Хагска (VIII) конвенция относно поставянето на подводни мини, автоматично взривяващи се при досег от 1907 година

Хагска (VIII) конвенция относно поставянето на подводни мини, автоматично взривяващи се при досег от 1907 година

(превод)^[1][2][3]

Член 1

Забранено е:

1) да се поставят незавързани мини, автоматично взривящи се при досег, освен ако са направени така, че да станат безвредни най-много един час, след като този, който ги е поставил, е загубил контрол над тях;

2) да се поставят завързани мини, автоматично взривяващи се при досег, които не стават безвредни, щом скъсяват въжетата си;

3) да се употребяват торпили, които не стават безвредни, след като не попаднат в целта.

Член 2

Забранено е да се поставят мини, автоматично взривяващи се при досег, пред бреговете и пристанищата на противника с единствената цел да се прекъсне търговското мореплаване.

Член 3

Когато се поставят завързани мини, автоматично взривяващи се при досег, трябва да бъдат взети всички възможни предпазни мерки за сигурността на мирното корабоплаване.

Воюващите се задължават да вземат мерки в кръга на възможното тези мини да станат безвредни след ограничен промеждутък от време, а в случай че престанат да бъдат наблюдавани, да посочат опасните области веднага, щом военните изисквания позволяват това, с известие по корабоплаването, което трябва да бъде съобщено по дипломатически път и на правителствата.

Член 4

Всяка неутрална държава, която постави пред бреговете си мини, автоматично взривяващи се при досег, трябва да спазва същите правила и да вземе същите предпазни мерки, които са наложени на воюващите.

Неутралната държава трябва чрез предизвестие да посочи на корабоплаването областите, където ще бъдат поставени мини, автоматично взривяващи се при досег. Това предизвестие трябва по дипломатически път да бъде съобщено по спешност на правителствата.

Член 5

Договарящите държави се задължават да направят след края на войната всичко, което зависи от тях, за да извадят всяка от своя страна мините, които са поставили.

Що се отнася до завързаните мини, автоматично взривяващи се при досег, които единият от воюващите е поставил по протежение на бреговете на другия, държавата, която ги е поставила, ще съобщи мястото им да другата страна и всяка държава ще трябва да пристъпи във възможния най-кратък срок към вдигане на мините, които се намират в нейните води.

Член 6

Договарящите държави, които още не разполагат с усъвършенствани мини, като предвидените в настоящата конвенция, и които следователно не могат понастоящем да се съобразяват с установените в членове 1 и 3 правила, се задължават да променят колкото е възможно по-скоро своя минен материал с цел последният да отговаря на гореспоменатите предписания.

Член 7

Разпоредбите на настоящата конвенция се прилагат само между договарящите държави, и то ако всички воюващи са страни в конвенцията.

Член 8

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро.

Ратификациите ще бъдат депозирани в Хага.

(Следват установените правила за ратификациите и др.)

Бележки

1. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 439-440.
2. Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 151-156 via Internet Archive; Виж също CONVENTION RELATIVE TO THE LAYING OF AUTOMATIC SUBMARINE CONTACT MINES, (Hague VIII); October 18, 1907 на страницата на Avalon Project; Yale Law School
3. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но до този момент (26 септември 2015 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание.