Техният най-добър час
Техният най-добър час Автор: Уинстън Чърчил |
Произнесена в Камарата на общините, Уестминстър на 18 юни 1940 г. |
Аз говорих онзи ден за колосалното военно бедствие, което се случи, когато Френското висше командване не успя да се изтегли северните армии от Белгия, в момента в който знаеха, че френският фронт е решително пробит при Седан и при Мюз. Това забавяне доведе до загубата на петнадесет или шестнадесет френски дивизии и извади от действие за целия критически период целият Британски експедиционен корпус. Нашата армия и 120 000 френски войници действително бяха спасени при Дюнкерк, но с цената на загубата на техните оръдия, превозни средства и модерно оборудване. Тази загуба неминуемо отне няколко седмици, за да бъде възстановена и в първите две от тези седмици битката във Франция е загубена. Когато вземем предвид героичната съпротива, оказана от Френската армия срещу значително превъзхождащи сили в тази битка, огромните загуби, нанесени на врага, и явното изтощение на врага, може с основание да се мисли, че тези 25 дивизии от най-добре обучените и оборудвани дивизии можеше да наклонят везната. Генерал Вейган обаче трябваше да се бие без тях. Само три британски дивизии или техният еквивалент можеха да стоят редом в линия с френските си другари. То пострадаха тежко, но се биха добре. Изпратихме всеки мъж, който можехме във Франция, толкова бързо, колкото можехме да преоборудваме и транспортираме техните образувания.
Не изреждам тези факти с цел упрек. Това считам за напълно безполезно и дори вредно. Не можем да си го позволим. Изреждам ги, за да обясня защо нямахме, както можехме да имаме, между дванадесет и четиринадесет британски дивизии, биещи се на фронта в тази велика битка, вместо три. Сега слагам всичко това настрана. Слагам го на лавицата, от която историците, когато имат време, ще подберат техните документи, за да разкажат своите истории. Трябва да мислим за бъдещето, а не за миналото. Това също се отнася в малка степен до нашите собствени дела у дома. Мнозина биха държали разследване в Камарата на общините на поведението на правителствата – и на парламентите, тъй като и те са в тях – по време на годините, които доведоха до тази катастрофа. Те искат да подведат под отговорност онези, които са били отговорни за направлението на нашите дела. Това също би било глупав и зловреден процес. Твърде мнозина са в него. Нека всеки мъж прегледа съвестта си и прегледа речите си. Аз често преглеждам своите.
В това съм доста сигурен, че ако започнем кавга между миналото и настоящето, ще открием, че сме изгубили бъдещето. Следователно не мога да приема начертаването на каквито и да е различия между членове на настоящето правителство. То бе съставено в момент на криза, за да обедини всички партии и всички секции на мнение. То получи почти единодушната подкрепа на двете камари на парламента. Неговите членове ще бъдат единни и, под властта на Камарата на общините, ще управляваме страната и ще водим войната. Абсолютно необходимо е във време като това всеки министър, който всеки ден се опитва да изпълнява дълга си да бъде уважаван и техните подчинени трябва да знаят, че техните шефове не са заплашени мъже, мъже, които днес са тук, а утре са заминали, а че техните нареждания трябва точно и предано да се изпълняват. Без тази съсредоточена власт ние не можем да се изправим срещу онова, което лежи пред нас. Не смятам, че би било много полезно за Камарата да удължи много този дебат този следобед при условия на обществен стрес. Много факти не са ясни, които ще бъдат ясно в кратък срок. Ще имаме тайна сесия в четвъртък и смятам, че тя би била по-добра възможност за много сериозни изразявания на мнение, които членове ще искат да направят и за Камарата да обсъди жизненоважни въпроси без всичко на следващата сутрин да се чете от опасните ни врагове.
Катастрофалните военни събития, които се случиха през изминалите две седмици не дойдоха при мен с някакво чувство на изненада. Наистина, аз посочих преди две седмици толкова ясно, колкото можех пред Камарата, че най-лошите възможности бяха открити и съвършено изясних, че каквото и да се случи във Франция, не ще промени решимостта на Британия и Британската империя да продължат да се бият, ако е необходимо години наред, ако е необходимо сами.
През последните няколко дни успешно докарахме голямото мнозинство войски, които имахме на комуникационната линия във Франция и седем осми от войските, които изпратихме във Франция от началото на войната – тоест около 350 000 от 400 000 мъже – се върнаха благополучно в тази страна. Други все още се бият с французите и се бият със значителен успех в местните им срещи с врага. Също върнахме голяма маса запаси, пушки и муниции от всички видове, които бяха натрупани във Франция през изминалите девет месеца.
Ние имаме, следователно, на този остров много голяма и мощна военна сила. Тази сила съдържа всичките ни най-добре обучени и най-добри войски, включително десетки хиляди от онези, които вече са премерили качеството си срещу германците и не са се намерили в неизгодно положение. Ние имаме въоръжени в настоящето време на този остров над един милион и четвърт мъже. Зад тях имаме Местните отбранителни доброволци, наброяващи половин милион, само част от които обаче са все още въоръжени с пушки или други огнестрелни оръжия. Включили сме във въоръжените си сили всеки мъж, за когото имаме оръжие. Очакваме много големи добавки към нашите оръжия в близкото бъдеще и в подготовка за това възнамеряваме незабавно да извикаме, обучим и тренираме още по-голям брой. Тези, които не са извикани или иначе другаде са заети по време на огромната работа по производство на муниции във всичките му клонове, а техните разклонения са безброй, ще служат на страната си най-добре като останат на обикновеното си работно място докато получат повикване. Ние също имаме тук армии от Доминионите. Канадците всъщност бяха свалени на сушата във Франция, но сега благополучно са изтеглени, много разочаровани, но в съвършен ред, с цялата си артилерия и оборудване. Всички тези сили от висока класа от Доминионите сега ще участват в отбраната на Страната майка.
За да не повдигне въпроса отчетът, който дадох, за тези големи сили: „Защо не участваха във великата битка във Франция?“, трябва да изясня, че с изключение на дивизиите, обучаващи се и организиращи се у дома, само дванадесет дивизии бяха оборудвани в мащаб, който да оправдае изпращането им да се бият в чужбина. И това напълно покри броят, който французите бяха доведени да очакват, че ще бъде наличен във Франция. Така нашествието на Великобритания би изисквало по това време транспортирането през морето на вражески армии в много голям мащаб и след като биха били така транспортирани би трябвало да бъдат поддържани с всички маси муниции и припаси, които се изискват за продължителен бой, както боят със сигурност ще бъде продължителен.
Ето тук идваме до флота и в края на краищата имаме флот. Някои хора изглежда забравят, че имаме флот. Трябва да им напомним. За последните тридесет години съм участвал в дискусии за възможностите от презморско нашествие и поех отговорността от страна на Адмиралтейството в началото на миналата война, да позволи всички редовни войски да бъдат изпратени извън страната. Това бе много сериозна мярка за вземане, тъй като нашите Териториални току-що бяха свикани и бяха твърде необучени. Следователно този остров за няколко месеца беше особено оголен от бойни войски. Адмиралтейството бе уверено по онова време в способността си да предотврати масово нашествие, макар че по онова време германците имаха величествен боен флот в пропорция 10 към 16, въпреки че бяха способни да водят генерално сражение всеки ден и който и да е ден, докато сега имат само два тежки кораба, за които си струва да се говори – Шамхорст и Гнейсенау. Казва ни се също, че Италианският флот ще излезе и ще спечели морско превъзходство в тези води. Ако сериозно го възнамеряват, само ще кажа, че бихме се радвали да предложим на синьор Мусолини свободно и обезопасено преминаване през Гибралтарския проток, за да може да изиграе ролята, към която се стреми. Има общо любопитство в Британския флот да открие дали италианците са на нивото, на което бяха през миналата война или дали въобще са изпаднали.
