Тъга (Васил Попович)
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Тъга (Васил Попович).
| Тъга Автор: Васил Попович |
Слънце пали, слънце суши
момък на чужбина,
тъжна мисъл гръд му души,
а душа съдбина!
Подфръкни ми, сокол ясни,
мила майко моя,
та си виж на край тъдешни
клета рожба твоя!
Денем слънце слепне очи,
а в душа мръчяе;
вечер — месец свет ми сочи,
той в сърце не грее!
Нощем звезди, майко, светят,
то се мръщолят,
кат чи сълзи дребни ронят, —
тъй се твойте леят!
Сутрин зори дор зарана
с ален свет ме будят,
и надежди будят в мене,
родина наумят!
По над момък облак ходи,
дребен дъжд си рони;
то не облак — дъжд не иди, —
момък сълзи рони!
Дайте криле, два орлове
там да си зафръкне,
где бял Дунав, край брегове,
кара песен — време.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |