Слон и мъниче
Автор: Димитър Подвързачов


Сред улицата крачеше самин
на джунглите най-хрисимия син –
дългохоботен слон-грамада,
голям като същинска сграда,
подвижна жилищна кооперация…
Пристъпваше със слонската си грация
и мислеше за своя бащин край,
за плетениците лиани,
между които чудно се играй,
за умните орангутани
и веселите шимпанзета
по родните дървета…
Но в тоя миг, за подигравка,
отнякъде изскочи малко псе,
залая го, заджавка,
от злоба взе да се тресе,
нахвърля се ужасно
и като бясно
завря му се в краката…
Ще кажеш – ей сегичка смята
да го събори на земята
без капка срам,
и да го глътне още там…
Тогава някой се намеси
и слона спря със тоз въпрос:
– Ти много умен ли си, или много прост,
или пък се уплаши и те втресе?
Защо оставяй! туй кутренце жалко,
като играчка малко,
със теб да се издява,
без нищо да му кажеш?
Така ли подобава?
Ритни го с крак – на място ще го смажеш!


– Така е – рече слонът, – ти си прав!
Ала макар че съм гигант, и як, и здрав,
дългохоботен и дебелошиен,
но що да сторя – аз съм безпартиен!
Пък даже малко опозиция!
Затуй не смея –
ще дойде тутакси полиция,
иди да се разправяш с нея!


– Така ли?
Страхуваш се от краставото пале?


– Но чуй! Макар и да изглежда май на хъш,
но то отдавна е държавен мъж
и стар член на младежката дружина…
Тъй рече слонът и отмина…


И слон да си – недей се перчи яко,
щом нямаш зад гърба си нещичко по-яко!


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.