Следователно ми се струва, че що се отнася до морско нашествие в голям мащаб, днес сме много по-способни да го посрещнем, отколкото бяхме в много периоди на миналата война и по време на ранните месеци на тази война, преди нашите войски да бъдат обучени и докато БЕК бе отишъл в чужбина. Все пак, флотът никога не се е преструвал, че може да предотврати набези от части от 5000 или 10 000 мъже, прехвърлени внезапно и стоварени на няколко точки на брега през някоя мрачна нощ или мъглива сутрин. Ефикасността на морската мощ в съвременни условия зависи от това нахлуващата сила да бъде с голям размер, тя трябва да бъде с голям размер, предвид военната ни мощ, за да има някакъв смисъл. Ако е с голям размер, тогава флотът има нещо, което може да намери и посрещне и, така да се каже, захапе. Все пак, трябва да помним, че дори и пет дивизии, колкото и леко да са въоръжени, биха изисквали 200 до 250 кораба и със съвременното въздушно разузнаване и фотография не би било лесно да се събере такава армада, да се строи и да се преведе през морето без някакви силни морски сили, които да я ескортират и тогава би имало много големи възможности, меко казано, тази армада да бъде прехваната дълго преди да достигне брега и всички мъже удавени в морето или в най-лошия случай, разкъсани на парчета с оборудването си, опитвайки се да направят десант. Ние също имаме голяма система от минни полета, наскоро силно укрепена, през които само ние знаем каналите. Ако врагът се опита да помете пролуки през тези минни полета, ще бъде задача на флота да унищожи тези метачи на мини и всякакви други сили, заети с отбраната им. Това не би трябвало да е трудно, благодарение на голямото ни морско превъзходство.
Това са редовните, добре изпитани, добре доказани аргументи, на които сме разчитали в продължение на много години на мир и война. Но въпросът е дали има някакви нови методи, чрез които тези солидни осигуровки могат да бъдат заобиколени. Колкото и странно да изглежда, на това е обърнато внимание от Адмиралтейството, чиито първичен дълг и отговорност е да унищожи всякаква голяма морска експедиция преди тя да достигне или в момента, в който достигне тези брегове. Не би било добро нещо за мен да навлизам в подробности за това. То може да предложи идеи на други хора, за които да не са се сетили, а не е вероятно те да ни дадат някои от техните идеи в замяна. Всичко, което ще кажа е, че неуморна бдителност и размишление трябва да бъде посветено на темата, защото врагът е коварен и лукав и пълен с нови вероломства и хитрости. Камарата може да бъде сигурна, че се показва най-голяма изобретателност и въображение се извиква от голям брой компетентни офицери, добре обучени в тактика и напълно в течение, за премерване и противодействие на нови възможности. Неуморна бдителност и неуморно размишление е, и трябва да бъде, посветено на темата, защото, помнете, врагът е коварен и няма мръсен номер, който не би направил.
Някои хора ще попитат защо, тогава, Британския флот не можа да предотврати придвижването на голяма армия от Германия в Норвегия през Скагерак? Но условията в Ла Манша и в Северно море в никакъв случаи не са като тези, които преобладават в Скагерак. В Скагерак, поради разстоянието, не можехме да окажем въздушна подкрепа на корабите ни на повърхността и следователно, отстоящи, както сме, близо до основната въздушна мощ на врага, бяхме принудени да използваме само нашите подводници. Не можахме да наложим ефективна блокада или прекъсване, които са възможни с кораби на повърхността. Нашите подводници дадоха тежки загуби, но не можаха, сами, да предотвратят нахлуването в Норвегия. В Ла Манша и Северно море, от друга страна, нашите превъзхождащи морски сили, подпомогнати от подводници, ще оперират с близка е ефективна въздушна помощ.
