Сливнишката годишнина
| Сливнишката годишнина[1] Автор: Иван Вазов |
| 1888 |
Война позорна, война проклета! —
(О, Боже, всяка война такваз е) —
рано ти наш'те мирни полета
с гроби насея, с кърви накваси[2].
Омразна ми си с твоята слава,
с кървавий празник, що завеща ни;
радост на други нека внушава —
в мен буди болки, негодуванье.
Помня аз живо време нещастно,
кога ти пламна с фурий си бледи
и зверски страсти раздуха бясно
и два народа трепетни сведе —
не на труд общи[3], на пир домашен,
а на сеч кървав, на смърт, проклятья!
Брат на брат гневно дигна меч страшен,
вместо да падне нему в обятья.
* * *
Сливнице, ти си гроб, кой погълна
хиляди сили, надежди, вери...
враждата само там не потъна:
тя дебне злобно, за мъст[4] трепери.
Сливнице славна, кому требва ти
с твоята слава, ужаси, лаври?
Кой два народа при теб изпрати?
Кой се безбожно[5] над тях погаври?
[Сляп ли ги случай на бой спогони?
Жажда за кръв ли? Идеал честни?
Ти бе потребна на две корони,
слабо скрепени на глави тесни!][6]
Теб те подготви зъл гений адски[7],
та с твойте венци, срамове, гроби
вечно да будиш във души братски
радости зверски и зверски злоби.
* * *
И мойта муза възпя таз слава!
И сви на гроба венец кръвнишки!
И сля гласа си с шумната врява,
заглуши в гърди честни въздишки.
И не каза тя думи високи
за любов, прошка, и примиренье[8],
и не навлече траур дълбоки
посред народний триумф пиени.
И в песента ѝ звучеше ярост —
от тъмний[9] вихър и тя обзета —
Господи, ти ще простиш, от жалост,
човека слабий, но не поета!
Ноември 1888 г.
- ↑ Стихотворението е публикувано най-напред под заглавие „Четвърта годишнина на Сливница“ в „Библиотека Свети Климент“, год. I (1888-1889), кн. 2, стр. 215-216. Следващата публикация, вече под заглавие „Сливнишката годишнина“, е в сп. „Денница“, год. II (1891), кн. 11-12, стр. 562-563.
- ↑ Във варианта от 1888 г.: окваси.
- ↑ Във вариантите от 1888 и 1891 г.: не на тих празник.
- ↑ Във вариантите от 1888 и 1891 г.: кръв.
- ↑ Във вариантите от 1888 и 1891 г.: жестоко.
- ↑ Строфата присъства само във вариантите от 1888 и 1891 г.; в стихосбирката „Звукове“ и следващите издания е заменена с многоточие.
- ↑ Във варианта от 1888 г.: Теб те извика тоз гений адски.
- ↑ Във варианта от 1888 г.: на любов, прошка, на примиренье.
- ↑ Във варианта от 1888 г.: общий; от 1891 г.: страшний.