Срещи с българите в Гора и Жупа

Срещи с българите в Гора и Жупа Автор: Емил Миланов

5-8 май 2000 г.

На Джурджевден в село Борье

Тази година най-после се осъществи няколкогодишната ми мечта да посетя района на Гора на Гергьовден, когато традиционно там се организира най-големия местен събор. Ясно ми беше, че заради войната в Косово едва ли празникът няма да носи традиционния си заряд от предишните години, но както се оказа в новата ситуация се натъкнах на доста интересни факти. Пътувах с моя приятел Зехродин Докле - председател на създаденото предишната година (1999) Културно дружество “Иван Вазов”, родом от с.Борье. Избрахме единствения възможен път - София - Скопие - Прищина - Призрен и оттам на юг към двадесет и осемте български села в Гора(19 в Косово и 9 в Албания). В албанската част центърът на тържествата традиционно е село Борье На събора се събират “боряни”, живеещи в цяла Албания, а и от чужбина. Тази година за пръв път след половинвековна пауза освен от околните села в Албания дойдоха гости и от Косовска Гора - най-вече от съседните Глобочица и Крушево. Дошли бяха и представители на международни правозащитни организации, установени в Кукъс, журналисти от Призрен.

През първия ден се проведоха състезания - надбягвания с коне, народни борби, футболен мач между живеещите в Борье и “боряните” от Кукъс. На втория ден жените бяха облекли традиционните си носии, извиха се хора, ядене и пиене “на теферич” - печено агнешко с ориз, "мазник" (гьозльоми). Навремето гораните са били предимно гурбетчии и след джурджевденския събор местните мъже са напускали селищата си, за да се завърнат отново чак наесен. Напоследък, след демократичните промени в Албания отново се очертава тази тенденция. Относителният дял на интелектуалците от Кукъска (Албанска) Гора спрямо тези в от Кукъска околия е много висок, а образовани хора от Борье са достигнали до върховете на албанския интелектуален и политически елит. Тук са родени поети, режисьори, краеведи, учители. От Борье е поетът-краевед Назиф Докле, събрал 35 000 думи от локалния горански говор. В гробището на селото се натъкнахме на богомилски знаци. Това е едно потвърждение на хипотезата за богомилския произход на населението в Гора. Местните краеведи твърдят, че гораните са преселници от източна България по време на богомилството. В доста песни се пее за Черно море. Местните хора си задаваха пред мен риторичния въпрос: "Защо албанците тук ни наричат сърби, след като нашият език няма нищо общо със сръбския, а е почти еднакъв с българския?"

Горанският език - български диалект

Песента "Боряно, Борянке" се пее от гораните в Албания, а според моя спътник, тя е несъмнено е създадена в село Борье и възпява музикалните умения на борянките, т.е. на момите от Борье и последствие е пренесена в България. Според други песента е много стара и е създадена в България, а по-късно е пренесена в Албания от богомилите. Сред многото красиви и запазени в автентичен вид народни песни чух и за момата-звезда Ралица. В този задмакедонски български регион нашите фолклористи биха могли да попаднат на интересни находки. Ако има жив и все още неизследван български фолклор то това е именно фолклорът на североизток от Шар планина, както и този в Голо Бърдо. Събрани народни песни от местни краеведи има, но те нито са публикувани, нито са изследвани. Езикът на гораните и особено на тези от албанската част е един добре съхранен западно-македонски български говор. Независимо, че носи характеристиките на един локален говор, той се отличава с изключително голямо синонимно богатство, може би поради постоянните контакти с България и Вардарска Македония до Втората световна война. Тезата за българският характер на горанския говор се поддържа и от западни специалисти (PETTIFER, J. 1996. Ethic minorities in Albania. In: Albania, London: A&C Black and New York: WW Norton, 78-80). Както повечето диалекти, развиващи се в чуждоезикова среда, в него е усвоена съвременната терминология от албански език. На местните хора им е трудно да се изразяват на местния диалект, когато се говори на обществени и политически теми, и веднага "включват" на албански език, след което пак преминават на локалния говор. При ежедневното общуване те се изразяват само на български език. В предучилищната си възраст, децата не знаят албански. По-голямата част от жените, особено по-възрастните, също почти не го владеят. Това се обяснява с изолираността на този планински район, в който населението живее със свой собствен ритъм. Деветте села от Кукъска Гора, в които се говори български, са Шиштейец, Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле. Останалите десет, в които се говори албански са Ново село, Стържево, Тополяне, Брекине, Коловоз, Ломна, Бела, Туре, Нимча и Джафере. В етнографско отношение те не се отличават от другите и е трудно от днешна гледна точка без сериозно проучване да се твърди дали са вторично албанизирани или пък са преселници, допълнително адаптирали се към местната култура.

При предишното си пътуване (през септември 1999 г.) в региона се уверих че и в двете части на Гора най-гледан е българският сателитен телевизионен канал. За съжаление сега излъчването е дигитално и те вече не могат да приемат сигнала. Сънародниците ни от Албания изказваха съжаление, че няма да могат да дойдат на общобългарската събор в Рожен, поради финансови причини. Някои от тях все пак успяха да участват в събора и се наслаждаваха на съхранените български традиции с надеждата, че за в бъдеще и те ще могат да представят съхранените си в автентичен вид танци и мелодии.

Гораните от Косово и от Албания - общ произход и обичаи

За пръв път след 50 години границата между Косово и Албания е отворена и хората от двете страни на Гора най-сетне имат възможност да общуват помежду си. Те ходят на сватби, събори, изобщо се преоткриват едни за други. Особено вълнуващо е това за младите хора, за които това са първи срещи със земляци, а в някои случаи и с близки роднини. На събора в Борье се състоя една такава масова емоционална среща дошли бяха доста хора от Косово с носиите си. Когато човек се срещне със себеподобен, открива предимно разликите. Приликите, независимо от изминалото време се възприемат като естествени. Общото между хората от двете страни на границата е общото миналото, произхода, обичаите, названията. Говорът в албанската част на Гора е по-добре запазен. В Косово се чувства влиянието на сръбския. Носията в албанската част е консервативно запазена неизменена не по-малко от сто години, докато в косовската част е модернизирана преди 20-ина години и прилича на костюм от модно ревю в народен стил с избродирани по краищата шевици, които да напомнят за миналото. Интересното, че модата е създала нова, но еднотипна носия. За разлика от “албанската”, която е с традиционните червени и бели багри, “косовската” е бяла. В “албанската” част след задомяването си жени допълват бялата рокля с червена “препашка” (престилка), а в “косовската” с тъмен “терлик” (връхна дреха).

В българските села резултата от смесените бракове с албанци водят до асимилирането на албанците. Това е валидно както за албанската, така и за косовската част на Гора. И в двете части на региона, като влязат в семействата на българите от Гора, албанците вече не говорят на албански език, а само на българския диалект.

Гораните по религия са мюсюлмани, приели исляма в края на осемнадесети и дори в началото на деветнадесети век. Празнуването на доста традиционни празници, характерни повече за християнското население се дължи както на относително късното приемане на исляма, така и на дълбоко вкоренената предхристиянска обредност. Насилствено насаденият по времето на Енвер Ходжа атеизъм обаче е навлязъл дълбоко в албанското общество, което съчетано със спецификите на балканския ислям, прави общността ни в Гора изключително напредничава и освободена от религиозни предразсъдъци. Подобни характеристики биха могли да се направят и за сънародниците ни в косокавста част на Гора. Младите момичета не носят нито фереджета, нито забрадки. Изобщо младото поколение и в албанската, и в косовската част на Гора е достатъчно освободено във възгледите си, а консервативността на по-старите хора се дължи не на религията, а на изолираността на мястото, където живеят - подобно на консерватизма на по-възрастните хора в българските села.

Гораните бягат от Косово

В момента лидерите на гораните в Косово се питат какво да направят, за да оцелеят в новата критична ситуация. Никой не може да гарантира тяхната сигурност. Не узнах за конкретни случаи на репресия срещу гораните в Косово, но страхът е навлязъл дълбоко в съзнанието на нашите хора. Много горани от Косово са напуснали района от страх албанците да не започнат да търсят възмездие за по-доброто социално положение, в което гораните са се намирали по времето на сръбската власт. Трудно може да се предположи, че те - албанците ще търсят някакво възмездие, тъй като гораните изобщо не са участвали в сръбските отряди в Косово. Гораните и хората от Жупа са били мобилизирани в сръбската армия. Не са участвали във военни действия, но са носили оръжие. Някои от тях са имали добри длъжности в администрацията по време на сръбското управление. Тази ситуация предполага противоречия с косоварите във връзка с изпълнението на служебните задължения, произтичащи от централната власт - събиране на данъци, такси, съблюдаване на реда. Много от тях сега не смеят да се върнат на работа. Гораните от с. Глобочица и с.Вранище си стоят по селата и не смеят да отидат на предишните си работни места в с. Драгаш. В момента няма защита за горанското население от Косово и затова те сами трябва да намерят някакъв път за разбирателство с преобладаващото албанско мнозинство. Преди 5-6 години в осемнадесетте села на Призренска Гора (Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Довни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица) населението е наброявало 17 000, а днес в косовската част на Гора живеят около 10 000-11000. След войната не малко са напуснали Косово и са емигрирали в Черна гора, Сърбия, Македония или по-далеч. Гораните напускат Косово най-вече от страх и поради факта, че те не владеят албански език, изобщо не са го изучавали и малцина го разбират. Те са убедени, че сърбите няма да се върнат в Косово. Гораните в Косово нямат своя партия или организация. По-будните и интелигентните хора, с които съм разговарял, са наясно с етническия си произход, с това че говорят западно-македонско наречие и че между българския и македонския разликите са по-малки отколкото между албанския в две съседни села. "В момента ние нямаме никаква полза от тази историческа истина. Първостепенната ни задача е да останем тук, да се адаптираме, за да оцелеем. Ако всички се изселят от Косово, какво значение ще има нашият произход", ми казваха те.

В Косово има и неголяма мюсюлманска общност, които има и своя партия, филиал на бошняшката партия на Изетбегович. Тази партия се стреми да привлича гораните на своя страна, като предлага културна и политическа поддръжка от страна на Босна и Херцеговина. В ход е усилена агитация при предстоящото преброяване горани и жупци “да се запишат като бошняци и да обявят езика си за бошняшки”, като по този начин ще “ще затворят вратите за всякакви манипулации отвън”.

Интересно е дали обществеността в Македония и България ще прояви загриженост към сънародниците си в Гора и Жупа или отново ще възникне безсмислен спор за произхода им. По мое мнение периода на конфронтация, характерен за отминали периоди е преодолян и би следвало да проявят по-голяма доза прагматизъм. За сънародниците ни зад граница ще бъде пагубно, ако политиците ни вместо да търсят практически пътища за подпомагането на българските общности спорят по въпроси, които са задача на учените. В Косово гораните се намират в критична ситуация. Впрочем в региона на пъстрия в етно-културно отношение призренски регион нито България, нито Македония проявяват някакви признаци на активност. Не изпращат дори хуманитарна помощ. В очите на мнозина международните наблюдатели гораните са българи, местните интелектуалци се изявяват като българи и знаят произхода си. Много от гораните, напуснали Косово, са в Македония. В албанската част на Гора функционира българско дружество. Сладкарството - традиционен горански занаят

Гораните по традиция са добри сладкари. Те са имали сладкарници в Албания, Косово, България и цяла Източна Европа. И днес в селата се правят вкусни сладкиши, които имах удоволствието да опитам. В България е разпространено схващането, че албанците са най-добри бозаджии и сладкари. А хората от Гора смятат, че това не са били албанци, а именно те. Което се потвърждава и от спомените за “албанците” - бозаджии, говорещи на български. Явно българите от Гора са били възприемани като албанци, поради произхода им от населената предимно с албанци югозападна част от Балканския полуостров.

И в областта Жупа звучи български

По време на последното си посещение за пръв път посетих областта Жупа. Тя се намира югоизточно от Призрен, в северозападното подножие на Шар планина. Хората от Жупа традиционно са добри строители, известни в страната и зад граница. В преобладаващата си част са гурбетчии. До района се стига трудно, но пристигайки там се натъкнах на модерни, красиви къщи на по два-три етажа, повечето от които явно построени през последните 15 години. Преобладаваща религия е ислямът, има и няколко селища в Жупа, които са християнски, но отдавна са сърбизирани. Сега християните са се изселили изцяло. Само в смесените села - християнско-мюсюлмански, са останали да живеят по-възрастни хора. За разлика от тях мюсюлманите не са сърбизирани и имат характерна и за повечето изолирани етно-културни групи регионална идентичност.

Според сръбските лингвисти, които през последното столетие са единствените слависти, които са имали достъп до района, говорът на населението в Жупа принадлежи на призренско-тимошките говори на сръбския език. Без да съм лингвист още на пръв поглед ми направи впечатление лексикалната близост на жупския диалект с българския, а наличието на членуване е ясен знак, че се касае за български говор, но по-важното тук е че при представянето ми като човек от България, както в Гора, така и тук, интересът към мен бе огромен. Хората се радваха, че могат да общуват на езика си. Проявяваха голям интерес към България, разказваха за контакти с българи, при които са откривали, че се разбират отлично на собствения си говор. В публичното пространство на Жупа повече се говори на сръбски, жупският диалект е повече за домашна употреба. В района има осемнадесет села. В петнадесет от тях все още се говори на жупски диалект - това са: Горне село, Мушниково, Горнье Любине, Долно Любине, Регане, Небрегоща, Локвица, Манастирица, Планяне, Скоробище, Гърнчаре, Любижда, Поуско, Ябланица, Драйчики. Най-големи от тях са Горнье и Долно Любине - по над 2000 души.

В Долно Любине бях поканен на литературно четене, на което присъстваха интелектуалци от малцинствените общности в Призренско, имаше гости и от албанската част Гора и бошняци от Черна гора. Прочетоха се авторски творби на местния диалект, на бошняшки и на турски език. Представена беше новата стихосбирка на поета Назиф Докле “Мука Мила”, издадена на “горански” и албански в Призрен. Авторът прочете стихове от нея. Фолклорна програма, представена от ученици от региона, увеличи емоционалния заряд на програмата. Повечето от авторите с произход от двата района (Гора и Жупа) проявиха желание творбите им да бъдат представени и пред българската публика. Местните интелектуалци изявиха желание да съдействат на български етнографи да изследват техния фолклор и недоумяваха защо след като към региона има такъв огромен интерес от цял свят, от страна на България (с която явно се чувстват свързани) няма интерес към тях.

Надявам се, че новите възможности предоставени от политическите промени в региона, ще се развият в благоприятна светлина за българските общности и ще имаме възможност за се опознаваме взаимно, което несъмнено ще ни помогне да научим повече за себе си.

Това произведение е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или коя да е следваща, издадена от Фондацията за свободен софтуер.