Хагска (I) конвенция за мирно уреждане на международните конфликти от 1907 година

Хагска (I) конвенция за мирно уреждане на международните конфликти от 1907 година

(превод)^[1][2][3]

Дял 1 Поддържане на общия мир

Член 1

С цел да се предотврати, доколкото е възможно, прибягването до сила в отношенията между държавите, договарящите държави се съгласяват да употребяват всичките си усилия да осигурят мирно уреждане на международните спорове.

Дял 2 Добри услуги и посредничество

Член 2

В случай на сериозно разногласие или на конфликт договарящите държави се съгласяват, преди да си послужат с оръжие, да прибягнат, доколкото обстоятелствата позволяват, до добрите услуги или до посредничеството на една или на няколко приятелски държави.

Член 3

Независимо от това прибягване договарящите държави смятат за полезно и желателно едни или няколко незамесени в конфликта държави да предложат по собствен почин, доколкото обстоятелствата позволяват, своите добри услуги или посредничеството си на държавите в конфликт.

Незамесените в конфликта държави имат право да предложат добри услуги или посредничество дори и в течение на враждебните действия.

Упражнението на това право никога не може да бъде смятано от едната или от другата от спорещите страни като не особено приятелски акт.

Член 4

Задачата на посредника е да съгласува противоположните искания и да уталожи неприязнените чувства, които може да са се създали между държавите в конфликт.

Член 5

Работата на посредника се прекратява в момента, когато бъде установено било от някоя от спорещите страни, било от самия посредник, че предложените от него средства за помирение не са приети.

Член 6

Добрите услуги и посредничеството било въз основа на молба от страните, било по почин на незамесени в конфликта държави имат изключително характер на съвети и никога нямат задължителна сила.

Член 7

Приемането на посредничеството не може да има за последица, освен при противно съглашение, прекратяване, забавяне или възпрепятстване на мобилизацията и на други подготвителни мерки за война.

Ако то настъпи след откриване на враждебните действия, то не прекъсва, освен при противно съглашение, текущите военни операции.

Член 8

Договарящите държави са съгласни да препоръчат прилагането, ако обстоятелствата позволят, на следния вид специално посредничество.

В случай на сериозен спор, който заплашва мира, всяка страна в конфликта избира една държава, на която поверява мисията да влезе в пряка връзка с държавата, избрана от другата страна, с цел да се предотврати скъсването на мирните отношения.

В течение на това пълномощие, чийто срок не може, освен при противна уговорка, да надминава тридесет дни, спорещите държави прекратяват всякакви преки отношения във връзка с конфликта, който се смята, че е изключително поверен на държавите-посредници. Последните трябва да положат всички усилия за уреждането на спора.

В случай на действително скъсване на мирните отношения тези държави остават натоварени с общата мисия да се възползват от всяка възможност за възстановяване на мира.

Дял 3 Международни анкетни комисии

Член 9

При международни спорове, които не засягат нито честта, нито съществени интереси и са породени от различия в преценката на фактически обстоятелства, договарящите държави смятат за полезно и желателно страните, които не са могли да постигнат съгласие по дипломатически път, да назначат, доколкото обстоятелствата позволяват, една международна анкетна комисия, която да бъде натоварена да улесни разрешаването на тези спорове, като осветли фактическите въпроси чрез безпристрастно и добросъвестно проучване.

Член 10

Международните анкетни комисии се създават с изрична споразумение между спорещите страни.

В споразумението за анкета се уточняват фактите, които трябва да бъдат проучени; в него се определят начините и срокът за образуването на комисията и обсегът на правата на членовете ѝ.

В него се определят също така, ако е нужно, седалището на комисията и възможността ѝ да се мести, езикът, с който комисията ще си служи, и езиците, чиято употреба пред нея ще бъде разрешена, както и датата, на която всяка страна ще трябва да представи своето изложение на фактическите обстоятелства и изобщо всички условия, върху които страните са постигнали съгласие.

Ако страните смятат за необходимо да назначат допълнителни членове, в споразумението за анкета се посочват начинът за тяхното определяне и обсегът на правата им.

