Търговска конвенция между България и Великобритания от 1905 година

Конвенция търговска, митническа и за мореплаване между България и Съединеното кралство на Великобритания и Ирландия

Държавен вестник № 281 от 1905 година, стр. 56-83.

(осъвременен правопис на оригиналния текст)^[1]

Преамбюл

Негово Царско Височество Българският Княз, от една страна, и Негово Величество Кралят на Съединеното Кралство на Велика Британия и Ирландия и на Английските територии оттатък морето, Император на Индия, от друга страна.

В желанието си да развият и улеснят съществуващите между двете страни търговски сношения, решиха да сключат един нов договор за това и назначиха за Свои Пълномощници, както следва:

Негово Царско Височество Българският Княз:

Господин Димитрий Станчов, доктор по право, пълномощен министър, кавалер на големия кръст на Българския народен орден за гражданска заслуга, офицер на Княжеския орден Свети Александър с блилянти.

И Негово Величество Кралят на Съединеното Кралство на Велика Британия и Ирландия и на Английските територии оттатък морето, Император на Индия:

Сър Жорж Буканан, кавалер на ордена на Кралица Виктория, другар на достопочетния орден на Банята, агент и генерален консул на Негово Британско Величество в София. Които, след като взаимно си съобщиха пълномощията, намерени в добра и законна форма, се съгласиха върху следните членове:

Член 1

Ще има пълна и съвършена свобода на търговията и мореплаването между териториите на двете договарящи се страни.

Поданиците на всяка една от двете договарящи се страни не ще бъдат облагани с други такси, данъци или патенти под каквато и да е форма и под какъвто и да е повод на тяхната търговия или индустрия в градовете, пристанищата и другите места на респективните държави, освен с такава, които са определени за местните поданици или за тия на най-облагодетелствана нация. В случая няма да се обръща внимание дали поданиците на респективните държави са на временно или на постоянно местожителство в държавата.

Привилегиите, отстъпките или въобще всичките преимущества, от които се ползват или ще се ползват в търговско, индустриално и мореплавателно отношение местните поданици на една от договарящите страни, ще бъдат общи и за поданиците на другата.

Член 2

Поданиците на всяка от договарящите се страни не ще се подлагат в територията на другата на никаква задължителна военна тегоба, ангария или военна реквизиция.

Изключват се обаче, от това правило тегобите, които са свързани с владението под каквито и да е условия на недвижими имоти, както и воените задължения и реквизиции, на които всички местни поданици и поданиците на най-облагоприятстваната нация могат да бъдат заставени да се подчиняват в качеството на владетеля, фермери или наематели.

Тъй като те ще се освобождават от всяка задължителна официална съдебна, административна или общинска длъжност, с изключение на тази касателно журите.

Член 3

Поданиците на всяка от договарящите страни могат, където и да било в територията на другата държава, да упражняват всякакъв вид промишленост или търговия, на едро или на дребно, с всякакви фабрични или манифактурни изделия, с всякакви предмети от позволена търговия, било лично или чрез свой агенти, сами или в търговско съдружие с чужденци или местни поданици. Те ще могат да купуват, да наемат или да владеят къщи и дюкани, да придобиват, наемат и владеят земи, като се съобразяват, както местните поданици или ония на най-благоприятстваната държава, с законите и правилниците на респективната страна.

Член 4

Всяка от договарящите страни се задължава да даде на поданиците на другата да се ползват, веднага и безвъзмездно, от всяка облага, привилегия или намаление, които някои от договарящите страни е дала или би дала на друга държава по митническите си тарифи за вноса и износа на артикули, споменати или не в настоящата конвенция.

Освен това договарящите се страни се задължават да не създават никакви мита или запрещения на вноса и износа помежду си, ако тия мерки не са приложени същевременно и на другите държави. Изключение се прави само в случаите когато тия мерки са предизвикани от някои санитарни съображения, или от съображения за ограничение разпространението на някои епизотии, за опазване от повреда на реколтите или пък пред вид на предстоящи военни действия, или най-сетне против известни премирани артикули.

Английските поданици и стоки в България и българските поданици и стоки в Съединеното кралство на Велико-Британия и Ирландия ще се ползуват от същото положение, от което се ползуват поданиците и стоките на коя да е друга държава за всичко що се отнася до консомацията, антрепозита, премиите, преизнасянето, транзита, претоварването на стоки, митническите формалности, и въобще до всичко що се отнася до упражняването на една търговия или промишленост.

Член 5

Стоките от българско произхождение или от българска фабрикация ще се облагат в Съединеното Кралство на Велика Британия и Ирландия по най-ниските по настоящем или в бъдеще такси с които се облагат подобните там стоки от чуждо произхождение.

Стоките от Английско произхождение или английска фабрикация ще плащат при внасянето им в България митата, вписани в приложената към настоящата Конвенция тарифа.