Това ме довежда, естествено, до големия въпрос за нашествие от въздуха, и за предстоящата борба между Британските и Германските военновъздушни сили. Изглежда доста ясно, че нашествие от мащаб, отвъд този, който нашите сухопътни сили са способни скоростно да смажат е вероятно да се случи от въздуха преди нашите военновъздушни сили определено да са били надмогнати. Междувременно може да има набези от парашутисти и опитани пускания на войници от въздуха. Трябва да сме способни да дадем на тези господа топло посрещане както във въздуха, така и на земята, ако я достигнат в състояние да продължат диспута. Но големият въпрос е: Можем ли да пречупим въздушното оръжие на Хитлер? Сега, разбира се, е жалко че нямаме Военновъздушни сили, поне равни на тези на най-силния враг, който е на разстояние да удари тези брегове. Но имаме много силни Военновъздушни сили, доказали се като далеч превъзхождащи по качество, както като мъже, така и като различни видове машини, онова, което досега сме срещнали в многобройните и яростни въздушни битки, които са водени срещу германците. Във Франция бяхме в значително неизгодно положение и загубихме много машини на земята, докато те стояха на аеродрумите, бяхме свикнали да нанасяме във въздуха загуби от порядъка на две и две и половина към едно. В боя над Дюнкерк, който беше един вид ничия земя, ние несъмнено бихме Германски въздушни сили и спечелихме владение на местния въздух, нанасяйки тук загуби от три или четири към едно ден след ден. Всеки, който погледне снимките, които бяха публикувани преди около седмица от повторното качване, показващи маси войници, събрани на бреговете и формиращи идеална мишена с часове наред, трябва да осъзнае, че това качване нямаше да бъде възможно, ако врагът не бе изоставил всяка надежда да възстанови въздушно превъзходство на онова място и по онова време.
В отбраната на този остров предимствата на защитниците ще бъдат много по-големи, отколкото бяха в боевете при Дюнкерк. Надяваме се да подобрим мярката от три или четири към един, която беше реализирана в боевете около Дюнкерк и в допълнение всичките ни повредени машини и техните екипажи, които се приземят благополучно, а за изненада, много повредени машини и техните екипажите се приземяват благополучно в съвременния въздушен бой, всички те ще паднат, при нападение срещу този остров, на приятелска почва и ще живеят да се бият друг ден, докато всички повредени вражески машини и техните екипажи ще бъдат пълни загуби що се отнася до войната.
По време на великата битка във Франция ние дадохме много мощна и продължителна помощ на Френската армия, както от изтребители, така и от бомбардировачи, но въпреки всякакъв натиск, никога не бихме позволили цялата столична изтребителна сила на Въздушните сили да бъде погълната. Това решение бе болезнено, но също бе правилно, тъй като съдбините на битката във Франция не можеха да бъдат решително повлияни дори и да бяхме хвърлили цялата си изтребителна сила. Онази битка бе загубена от нещастното стратегическо отваряне, от изключителната и непредвидена мощ на бронираните колони и от голямото надмощие на Германската армия в численост. Нашите Въздушни сили от изтребители лесно можеха да се изчерпят като прост инцидент в онази голяма борба и тогава щяхме да се намерим в настоящето време в много сериозно положение. Но така, както е, съм щастлив да осведомя Камарата ще нашата изтребителна сила в настоящето време е по-голяма относително към германците, които понесоха ужасни загуби, отколкото някога е била и следователно се считаме в притежание на способността да продължим войната във въздуха при по-добри условия, отколкото някога сме изпитвали преди. Аз гледам напред с увереност към подвизите на нашите пилоти на изтребители – тези прекрасни мъже, тази блестяща младост – които ще имат славата да спасят родната си земя, островният си дом и всичко, което обичат от най-смъртоносното от всички нападения.
Остава, разбира се, опасността от бомбардировки, които със сигурност много скоро ще бъдат направени върху нас от бомбардировачите на врага. Вярно е, че германските бомбардировачи превъзхождат по численост нашите, но ние имаме много голяма сила от бомбардировачи също, които ще използваме да удряме военни цели в Германия без прекъсване. Аз никак не подценявам суровостта на изпитанието, което лежи пред нас, но вярвам, че нашите съотечественици ще се покажат повече от способни да му устоят, като смелите мъже на Барселона и ще могат да му устоят и ще продължат въпреки него поне толкова добре, колкото всеки друг народ на света. Много ще зависи от това: всеки мъж и всяка жена ще имат шанса да покажат най-добрите качества на тяхната раса и да отдадат най-висша служба на каузата си. За всички нас, по това време, каквато и да е сферата ни, поста ни, занятието ни или задълженията ни, ще бъде полезно да помним известните редове:
Той нищо обикновено не извърши или възнамеряваше, на онази паметна сцена.
Счетох за правилно в този случай да дам на Камарата и на страната някаква индикация за солидните, практически основания, на които базираме непреклонната си решителност да продължим войната. Има доста хора, които казват „Няма значение. Победа или загуба, потъваме или плуваме, по-добре да умрем, отколкото да се подчиним на тиранията – и то такава тирания.“ И аз не се разграничавам от тях. Но мога да ги уверя, че нашите професионални съветници от трите Служби обединено съветват, че трябва да продължим войната и че има добри и разумни надежди за крайна победа. Ние напълно сме информирали и консултирали всички самоуправляващи се Доминиони, тези велики общности далеч отвъд океаните, които са построени по нашите закони и нашата цивилизация и които са абсолютно свободни да изберат курса си, но са абсолютно предани на древната Родина и които се чувстват вдъхновени от същите емоции, които ме водят да заложа всичко на дълг и чест. Ние напълно сме се консултирали с тях и аз съм получил от техните министър-председатели, г-н Маккензи Кинг от Канада, г-н Мензис от Австралия, г-н Фрейзър от Нова Зеландия и ген. Смътс от Южна Африка – този чудесен човек, с неговия огромен дълбок ум и неговото око, наблюдаващо от разстояние цялата панорама на европейските дела, получих от всички тези видни мъже, които всички имат зад себе си правителства, избрани с широка подкрепа, които всички са там, защото представляват волята на народа, послания, обвити в най-трогателни слова, в които те подкрепят нашето решение да продължим да се бием и се обявяват за готови да споделят нашите съдбини и да упорстват до края. Това е което ще направим.
Сега можем да се запитаме: По какъв начин се е влошила позицията ни от началото на войната? Влошила се е от факта, че германците са завладели голяма част от крайбрежната линия на Западна Европа и много малки страни са залети от тях. Това утежнява възможностите за въздушно нападение и добавя към флотските ни тревоги. То по никакъв начин не намалява, напротив, определено увеличава силата на блокадата ни от далечно разстояние. По сходен начин влизането на Италия във войната увеличава силата на блокадата ни от далечно разстояние. С нея сме спрели най-лошия теч. Не знаем дали военната съпротива ще завърши във Франция или не, но ако стане така, то тогава разбира се германците ще могат да концентрират своите сили, както военни, така и индустриални, върху нас. Но поради причините, които дадох на Камарата те не ще бъдат намерени толкова лесни за приложение. Ако нашествие е станало по-надвиснало, както без съмнение е станало, ние, облекчени от задачата да поддържаме голяма армия във Франция, имаме далеч по-големи и способни сили, с които да го посрещнем.
Ако Хитлер може да докара под деспотичния си контрол индустриите на страните, които е покорил, това много ще допринесе към вече огромното му производство на оръжия. От друга страна това няма да стане незабавно, а ние сме сигурни в огромна, продължителна и увеличаваща се подкрепа в доставки и муниции от всички видове от Съединените щати и особено самолети и пилоти от Доминионите и отвъд океаните, идващи от региони, далеч отвъд обсега на вражеските бомбардировачи.
