай на овакантяване на трона.

Ако се оваканти високият пост на българския княз, изборът на нов княз ще стане при същите условия и същите форми.

България. Събрание на първенците ще изготви органически закон преди избора на княз.

Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза, под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар, устав на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 година след Одринския мир в духовните княжества.

България. Права и интереси на различните населения.

В места, където българите се смесени с турци, гърци, власи (куцовласи) и други, ще се държи справедлива сметка за правата и интересите на тези населения в изборите и при изработване на органическия устав. Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото прилагане ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление, ако европейските правителства признаят за нужно и ако по този въпрос се постигне съгласие между тях, Русия и Високата Порта, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.

Член 8. България. Евакуация на османските войски. Крепостите ще бъдат разрушени. Турция ще разполага с военните материали.

Няма да има повече турска войска в България и всички стари укрепления ще бъдат премахнати за сметка на местното правителство. Високата Порта ще има право да разполага по свое усмотрение с военните материали и други предмети, принадлежащи на османското правителство и които биха останали в крепостите на Дунава, вече освободени по силата на примирието от 19/31 януари, както и с онези, които биха се намирали в Шуменската и Варненската крепост.

България. Руска окупация до създаване на народна милиция.

До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието, броят на която ще бъде определен по-късно със споразумение между османското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда. Тази окупация ще бъде ограничена също за срок от около две години.

България. Численост на окупационната армия. Разноските ще бъдат понесени от България. Руските съобщителни връзки с необходими складове.

Числеността на руския окупационен корпус, съставен от шест пехотни дивизии и две кавалерийски, който ще остане в България след напускането на Турция от императорската армия, не ще надхвърля петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан за сметка на окупираната страна. Руските окупационни войски в България ще запазят своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата на Черно море – Варна и Бургас, където те ще могат да създават, докато трае срокът на окупацията, необходимите складове.

Член 9. България. Данък да се заплати на Турция.

Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор по банкова сметка, която Високата Порта ще посочи по-късно, ще бъде определен със споразумение между Русия, Османското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новите учреждения. Този данък ще бъде установен върху средния доход от цялата територия на Княжеството.

България. Ще се сключи споразумение с Турция, за да поеме България задълженията към железопътната компания Русе – Варна, както и към други железопътни компании.

България ще замести Османското правителство и ще поеме всички тежести и задължения на последното по отношение на железопътната компания Русе-Варна въз основа на споразумене между Високата Порта, правителството на Княжеството и управлението на тази компания. Уреждането на въпросите за другите железни пътища, които минават през Княжеството, ще стане също по споразумение между Високата Порта, установеното в България правителство и управлението на заинтересуваните компании.

Член 10. България. Транспорт на турските войски и т.н. през България по строго определени пътища. Специални регламенти ще уредят условията.

Високата Порта ще има право на преминаване през България за превозване по определени пътища на войски, муниции, хранителни припаси в области, разположени вън от Княжеството и обратно. За да се избягнат трудностите и недоразуменията при упражняването на това право, условията за използването му ще се определят след споразумение на Високата Порта с управлението в България с особен правилник, в срок от три месеца след ратифицирането на този акт, като се обезпечат военните нужди на Високата Порта.

България. Нередовни войски, башибозуци и черкези.

Разбира се, че това право ще се отнася само за редовните турски войски и че нередовните, башибозуци и черкези, ще бъдат безусловно изключени от него.

България. Право на Турция за пощенски и телеграфни услуги.

Високата Порта си запазва също правото да прекарва през Княжеството своята поща и да поддържа телеграфна линия. Тези два въпроса ще бъдат също уредени по гореспоменатите начини и време.

Член 11. България. Права на мюсюлманите, които не са местни лица, да притежават недвижими имоти. Създаване на турско-българска комисия под надзора на руски комисари.