Член 11

Ако в споразумението за анкета не е посочено седалището на комисията, последната ще заседава в Хага.

Веднъж установено, седалището на комисията може да бъде променено само със съгласието на страните.

Ако в споразумението за анкета не са определени езиците, които ще се употребяват, този въпрос се решава от комисията.

Член 12

Анкетните комисии се образуват, освен при противна уговорка, по начина, определен в членове 45 и 47 от настоящата конвенция.

Член 13

В случай на смърт, оставка или възпрепятстване по каквато и да е причина на някой от членовете на комисията или евентуално на някой от допълнителните членове, неговото заместване се извършва по начина, определен за назначаването му.

Член 14

Страните имат право да назначават при анкетната комисия нарочни представители със задача да ги представляват и служат за връзка между тях и комисията.

Освен това те имат право да натоварват назначени от тях съветници или адвокати да излагат и да застъпват интересите им пред комисията.

Член 15

Международното бюро на постоянния арбитражен съд служи за секретариат на комисиите, които заседават в Хага, и ще постави своите помещения и организацията си на разположение на договарящите държави за работата на анкетната комисия.

Член 16

Ако комисията не заседава в Хага, тя назначава един главен секретар, чието бюро ѝ служи за секретариат.

Секретариатът е натоварен под ръководството на председателя с техническата организация на заседанията на комисията, с редактирането на протоколите, а по време на анкетата – с пазенето на архивите, които след това се предават на международното бюро в Хага.

Член 17

С цел да улеснят образуването и работата на анкетните комисии договарящите държави препоръчват следните правила, които ще се прилагат при анкетното производство, доколкото страните не ще приемат други правила.

Член 18

Комисията ще уреди подробностите по производството, които не са предвидени в нарочното анкетно съглашение или в настоящата конвенция, и ще установи всички формалности във връзка с представянето на доказателствата.

Член 19

Анкетата се извършва състезателно.

На определената дата всяка страна представя на комисията и на другата страна изложение на фактическите обстоятелства, ако е нужно, и във всички случаи актовете, книжата и документите, които тя смята от полза за откриване на истината, както и списък на свидетелите и на вещите лица, които тя желае да бъдат изслушани.

Член 20

Комисията има право със съгласието на страните временно да се премести на онези места, където тя смята, че е от полза да прибегне до този начин на осведомяване или да делегира там един или наколко от членовете си. За тази цел трябва да получи разрешение от онази държава, на чиято територия следва да се пристъпи към такова осведомяване.

Член 21

Всички материални констатации и всички огледи на местата трябва да бъдат извършени в присъствието на агентите и съветниците на страните или след надлежното им призоваване.

Член 22

Комисията има право да поиска от едната или от другата страна такива обяснения или сведения, каквито смята за полезни.

Член 23

Страните се задължават да представят на анкетната комисия в най-широкия по тяхна преценка размер всички средства и всички улеснения, необходими за пълното узнаване и точната преценка на фактите.

Те се задължават да употребят средствата, с които разполагат съгласно вътрешното си законодателство

Член 24

Във връзка с всички съобщения, които би се наложило комисията да направи на територията на някои трета договаряща държава, комисията ще се обърне направо към правителството на тази държава. По същия начин се постъпва и когато трябва да се пристъпи на самото място към установяване на каквито и да е доказателствени средства.

Отправените за тази цел молби се изпълняват съобразно средствата, с които замолената държава разполага според вътрешното си законодателство. Те могат да бъдат отхвърлени само ако тази държава намира, че са от естество да засегнат суверенитета или сигурността ѝ.

Комисията има право винаги да прибегне до посредничество на онази държава, на чиято територия се намира седалището ѝ.

Член 25

Свидетелят и вещите лица се призоват от комисията по молба на страните или служебно и във всички случаи чрез правителството на държавата, на чиято територия се намират.

Свидетелите биват изслушвани последователно и поотделно в присъствието на представителите и съветниците и по определения от комисията ред.

Член 26

Разпитът на свидетелите се извършва от председателя.

