Сирак
Автор: Александър Вутимски

Днес посърнало слънце засветило.
Есента пожълтила дърветата.
Падат бавно, самотно листата им
и е сякаш по-тъжна земята.

Но другарите мои не гледат,
че тревата е станала бледа.
На войници играят в ливадата,
и се гонят, и смеят се радостно.

Само аз сам от тях настрана
и на нищо не ми се играе.
Аз съм скръбен, и тих, и отчаян съм:
моят татко умря на война.

Много дни оттогава изминаха,
и със сълзи си спомням за него.
Имам само едничка утеха,
че е паднал във бой за родината.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.