Земевладелци, мюсюлмани и други, които биха установили своето лично местожителство вън от Княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти в него, като ги дават под наем или ги управляват чрез други лица. Турско-български комисии ще заседават в главните населени центрове под надзора на руски комисари, за да разрешат окончателно в срок от две години всички въпроси относно установяването на правото на собственост върху недвижими имоти, в които имат интереси мюсюлмани и лица от други вероизповедания.

България. комисии да уредят отчуждаванията и т.н. на държавна собственост и на религиозни фондации (вакъфи).

Подобни комисии ще бъдат натоварени със задачата да уредят в продължение на две години всички въпроси относно начина на отчуждаването, експлоатацията и използването за сметка на Високата Порта имотите на държавата и на духовните учреждения (вакъфи).

България. Продажба на непотърсени имоти.

След изтичането на споменатия две годишен срок всички имоти, които не са били потърсени, ще бъдат продадени на публичен търг и сумата, която ще бъде събрана от тях, ще бъде употребена за издръжка на вдовиците и сираците, както на мохамедани, така и на християни, жертви на последните събития.

Член 12. Дунав. Разрушаване на крепостите. Укрепления няма да съществуват на бреговете му. Военни кораби няма да плават във водите на княжествата. Изключения.

Всички крепости на Дунава ще бъдат премахнати. За в бъдеще няма да съществуват укрепления по бреговете на тази река, нито ще бъдат допускани военни кораби във водите на княжествата Румъния, Сърбия и България с изключение на обикновените местни такива и малки кораби, предназначени за нуждите на речната полиция и митническата служба.

Дунав. Поддържане на права и т.н. на международната комисия за долния Дунав.

Правата, задълженията и привилегиите на международната комисия за Долния Дунав остават непокътнати.

Член 13. Дунав. Турция ще възстанови корабоплаването по Сулинския канал и ще обезщети частните лица.

Високата Порта поема възстановяването на плаването по Сулинския канал и обезщетяването на частните лица, чиито имоти са пострадали от войната и от прекъсването на корабоплаването по Дунав, като предостави за тези двойни разходи една сума от петстотин хиляди франка от тези, които се дължат от Дунавската комисия на османското правителство.

Член 14. Босна и Херцеговина. Да се въведе предложение за конференция в Константинопол.

В Босна и в Херцеговина ще бъдат въведени незабавно европейските предложения, съобщени на Османските пълномощници в първото заседание на Цариградската конференция, с промените, които ще бъдат направени по общо съгласие между Високата Порта, руското и австро-унгарското правителство.

Босна и Херцеговина. Неплащане на недобори на та данъците. Приходите да се предоставят за обезщетение на бежанците и жителите и за местни нужди. Приложение на бъдещите приходи.

Плащането на недоборите не ще се иска и текущите приходи на тези провинции до първи март хиляда осемстотин и осемдесета година ще бъдат употребявани изключително за обезщетяване на семействата на бежанците и на жителите, пострадали от последните събития, без разлика на раса и религия, както и за местните нужди на страната. Сумата, която ще се дава ежегодно след тоя срок на централното правителство, ще бъде определяна в бъдеще в специално съглашение между Турция, Русия и Австро-Унгария.

Член 15. Крит. Приложение на органическия закон от 1868 година.

Високата Порта се задължава да приложи добросъвестно в остров Крит органически устав от 1868 година, като държи сметка за изразените вече желания на местното население.

Епир, Тесалия и други части на Турция в Европа. Органически закони.

Подобен устав, приспособен към местните нужди, ще бъде също така въведен в Епир, Тесалия, и другите части на Европейска Турция, за които не е предвидено особено административно устройство в този акт.

Органически закони. Особени комисии ще доуточнят подробностите.

Особени комисии, в които местното население ще има широко участие, ще бъдат натоварени във всяка област да изработят подробностите на новия устав. Резултатът от тези работи ще бъде даден за проучване на Високата Порта, която ще консултира императорското руско правителство, преди да ги изпълни на практика.

Член 16. Армения. Турски реформи и подобрения в нея и в провинциите, населени с арменци. Защита срещу кюрди и черкези.

Тъй като оттеглянето на руските войски от областите, които те са окупирали в Армения и които трябва да бъдат върнати на Турция може да предизвика конфликти и усложнения, които да навредят на добрите отношения между двете страни, Високата Порта се задължава да осъществи без забава подобренията и реформите, изисквани от местните нужди в областите, населени от арменци, и да осигури тяхната сигурност от кюрдите и черкезите.

Член 17. Амнистия за османските поданици. Освобождаване на затворници и заточеници.

Високата Порта дава пълна и обща амнистия на всички османски поданици, които са се провинили през последните събития, като всички задържани или изпратени на заточение лица ще бъдат веднага освободени.

Член 18. Котур. Определяне на турско-персийската граница.

Високата Порта ще вземе под сериозно внимание мнението, изказано от комисарите на силите посредници по повод владението на град Котур, и се задължава да извърши работите по окончателното определяне на турско-персийската граница.

Член 19. Военни обезщетения. Парични и териториални обезщетения ще бъдат заплатени от Турция на Русия.

Военните обезщетения и загубите, причинени на Русия, които негово величество руският император рекламира и които Високата Порта се задължава да му заплати, са следните: а) деветстотин милиона рубли военни разноски (поддържане на войската, възстановяване на материали, военни поръчки); б) четиристотин милиона рубли вреди, нанесени на южните брегове на страната, на износната търговия, на индустрията и железните пътища; в) сто милиона рубли вреди, причинени в Кавказ в резултат на нашествието; г) десет милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институти в Турция. Всичко: хиляда четиристотин и десет милиона рубли. Като взема предвид финансовите трудности на Турция и в съгласие с желанието на негово величество султана, руският император се съгласява да замени плащането на най-голямата част от изброените суми в горния параграф със следните териториални отстъпки:

Военни обезщетения в Европа. Тулчански санджак. Делта на Дунав, Змийски остров, Бесарабия и т.н.

а) Тулчанският санджак, т.е. окръзите (каази) Килийски, Сулииски, Махмудийски, Исакчански, Тулчански, Мачински, Бабадажки, Хърсовска, Кюстенджанска и Меджидийска, както и островите на Делтата и Змийския остров. Не желаейки да присъедини тази територия и островите на Делтата, Русия си запазва правото да ги размени срещу частта от Бесарабия, откъсната по Парижкия договор от 1856 година и ограничена на юг от талвега на Килийския ръкав и устието на Стари Стамбул. Въпросът за разделяне на водите и за риболовството ще бъде уреден от руско-румънска комисия в продължение на една година след ратифицирането на мирния договор. б) Ардахан, Карс, Батум, Баязид и територията до Саханлуг (следва описание на границата).

Военни обезщетения. Начин на плащане.

в) Териториите, споменати в параграфи а и б, се отстъпват на Русия като равностойност на сумата от един милиард и сто милиона рубли. Що се отнася до остатъка на обезщетението без десетте милиона рубли, дължими за руските интереси и институции в Турция, или триста милиона рубли, начинът за изплащането на тази сума и гаранцията, която ще се даде за тях, ще бъдат уредени след споразумение между руското императорско правителство и това на негово величество султана.

Военни обезщетения. Руски поданици и институции.

г) Десет милиона рубли, искани като обезщетение за руските поданици и институции в Турция, ще бъдат платени, след като исканията на заинтересуваните бъдат проучени от руското посолство в Цариград и предадени на Високата Порта.

Член 20. Съдебни дела на руски поданици.

Високата Порта ще вземе необходмите мерки да завърши по приятелски начин всички спорни дела на руски поданици, които са висящи от много години, да обезщети последните, ако за това има основание, и да разпореди да се изпълнят незабавно издадените съдебни решения.

Член 21. Свобода на жителите на предоставените територии да напускат и да продават недвижимата си собственост.

Жителите на отстъпените на Русия места, които биха пожелали да установят своето местожителство вън от тези земи, ще имат правото да се изселят, като продадат своите недвижими имоти. За тази цел им се дава срок от три години, който започва да тече от ратификацията на този акт. След този срок, жителите, които не са се изселили от страната и продали своите недвижими имоти, ще останат руски поданици.

Продажба на държавните земи и на религиозните учреждения от руско-турска комисия. Премахване на военните материали и др. от отстъпените територии, които не са окупирани от руски войски.

Недвижимите имоти, които принадлежат на държавата и на религиозни учреждения, които се намират извън посочените местности, ще бъдат продадени в същия тригодишен срок по начин, който ще бъде уреден от една особена руско-турска комисия. Същата комисия ще бъде натоварена да определи начина, по който турското правителство ще изтегли военния материал, мунициите, хранителните запаси и други предмети, които принадлежат на държавата и които биха се намерили в укрепленията, градовете, и местата, отстъпени на Русия и още незавзети от руски войски.

Член 22. Права на руски духовни лица и др.., които пътуват или живеят в Турция.

Руските монаси, поклонници и духовни лица, които пътуват или пребивават в Европейска и Азиатска Турция, ще се ползват от същите права, предимства и привилегии, с каквито се ползват чуждестранните духовни лица от други народности.

Руска дипломатическо и консулска защита на руски духовни лица, техните притежания, и др. във Светите места и другаде.

На императорското посолство и на руските консулства в Турция се признава право на официално покровителство както по отношение на по-горе посочените лица, така и на техните притежания, а също на духовни, благотворителни и други заведения в Светите места и другаде.

Планината Атон. Права и привилегии на руските монаси.

Монасите в Атон (Света гора) от руски произход ще запазят своите имущества и минали облаги и ще продължат да се ползват в трите манастира, които им принадлежат, и във всичко, което зависи от тези последните, със същите права и прерогативи, каквито са осигурени на другите духовни учреждения и манастири в Атон.

Член 23. Подновяване на всички търговски договори, юрисдикции и др. между Русия и Турция, освен клаузите, които са изменени от този акт.

Всички договори, конвенции и задължения, сключени в миналото между двете високо договарящи страни относно търговията, подсъдността и положението на руските поданици в Турция и които бяха изгубили значение поради войната, ще влязат в сила с изключение на онези клаузи, които са изменени с този акт. Двете правителства ще се поставят взаимно в същото положение, в което са се намирали преди обявяването на войната, за всички задължения и търговски и други отношения.

Член 24. Босфорът и Дарданелите. Ще останат отворени за неутрални търговски съдове по време на война. Забраняват се фиктивни блокади на пристанища в Черно море и в Азовско море.

Босфорът и Дарданелите ще бъдат отворени както във военно, така и в мирно време за търговските кораби на неутралните държави, които идват от руските пристанища или отиват към тях. Високата Порта се задължава да не установява за в бъдеще за пристанищата в Черно и Азовско море фиктивни блокади, противни на смисъла на декларацията, подписана в Париж на 14-16 април 1856 година.

Член 25. Руска евакуация на Турция в Европа с изключение на България след сключването на окончателния договор.

Пълното опразване от руската армия на Европейска Турция с изключение на България ще стане в срок от 3 месеца след сключване на окончателния мир между негово величество руския император и негово величество султана.

Превозване на руски войски от пристанищата на Черно море и на Мраморно море.

За да спечели време и да се избегне продължителното задържане на руските войски в Турция и Румъния, една част от императорската войска ще може да бъде насочена към пристанищата на Черно море или тези на Мраморно море, за да бъде натоварена на кораби, принадлежащи на руското правителство или наети за случая.

Евакуация от Турция в Азия през Трибезунд след сключване на окончателния мир. Евакуацията ще започне след размяната на ратификации.

Опразването на Азиатска Турция ще стане в срок от шест месеца от датата на сключването на окончателния мир и руските войски ще имат възможност да бъдат натоварени в Трапезунд, за да се завърнат през Кавказ или Крим. Опразването ще трябва да започне веднага след размяната на ратификациите.

Член 26. Руска администрация на окупираните местности до евакуацията. Турция няма да участва в нея.