Членовете на комисията могат обаче да задават на всеки свидетел такива въпроси, каквито смятат за подходящи за изясняване или допълване на показанията му или за да се осведомят върху всичко, което се отнася до свидетеля, в необходимите за изясняване на истината граници.

Агентите и съветниците на страните не могат да прекъсват свидетеля при показанията му, нито да му отправят каквито и да е пряко запитване, но могат да поискат от председателя да зададе на свидетеля такива допълнителни въпроси, каквито те намират за полезни.

Член 27

Свидетелят трябва да даде показанията си, без да му се позволява да чете каквото и да е писмено изложение, обаче председателят може да му разреши да си послужи с бележки или документи, ако употребата на последните е необходима поради естеството на излаганите факти.

Член 28

Протоколът за разпита на свидетеля се съставя в самото заседание и се прочита на свидетеля. Последният може да направи в него такива изменения и допълнения, каквито намира за добре, като те се вписват в края на показанията му.

След като на свидетеля се прочетат пълните му показания, той бива поканен да ги подпише.

Член 29

Представителите имат право в течение или в края на анкетата да представят писмено на комисията и на другата страна такива декларации, искания или кратки изложения на фактите, каквито те смятат, че са полезни за откриване на истината.

Член 30

Съвещанията на комисията стават при закрити врата и остават тайни.

Всяко решение се взема с мнозинство от членовете на комисията.

Отказът на някой член да участва в гласуването трябва да бъде отбелязан в протокола.

Член 31

Заседанията на комисията могат да бъдат открити и протоколите и документите във връзка с анкетата могат да бъдат обнародвани само въз основа на решение на комисията, взето със съгласието на страните.

Член 32

След като страните представят всички разяснения и доказателства и след като всички свидетели бъдат изслушани, председателят обявява приключване на анкетата и комисията отлага заседанията си, за да се съвещава и да изготви доклада си.

Член 33

Докладът се подписва от всички членове на комисията.

Ако някой от членовете откаже да подпише, това обстоятелство се отбелязва; докладът обаче остава валиден.

Член 34

Докладът на комисията се прочита в открито заседание, на което присъстват или за което са надлежно призовани представителите и съветниците на страните.

По един екземпляр от доклада се връчва на всяка страна.

Член 35

Докладът на комисията, ограничен в установяване на фактите, няма ни най-малко характер на арбитражно решение. Той оставя пълна свобода на страните, що се отнася до последиците на това установяване.

Член 36

Всяка страна понася собствените си разходи и равна част от разходите на комисията.

Дял 4 Международен арбитраж

Глава 1 Арбитражно правосъдие

Член 37

Международният арбитраж има за предмет уреждането на спорове между държави от съдии по техен избор и въз основа на зачитане на правото.

Прибягването до арбитраж включва задължение за добросъвестно подчинение на решението.

Член 38

По въпросите от правно естество и на първо място по въпросите за тълкуването или прилагането на международни съглашения договарящите държави признават арбитража като най-ефикасно и същевременно най-справедливо средство за уреждане на споровете, които не са могли да бъдат разрешени по дипломатически път.

Вследствие на това е желателно при спорове във връзка с гореспоменатите въпроси договарящите държави да прибягват при нужда до арбитраж, доколкото обстоятелствата позволяват това.

Член 39

Арбитражното споразумение се сключва с оглед на вече породени спорове или с оглед на евентуални бъдещи спорове.

То може да засяга всеки спор или само спорове от определена категория.

Член 40

Независимо от общите или специални договори, които понастоящем предвиждат по отношение на договарящите държави задължително прибягване до арбитраж, тези държави си запазват правото да сключват нови общи или специални договори с оглед да разширят задължителния арбитраж върху всички случаи, за които те смятат, че е възможно да бъдат подложени на задължителен арбитраж.

Глава 2 Постоянен арбитражен съд

Член 41

С цел да се улесни незабавното прибягване до арбитраж във връзка с международните спорове, които не са могли да бъдат уредени по дипломатически път, договарящите държави се задължават да запазят постоянния арбитражен съд така, както бе създаден от Първата конференция на мира, достъпен по всяко време и действащ освен при противна уговорка между страните съобразно изложените в настоящата конвенция съдопроизводствени правила.

