Слушам буките кай бучат

Слушам буките кай бучат,
караколите кай свират,
потерата дофтасала.
Турски йе куршум пукнало,
Стефана Ми го удрило.
Стефан си тифко говори:
- Четници, мила дружино,
гроба да ми изкопате
с ножови и щикови,
пендаре да оставите,
кога минете изутро
да речите: „Добро утро,
добро утро, капидане!“
- Дай ви бог добро, четници!
Кога минете на вечер,
да речите: „Добро вечер,
добро вечер, капидане!“
- Добро ви бог дал, четници!
Кога минете край село,
майка ми ке ве пресретне,
майка ми ке ве запита:
„Дека йе Стефан войвода?“
И вие ке й речите:
„Стефан се младо ожени,
църна му земя невеста.“

Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.