Докато руските императорски войски остават в места, които според настоящия акт ще бъдат върнати на Високата Порта, управлението и редът на нещата ще останат в същото положение, както по време на окупацията. Високата Порта не може да взема каквото и да е участие в управлението през това време и докато не се оттеглят всички руски войски.

Османската власт няма да бъде упражнявана, докато властта не бъде предадена от Русия.

Османските войски не ще могат да влязат в местата, които ще бъдат върнати на Високата Порта, и последната не ще може да упражнява там своята власт, докато за всяко място и област, които са опразнени от руските войски, комендантът на тези войски не съобщи за това на офицер, назначен за тази цел от страна на Високата Порта.

Член 27. Амнистия. Османските поданици няма да бъдат наказвани за техните връзки с Русия по време на войната. Свобода на лицата и на техните семейства да напуснат с руските войски.

Високата Порта поема задължение да не преследва по какъвто и да е начин, както и да не позволи да бъдат преследвани онези турски поданици, които са имали връзка с руската армия по време на войната. Ако някои лица биха пожелали да се оттеглят със своите семейства, следвайки руските войски, османските власти по никакъв начин няма да се противопоставят.

Член 28. Военнопленници. Размяна и ратификации на предварителния мирен договор.

Незабавно след ратификацията на предварителния мирен договор военнопленниците ще бъдат взаимно предадени чрез особени комисари, назначени от едната и другата страна и които за тази цел ще се отправят в Одеса и Севастопол. Турското правителство ще заплати всички разноски за издръжката на пленниците, които ще му бъдат върнати, в осемнадесет равни вноски в течение на шест години според сметките, които ще бъдат направени от по-горе посочените комисари. Размяната на пленниците между османското правителство и правителствата на Румъния, Сърбия и Черна гора ще се извърши по същия начин; при това в паричните сметки ще се извади броят на пленниците, които ще бъдат върнати от турското правителство, от броя на пленниците, които ще му бъдат върнати.

Член 29. Ратификации

Този предварителен договор ще бъде ратифициран от техните императорски величества императорът на Русия и императорът на Османската империя, и ратификациите ще бъдат разменени в срок от 15 дни, или по-рано, ако се окаже възможно в Санкт Петербург, където ще се достигне споразумение за мястото и времето, при които разпоредбите на този акт ще бъдат облечени в тържествената форма, която обичайно се спазва за договорите за мир. (Ратификациите са разменени в Санкт Петербург на 5/17 март 1878 ) Въпреки това ще се разбира, че високодоговарящите страни се смятат за формално обвързани от сегашния акт от момента на ратификацията.

В уверение съответните пълномощници го подписаха и скрепиха с печатите си този акт.

Направено в Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 година

(п) Граф Н. Игнатиев

(п) Нелидов

(п) Сафвет

(п) Садуллах

Последен параграф на член 11. Българи, които пътуват или пребивават в Турция, ще се подчиняват на турските власти и закони.

В член 11 на предварителния мирен договор, подписан днес на 19 февруари (3 март) 1878 година, е пропуснат краят, който трябва да влезе в следния член: Жителите на българското княжество, които ще пътуват или ще пребивават в другите части на Османската империя, ще бъдат подчинени на османските закони и власти.

Бележки

1. Hertslet, Edward (1891), "Preliminary Treaty of Peace between Russia and Turkey. Signed at San Stefano 19 February/3 March 1878 (Translation)" in The Map of Europe by Treaty; which have taken place since the general peace of 1814. With numerous maps and notes, vol. IV (1875-1891), pages 2672-2696; Pierre Albin (1912), "Le traité de San Stefano (19 fevrier/3 mars 1878)" Les grands traités politiques. Recueil des principaux textes diplomatique depuis 1815 jusqu'à nos jours, Paris: F.Alcan, p. 187-201; Г. Генов (1940) Международни актове и договори, засягащи България, София, стр. 241; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 147-155.
2. Виж копие на договора на интернет страница на Държавна Агенция "Архиви"