Спри се, ветре...

Спри се, ветре... Автор: Цанко Церковски

Спри се, ветре,
не повявай,
руса коса
не развявай;
 
златни къдри
не разреждай,
косоплитки
не повреждай!
 
Златни къдри
посветляват,
косоплитки
полюляват.
 
Мерджаните
леком звякат,
поле гледат,
либе чакат.
 
От чужбина
то си иде,
мене бърза
да сповиди;
 
златни къдри
да похвали,
божур страни
да погали;
 
черни очи
да назърне,
тънка снага
да прегърне.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.