Член 42

Постоянният съд е компетентен по всички арбитражни случаи, освен ако между страните съществува споразумение за създаване на нарочна юрисдикция.

Член 43

Седалище на постоянния съд е Хага.

Едно международно бюро служи за секретариат на постоянния съд; то е посредник за съобщенията, отнасящи се до заседанията на последния; то пази архивите и управлява всички административни работи.

Договарящите държави се задължават да изпращат на бюрото колкото е възможно по-скоро по един еднообразен с оригинала и заверен препис от всеки арбитражен договор, сключен между тях, и от всяко арбитражно решение, което ги засяга и което е издадено от нарочна юрисдикция.

Те също се задължават да съобщават на бюрото законите, правилниците и документите, в които евентуално се констатира изпълнението на издадените от постоянни съд решения.

Член 44

Всяка договаряща държава посочва най-малко четири лица с призната компетентност по въпросите на международното право, които се ползват с най-широк морален престиж и са разположени да приемат длъжността арбитър.

Така посочените лица се вписват в качеството на членове на постоянния съд в един списък, който бюрото съобщава на всички договарящи държави.

Всяко изменение на списъка на арбитрите се съобщава от бюрото на всички договарящи държави.

Две или няколко държави могат да се споразумеят за съвместно посочване на един или няколко членове.

Едно и също лице може да бъде посочено от различни държави.

Членовете на постоянния съд се назначават за срок от шест години. Мандатът им може да бъде подновяван.

В случай на смърт или оттегляне на някой член на постоянния съд, неговото заместване се извършва съобразно начина, определен за назначаването му, и то за нов срок от шест години.

Член 45

Когато договарящи държави искат да се отнесат до постоянния съд за уреждане на възникнал спор между тях, изборът на арбитрите, които ще образуват съда, компетентен да реши този спор, трябва да бъда направен въз основа на общия списък на членовете на постоянния съд.

Ако съдът не бъде съставен по споразумение между страните, се постъпва по следния начин:

Всяка страна определя двама арбитри, от които само единият може да бъде неин поданик или да е избран измежду тези, които тя е посочила за членове на постоянния съд. Тези арбитри избират един свръхарбитър.

В случай на разногласие изборът на свръхарбитъра се поверява на трета държава, определена по общо съгласие от страните.

Ако не бъде постигнато съгласие за това, всяка страна посочва по една държава и изборът на свръхарбитъра се извършва по споразумение от така посочените държави.

Ако в срок от два месеца тези две държави не са могли да постигнат съгласие, всяка от тях представя двама кандитати, взети от списъка на членовете на постоянния съд, които не са от посочените от страните членове и не са поданици на никоя от тях. Въпросът, кой от така представените кандидати ще бъде свръхарбитър, се решава по жребий.

Член 46

Щом като бъде съставен съдът, страните съобщават на бюрото решението си да се отнесат до постоянния съд, както и текста на своя компромис и имената на арбитрите.

Бюрото незабавно съобщава на всеки арбитър компромиса и имената на другите членове на съда.

Съдът се събира на определената от страните дата. Бюрото се грижи за настаняването му.

Членовете на съда при изпълнение на длъжността си и вън от своята страна се ползват с дипломатически привилегии и имунитети.

Член 47

Бюрото може да постави своите помещения и организацията си на разположение на договарящите държави за работата на всяка нарочна арбитражна юрисдикция.

Компетентността на постоянния съд може да бъде разширена при предвидените в правилниците условия и относно спорове, съществуващи между недоговарящи държави и между договарящи и недоговарящи държави, ако страните се съгласят да прибягнат да тази юрисдикция.

Член 48

Договарящите държави смятат за свой дълг в случай, че остър конфликт заплашва да избухне между две или няколко от тях, да напомнят на последните, че биха могли да се отнесат до постоянния съд.

Поради това те заявяват, че привличането на вниманието на страните върху разпоредбите на настоящата конвенция и даденият съвет във върховен интерес на мира да се обърнат към постоянния съд могат да бъдат смятани само като актове на добри услуги.