Член 6

Вътрешните даждия, които се събират за сметка на Държавата, общините или съсловията, и които тежат или ще има да тежат върху производството, фабрикацията или употреблението на известен артикул в територията на някоя от договарящите страни, под никакъв предлог няма да обременяват произведенията на другата повече или по стеснително, от колкото са обременени туземните от същия род произведения, или произведенията на най-облагоприятсвуваната държава.

Земните и индустриалните произведения на едната Държава, които се внасят в територията на другата и предназначени за антрепозит или за транзит не ще се облагат с никакви вътрешни даждия.

Член 7

Постановленията на настоящата Конвенция, колкото се касае до взаимното съгласие относително клаузата на най-облагоприятсвуваната държава, ще се прилагат без никаква резерва и спрямо пътуващите търговски агенти и техните мостри.

Уговорено е, че легитимационните карти на пътуващите търговски агенти, които представляват английски къщи, могат да се издават от Английските Търговски Камари, според тук приложения образец. Търговските пътници трябва да бъдат снабдени, съгласно член VI от българския закон от 26 март/8 април 1905 за пътуващите търговски агенти с един специален патент таксата на който в полза на държавата не ще надминава 150 лева за година и 100 лева за шест месеца, ако търговските агенти представляват една само търговска къща. Когато те представляват няколко къщи тази такса се увеличава с още 100 лева за година и с още 50 лева за шест месеца.

Разбира се, че тези такси са в тежест само на търговската къща, и че, следователно, те ще се плащат само един път, без да се гледа дали търговската къща изпраща един или повече пътници на своя служба.

Член 8

Българските параходи (кораби) и техният товар в Съединеното Кралство и обратно английските параходи (кораби) и техният товар в България при своето пристигане, било направо от своето местопроизхождение или от някоя друга страна, без да се гледа на местопроизхождението или назначението на техния товар, ще се третират в своето отношение еднакво с местните кораби и техния товар.

Никакво право, такса или тегоба, каквато и да била тя, тежаща под каквото и да е название върху кораба, знамето му или товара и събирана в името или в полза на правителството, обществени служители, частни лица, съсловия или учреждения, не може да се събира от параходите (корабите) на една от двете държави в портовете на другата при тяхното пристигане, престояване или заминаване, ако не се взема еднакво и при същите условия от местните параходи (кораби).

Член 9

Всички параходи (кораби), които съгласно английските закони трябва да се смятат за английски параходи (кораби), и всички параходи (кораби), които съгласно българските закони трябва да се считат български, ще бъдат по отношение прилагането на настоящата Конвенция смятани като английски или български параходи (кораби).

Член 10

Всичко що се отнася до сместяването на параходите (корабите) в портовете, рейдите, малките пристанища, бесеините, големите и малките реки или каналите, до тяхното товаряние и разтоваряние и въобще до всичките формалности и разпореждания, на които могат да бъдат подлагани търговските параходи (кораби) и техните товари и екипажа им, не ще се отстъпя на собственните параходи (кораби) на една от двете държави никаква привилегия и никаква отстъпка, ако всичко това не се отстъпя наравно и на параходите (кораби) на другата; в това отношение желанието на договарящите страни е щото Българските и Английските параходи (кораби) да се ползуват с пълна равноправност и де се радват взаимно на преимуществата, които се дават на най-облагоприятстваната държава.

Член 11

Българските параходи (кораби), когато спират в едно английско пристанище, както и английските параходи (кораби), когато спират в някое българско пристанище с намерение да разтоварят в него само част от своя товар, като се съобразяват с законите и правилниците на респективните държави, ще могат да задържат на своя борт останалата част от стоката, която би била предназначена за друг порт на същата държава или на друга някоя държава и да е преизнесат, без да бъдат принудени да плащат мито за тая последна част от товара си.

Член 12

Параходите (корабите) на едната от договарящите държави ще се радват в другата на положението на най-облагоприятствуваната държава за всичко що се отнася до каботажното плаване.

Българските и английските параходи (кораби) ще могат да минават от едно пристанище на някои от двете държави в друго или повече пристанища на същата държава било за да разтоварват всичката или само част от донесената от странство стока, било за да стъкмят или попълнят своя товар предназначен за странство.

Член 13

Що се касае до тонажното, портово, пилотско, фарово, карантинно и тем подобни права и такси, вземани в пристанищата, басейните, доковете и заливите на договарящите страни, английските параходи (кораби) и стоки в България и българските параходи (кораби) и стоки в Съединеното Кралство ще се третират на еднаква нога с местните параходи (кораби) и стоки и тия на най-облагоприятсвуваната държава.

Член 14

Всеки параход (кораб) на една от двете Държави, който следствие на лошо време или на морски акцидент подири прибежище в някое от пристанищата на другата държава, има право на поправки, на запасяване с всичките необходими предмети и де се приготви за път, без да е принуден да плаща друго право освен плащаните в подобни случаи от параходите на народното знаме.

В случай на корабокрушение или на заседание, парахода (кораба) или останките му, бортовите книжа, всички принадлежности и стоки, които се избавили от него или сборът от продажбата, ако такава е била произвеждана, ще бъдат предадени при първо поискване на стопаните или на техните агенти.

Участието на местните власти в избавлението не може да служи за повод де се дирят никакви други разноски, освен онези, които са били причинени от спасителните операции и от запазването на избавените вещи, и на които в подобни случаи подлежат туземните параходи (кораби).

Освен това договарящите страни се съгласяват какво избавените стоки и вещи да не се облагат с никакво мито, освен ако бъдат предназначени за потребление в страната.

Член 15

Поданиците на едната от договарящите държави ще се ползуват в другата с същото покровителство, с което се ползвуват и местните поданици за всичко що се отнася до собствеността на фабричните и търговските марки под условие, обаче, да изпълняват уговорените в това отношение формалности от респективното законодателство на двете държави.

Член 16

Изключват се от постановленията на настоящия договор облагите, запазени или които биха се запазили в полза на местното риболовство.

При все това по отношение на риболовството поданиците на двете договарящи страни, ще бъдат третирани като тия на най-облагоприятсвуваната държава.

Член 17

Упоменатите до тук постановления няма да се прилагат:

1. Спрямо дадените по настоящем, или които би били дадени по-късно, на други съседни държави облаги за улеснение на местния трафик в вътрешността на една погранична зона, обемающа пограничните околии на двете Страни, без обаче тая зона да надминава 15 километра в ширина от двете страни на границата, и

2. Спрямо задълженията на някои от договарящите страни, произходящи от някои вече сключен митнически съюз или такъв който тя би могла да сключи в бъдеще.

Член 18

В случай на спор между договарящите страни по тълкуването или прилагането на уговорените по настоящата Конвенция тарифи, включително допълнителните постановления касателно тези тарифи, както и върху размерите на конвенционалните тарифи, уговорени между договарящите страни и трети държави, то този спор ще бъде уреден, по искането на едната или другата Страна, чрез арбитраж.

Арбитражният съд се съставя за всеки спор така, щото всяка страна си назначава по един арбитър измежду компетентните свои поданици, а двете заедно избират за суперарбитър един поданик на някоя трета приятелска държава. Договарящите страни си запазват правото да се споразумеят, от напред и за известен период време, върху лицето на суперарбитра.

В случай на нужда и под резерва на специално за тази цел споразумение, освен означените в алинея 1 спорове, договарящите страни ще подлагат тъй също на арбитраж и други спорове отнасящи се до тълкуването и прилагането на настоящата Конвенция.

Член 19

Приложенията, както и заключителния протокол, съставляват неразделна част от настоящата Конвенция.

Член 20

Постановленията на настоящата Конвенция няма да се прилагат спрямо никоя Колония, задморско Владение или Протекторат на Негово Британско Величество, освен в случай когато тази или онази Колония, Владение или Протекторат, съобщят за това чрез представители на Негово Величество в София на Министра на Външните Работи на Негово Царско Височество Българския Княз, и то в един срок от една година от денят на разменението на ратификациите на настоящата конвенция.

При все това, произведенията и манифактурите на дадена колония, владение и протекторат на Негово Величество ще се ползуват абсолютно и безусловно в България от положението на най-облагоприятствуваната чужда държава, до тогава до когато тая Колония, Владение или Протекторат позволяват на българските стоки и манифактури да се ползват от благоприятното положение, което те отстъпват на подобните произведения и манифактури на някоя чужда страна.

Правителството на Негово Величество си запазва така също правото да прекрати винаги и по отделно последствията на настоящата Конвенция, от името на всяка изявила за това съгласието си колония, владение или протекторат, стига дванадесет месеци по-рано да съобщи това на другата страна.

Разпорежданията на този член важат така също и за остров Кипър.

Член 21

Настоящата Конвенция ще влезе в сила на 1/14 януари 1906 г. и ще остане приложима до 1/14 януари 1911 година.

В случай, че никоя от договарящите страни не съобщи дванайсет месеци преди поменатия срок намерението си да прекрати Конвенцията, този акт ще остане задължителен до изтичането на една година, начиная от деня, в който някоя от договарящите се страни го денонсира.

Член 22

Настоящата конвенция подлежи на ратификация и ратификациите ще се разменят в София, колкото е възможно по-скоро.

В удостоверение на което се подписа и скрепи с печатите на респективните пълномощници.

Съставена в София в два еднообразни екземпляра на 26 ноември – 9 декември хилядо деветстотин и пета година.

(Подп). Станчов

(Подп.) Жорж В. Буканан

Прибавка А. (Образец)

Легитимационна карта за пътуващ търговски агент

Прибавка Б. (Образец)

Легитимационна карта за пътуващи търговски агенти

Бележки

1. За оригиналния текст на конвенцията на български и френски езици виж Конвенция търговска, митническа и за мореплаване между България и Съединеното Кралство на Велика Британия и Ирландия (Convention de commerce, de douane et de navigation entre la Bulgarie et le Royame-Uni de Grande-Bretagne et d'Irlande), Държавенъ вестникъ, № 281 от 1905