Не виждам как някой от тези фактори може да работи в наша вреда, като се вземе всичко предвид, преди идването на зимата, а зимата ще наложи напрежение върху Нацисткия режим, с почти цяла Европа, гърчеща се и гладуваща под жестоката му пета, което, с цялата им безмилостност, ще ги удари много тежко. Не трябва да забравяме, че от момента, в който обявихме война на 3 септември винаги беше възможно за Германия да обърне всичките си Военновъздушни сили срещу тази страна, заедно с каквито и да било други способи за нашествие, които може да измисли и че Франция може да е сторила малко или нищо, за да ѝ попречи. Ние следователно сме живели под тази опасност, по принцип и в малко изменена форма, през всичките тези месеци. Междувременно обаче в огромна степен сме подобрили методите си за отбрана и сме научили онова, което нямахме право да допускаме в началото, именно, че индивидуалният самолет и индивидуалният британски пилот имат сигурно и определено превъзходство. Следователно, нахвърляйки този ужасен списък на равносметка и съзерцавайки опасностите си с разочаровано око, аз виждам големи причини за интензивна бдителност и усилие, но никакви за паника и отчаяние.
По време на първите четири години на миналата война Съюзниците не изпитаха нищо освен бедствие и разочарование. Това беше постоянният ни страх: един удар подир друг, ужасни загуби, страховити опасности. Всичко провалено. И все пак в края на онези четири години духът на Съюзниците бе по-висок от онзи на германците, които бяха минали от един агресивен триумф към друг и които навсякъде стояха триумфиращи нашественици в земите, в които бяха пробили. По време на онази война многократно си задавахме въпроса: „Как ще спечелим?“. И никой не бе някога в състояние да му отговори с много точност докато накрая, доста внезапно, доста неочаквано, нашият ужасен враг рухна пред нас и ние толкова бяхме заситени от победата, че в лудостта си я изхвърлихме.
Не знаем все още какво ще се случи във Франция и дали френската съпротива ще бъде удължена, както във Франция, така и във Френската империя отвъд морето. Френското правителство ще изхвърли големи възможности и бъдещето си на произвола на съдбата, ако не продължат войната в съответствие с договорните си задължения, от които не сме се почувствали способни да ги освободим. Камарата ще да е прочела историческата декларация, в която по желание на много французи – и на собствените ни сърца – сме заявили готовността си в най-мрачния час на френската история да сключим договор за общо гражданство в тази борба. Както и да отидат работите във Франция или с Френското правителство, или други Френски правителства, ние на този остров и в Британската империя никога няма да изгубим чувството си за другарство с френския народ. Ако сега бъдем извикани да понесем онова, което те са страдали, ние ще подражаваме на смелостта му и ако крайната победа възнагради тежкия ни труд, те ще споделят печалбата, да, и свободата ще им бъде възстановена. Ние не снижаваме нищо от исканията си, нито йота, нито най-малко не оттегляме. Чехите, поляците, норвежците, холандците, белгийците са обединили каузите си с нашата. Всички те ще бъдат възстановени.
Това, което генерал Вейган нарече Битката за Франция приключи. Очаквам, че Битката за Британия съвсем скоро ще започне. От тази битка зависи оцеляването на християнската цивилизация. От нея зависи собственият ни британски начин на живот и дългата приемственост на нашите институции и империя. Цялата ярост и мощ на врага трябва много скоро да се обърнат срещу нас.
Хитлер знае, че ще трябва да ни пречупи на този остров или да загуби войната. Ако можем да му устоим, цяла Европа ще бъде свободна и животът на света може да се придвижи напред към широки, осветени от слънцето височини. Но ако се провалим, тогава целият свят, включително Съединените щати, включително всичко, което сме познавали и за което ни е било грижа, ще потъне в пропастта на нова Тъмна епоха, направена по-зловеща и вероятно по-проточена, от светлините на извратената наука.
Нека следователно се стегнем за нашия дълг и така да се държим, че ако Британската империя и нейната Общност съществуват хиляда години, хората все още да казват, „Това бе техният най-добър час.“