В случай на конфликт между две държави едната от тях винаги може да се отправи до международното бюро нота, съдържаща декларация, че тя е готова да подложи спора на арбитраж.

Бюрото трябва веднага да съобщи декларацията на другата държава.

Член 49

Постоянният административен съвет, съставен от акредитираните в Хага дипломатически представители на договарящите държави и от министъра на външните работи на Холандия, който изпълнява функцията на председател, ръководи и надзирава международното бюро.

Съветът изработва своя правилник за вътрешния ред, както и всички други необходими правилници.

Той решава всички необходими въпроси, които биха възникнали във връзка с работата на постоянния съд.

Той разполага с пълна власт що се отнася до назначаването, отстраняването или уволнението на чиновниците и служителите в бюрото.

Той определя заплатите и възнагражденията и контролира общите разходи.

Присъствието на девет члена в редовно свикано заседание е достатъчно, за да може съветът законно да решава. Решенията се вземат с мнозинство от гласовете.

Съветът незабавно съобщава на договарящите държави приетите от него правилници. Всяка година той им представя отчет за работата на постоянния съд, за работата на административните служби и за разходите. Отчетът съдържа също така и кратко изложение на същественото съдържание на документите, съобщени на бюрото от държавите въз основа на член 43, ал. 3 и 4.

Член 50

Разходите на бюрото се понасят от договарящите държави съобразно съотношението, установено от международното бюро на Всемирния пощенски съюз.

Разходите в тежест на присъединилите се държави се смятат от деня, в който присъединяването им е влязло в сила.

Глава 3 Арбитражно съдопроизводство

Член 51

Договарящите държави, с цел да подпомогнат развитието на арбитража, установиха следните правила, които ще се прилагат в арбитражното производство, доколкото страните не са уговорили други правила.

Член 52

Държавите, които пребягват до арбитраж, подписват компромис, в който се определят предметът на спора, срокът за назначаване на арбитрите, формата, редът и сроковете, в които трябва да бъде направено посоченото в член 63 съобщение, както и размерът на сумата, която всяка страна трябва да внесе като аванс срещу разходите.

В компромиса се определят съща така, ако е нужно, начинът за назначаването на арбитрите, всички евентуални особени права на съда, седалището на последния, езикът, с който ще си служи, и езиците, чиято употреба пред него ще бъде разрешена, и изобщо всички условия, върху които страните са се споразумели.

Член 53

Постоянният съд е компетентен за изработи компромиса, ако страните са съгласни да му възложат това.

Той е компетентен, дори ако искането е направено само от една от страните, след като безуспешно е опитано сключването на спогодба по дипломатически път, когато се отнася:

1. До спор, влизащ в общ арбитражен договор, който е сключен или подновен след влизането на настоящата конвенция в сила и който предвижда компромис за всеки спор, като във връзка с изработване на компромиса не изключва нито изрично, нито мълчаливо компетентността на постоянния съд. Прибягването до постоянния съд е обаче невъзможно, ако другата страна заяви, че по нейно мнение спорът не принадлежи към категорията на онези спорове, които следва да бъдат подложени на задължителен арбитраж, освен ако арбитражният договор поверява на съда правото да реши този предварителен въпрос.

2. До спор, произхождащ от договорни дългове, които една държава търси от друга като дължими на нейни поданици, за чието разрешаване предложението за арбитраж не е било прието. Тази разпоредба не се прилага, ако предложението е било подчинено на условието компромисът да бъде изработен по друг начин.

Член 54

В предвидените в предходния член случаи компромисът се изработва от комисия, съставена от пет члена, които се определят съгласно начина, предвиден в член 45, алинеи 3 до 6.

Петият член е по право председател на комисията.

Член 55

Арбитражните функции могат да бъдат поверени на единичен арбитър или на няколко арбитри, посочени от страните по тяхно усмотрение или избрани от тях измежду членовете на постоянния арбитражен съд, създаден с настоящата конвенция.

Ако съдът не бъде съставен по споразумение между страните, постъпва се по начина, посочен в член 45, алинеи 3 до 6.

Член 56

Когато за арбитър е избран владетел или държавен глава, той определя арбитражното съдопроизводство.

Член 57

Свръхарибитърът е по право председател на съда.

Когато няма свърхарбитър в съда, последният сам определя своя председател.

Член 58

Когато компромисът е изработен от комисия, каквато е посочена в член 54, то при липса на противна уговорка самата комисия ще образува съда.

Член 59

В случай на смърт, оставка или възпрепятстване по каквато и да е причина на някой от арбитрите неговото заместване се извършва по начина, определен за назначаването му.

Член 60

Ако седалището не е определено от страните, съдът заседава в Хага.

Съдът може да заседава на територията на трета държава само със съгласието на последната.

Веднъж определено, седалището може да бъде променено от съда само със съгласието на страните.

Член 61

Ако компромисът не определя езиците, които ще бъдат използвани, този въпрос се решава от съда.

Член 62

Страните имат право да назначават нарочни представители при съда със задача да служат за свръзка между тях и съда.

Освен това те имат право да възлагат защитата на своите права и интереси пред съда на назначени от тях за тази цел съветници или адвокати.

Членовете на постоянния съд могат да изпълняват функциите на представители, съветници или адвокати само в полза на онази държава, която ги е назначила за членове на постоянния съд.

Член 63

Арбитражното правосъдие обхваща по общо правило две отделни фази: подготвително писмено производство и устни обяснения.

Подготвителното писмено производство се състои във връчване от съответните представители на членовете на съда и на противната страна изложения и контраизложения и при нужда възражения. Към тях страните прилагат всички книжа и документи, на които се позовават. Връчването се извършва направо или чрез международното бюро по реда и в сроковете, определени в компромиса.

Определените в компромиса срокове могат да бъдат продължени по общо съгласие от страните или от съда в случай че последният смята това за необходимо, за да се дойде до справедливо решение.

Дебатите се състоят в устно изложение на доказателствата и доводите на страните пред съда.

Член 64

Всеки документ, предоставен от една от страните, трябва да бъде съобщен на другата страна в еднообразен с оригинала и заверен препис.

Член 65

Съдът се събира след приключването на подготвителното производство освен при особени обстоятелства.

Член 66

Председателят ръководи заседанията.

Те могат да се състоят при открити врати само въз основа на решение на съда, взето със съгласие на страните.

Протоколите на заседанията се съставят от секретари, определени от председателя. Тези протоколи се подписват от председателя и от един от секретарите: само те имат достоверен характер.

Член 67

Съдът има право след приключване на подготвителното производство да не приема за разглеждане каквито и да са нови актове и документи, които една от страните би желала да му предостави без съгласието на другата.

Член 68

Съдът е свободен да вземе в съображение новите актове и документи, върху които представителите или съветниците на страните биха привлекли вниманието му.

В такъв случай съдът има право да изисква тези актове или документи да бъдат представени, при спазване на задължението те да бъдат съобщени на противната страна.

Член 69

Освен това съдът може да изиска от представителите на страните да представят всякакви актове и да дадат всякакви обяснения. В случай на отказ съдът си взема бележка.

Член 70

Представителите и съветниците на страните имат право устно да излагат пред съда всякакви доказателствени средства и доводи, които смятат за полезни за защитата на своята кауза.

Член 71

Те имат право да правят възражения и да повдигат въпроси във връзка с производството. Решенията на съда по тези въпроси са окончателни и не подлежат на никакво по-нататъшно разглеждане.

Член 72

Членовете на съда имат право да задават въпроси на представителите и на съветниците на страните и да искат от тях разяснения върху неясните точки.

Нито зададените въпроси, нито забележките, направени от членовете на съда по време на разглеждането, не могат да бъдат смятани за израз на мнението на съда изобщо или на членовете му в частност.

Член 73

Съдът има право да определя компетентността си, като тълкува компромиса, както и другите актове и документи, които могат да бъдат представени във връзка с този въпрос, и като прилага началата на правото.

Член 74

Съдът има право да постановява определения по производството във връзка с хода на делото, да определя формите, реда и сроковете, в които всяка страна трябва да представи окончателните си искания, както и да определи всички формалности по представянето на доказателствата.

Член 75

Страните се задължават да доставят на съда в най-широкия по тяхна преценка размер всички средства, необходими за решаването на спора.

Член 76

За всички съобщения, които съдът трябва да направи на територията на някоя трета договаряща държава, той се обръща направо към правителството на тази държава. По същия ред се действа и когато трябва да се пристъпи на самото място към установяване на което и да е доказателствено средство.

Отправените за тази цел молби се изпълняват съобразно средствата, с които замолената държава разполага според вътрешното си законодателство. Те могат да бъдат отхвърлени само ако тази държава смята, че са от естество да засегнат суверенитета или сигурността ѝ.

Съдът има също така винаги възможност да прибегне до посредничество на онази държава, на чиято територия се намира седалището му.

Член 77

След като представителите и съветниците на страните дадат всички разяснения и представят всички доказателства в подкрепа на своята кауза, председателят обявява устните разисквания за приключени.

Член 78

Съвещанията на съда стават при закрити врата и остават тайни.

Всяко решение се взема с мнозинство от членовете на съда.

Член 79

Арбитражното решение е мотивирано. В него се посочват имената на арбитрите; то се подписва от председателя и от секретаря на постоянния съд или от онзи секретар, който изпълнява функциите на секретар на постоянния съд.

Член 80

Решението се прочита в открито заседание, на което присъстват или за което са надлежно призовани представителите и съветниците на страните.

Член 81

Решението, редовно произнесено и съобщено на представителите на страните, решава спора окончателно и не подлежи на обжалване.

Член 82

Всеки спор, който би възникнал между страните във връзка с тълкуването и изпълнението на решението, се отнася, освен при противна уговорка, за решаване от съда, който е постановил решението.

Член 83

Страните могат да си запазят компромиса правото да поискат преглед на арбитражното решение.

В такъв случай молбата трябва да бъде отправена, освен при противна уговорка, до съда, който е постановил решението. Тя може да бъде мотивирана само с откриването на нов факт, който би бил от естество да упражни решително влияние върху решението и който при приключването на устните обяснения е бил неизвестен на самия съд и на страната, която иска прегледа.

Производството да преглед може да бъде открито само с решение на съда, в което изрично се установява съществуването на новия факт, признават му се предвидените в предходната алинея елементи и въз основа на това се обявява, че молбата подлежи на приемане.

В компромиса се определи срокът, в който трябва да бъде подадена молбата за преглед.

Член 84

Арбитражното решение е задължително само за спорещите страни.

Когато се отнася за тълкуване на някое съглашение, в което участват и други държави освен спорещите страни, последните своевременно уведомяват всички подписали държави. Всяка от тези държави има право да встъпи в делото. Ако една или няколко от тях са се възползвали от тази възможност, то даденото в решението тълкуване е еднакво задължително и за тях.

Член 85

Всяка страна понася своите разходите и равна част от разходите на съда.

Глава 4 Съкратено арбитражно съдопроизводство

Член 86

С цел да се улесни функционирането на арбитражното правосъдие, когато се отнася до спорове, които по естество да бъдат разгледани по съкратено производство, договарящите държави установяват следните правила, които ще бъдат следвани при липса на други договорни разпоредби и под резерва за изпълнението при нужда на онези разпоредби на глава 3, които не им противоречат.

Член 87

Всяка от спорещите страни назначава един арбитър. Така определените двама арбитри избират един свръхарибитър. Ако не постигнат съгласие по този въпрос, всеки от тях представя двама кандидати, взети от общия списък на членовете на постоянния съд, които не са от членовете, посочени от всяка от страните, и не са поданици на никоя от тях; въпросът, кой от така представените кандидати ще бъде свръхарбитър, се решава по жребий.

Свръхарбитърът председателства съда, който взема решенията си с мнозинство от гласовете.

Член 88

Щом бъде съставен, съдът определя при липса на предварително споразумение срока, в който двете страни трябва да му представят изложенията си.

Член 89

Всяка страна се представлява пред съда от един представител, който служи за посредник между съда и правителството, което го е назначило.

Член 90

Производството е изключително писмено. Обаче всяка страна има право да поиска явяването на свидетели и вещи лица. От своя страна съдът има право да поиска устни обяснения от представителите на двете страни, както и от вещите лица и свидетелите, чието явяване той смята за полезно.

Дял 5 Заключителни разпоредби

Член 91

Настоящата конвенция, след като бъде надлежно ратифицирана, ще замени в отношенията между договарящите държави конвенцията за мирно уреждане на международни конфликти от 29 юли 1899 година.

Член 92

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро.

Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.

Първото депозиране на ратификации ще бъде установено с протокол, подписан от представителите на държавите, които участват в него, и от министъра на външните работи на Холандия.

Следващите депозирания на ратификации ще се извършват чрез писмена нотификация, отправена до правителството на Холандия и придружена с ратификационните книжа.

Еднообразен с оригинала и заверен препис от протокола за първото депозиране на ратификации, от споменатите в предходната алинея нотификации, както и от ратификационните книжа незабавно ще бъде връчен по дипломатически път от правителството на Холандия на поканените на Втората конференция на мира държави, както и на другите държави, които ще се присъединят към конвенцията. В посочените в предходната алинея случаи казаното правителство същевременно ще им съобщи дата, на която е получило нотификацията.

Член 93

Неподписалите държави, които са били поканени на Втората конференция на мира, ще могат да се присъединят към настоящата конвенция.

Държавата, която желае да се присъедини, писмено нотифицира намерението си на правителството на Холандия, като му връчва и акта за присъединяването, който се депозира в архивите на посоченото правителство.

Това правителство незабавно ще изпрати на всички други държави, поканени на Втората конференция на мира, по един еднообразен с оригинала и заверен препис от нотификациите, както и от акта за присъединяването, като посочи и датата, на която е получило нотификацията.

Член 94

Условията, при които държавите, които не са били поканени на Втората конференция на мира, ще могат да се присъединят към настоящата конвенция, ще съставляват предмет на допълнително споразумение между договарящите държави.

Член 95

Настоящата конвенция ще влезе в сила за държавите, които са участвали в първото депозиране на ратификации, шестдесет дни след датата на протокола за това депозиране, а за държавите, които ще ратифицират по-късно или ще се присъединят – шестдесет дни, след като нотификацията за тяхната ратификация или за присъединяването им бъде получен от правителството на Холандия.

Член 96

Ако някоя от договарящите държави пожелае да денонсира настоящата конвенция, денонсирането ще бъде писмено нотифицирано на правителството на Холандия, което незабавно ще връчи на всички други държави еднообразен с оригинала и заверен препис от нотификацията, като им съобщи и датата на получаването ѝ.

Денонсирането ще произведе действие само по отношение на онази държава, която го е нотифицирала, и то една година след получаване на нотификацията от правителството на Холандия.

Член 97

В един регистър, държан в министерството на външните работи в Холандия, ще се посочат датата на депозирането на ратификациите, извършено въз основа на член 92, алинеи 3 и 4, както и датата, на която са получени нотификациите за присъединяване (член 93, ал.2) или за денонсиране (член 96, алинея 1).

Този регистър ще бъде достъпен за всички договарящи държави и всяка от тях ще може да иска еднообразни с оригинала и заверени извлечения от него.

Бележки

1. За автентичния текст на конвенцията виж:Convention pour le reglement pacifique des conflits internationaux; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 409-422.
2. Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 41-88 via Internet Archive; Виж също CONVENTION FOR THE PACIFIC SETTLEMENT OF INTERNATIONAL DISPUTES, (Hague I); October 18, 1907 на страницата на Avalon Project; Yale Law School
3. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, а Република България я ратифицира на 12 януари 2000 година. Виж Закон за ратифициране на Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове, Държавен вестник № 7 от 25 януари 2000 година. Конвенцията е в сила за Република България от 10 юни 2000 година.