Харта ’89 за опазване на българското природно наследство

Източник. Публикувано от автора Любомир Иванов под лиценз Криейтив Комънс „Признание 3.0“. Прието като програмен документ на Независимо сдружение Екогласност (Радио Свободна Европа, 20 октомври 1989), Клуб за подкрепа на гласността и преустройството (Радио Свободна Европа, 2 ноември 1989), и Сдружение Природен фонд – България.

ХАРТА ’89

ЗА ОПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО

Екогласност
пк 99, София 1309

София, 1989

Преамбюл

България е страна със забележително природно наследство.
Природогеографското й разнообразие, неголямата гъстота на
населението и неговото неравномерно разпределение, както и
сравнително ранното начало на природозащитната дейност у
нас, са позволили да се съхранят и до днес редица ценни
природни територии. Някои от тях нямат равни на себе си в
Европа и са обекти на световното природно наследство.
Същевременно, обществено-икономическото развитие на
страната се съпътства от недалновидно и понякога хищническо
отношение към природата, което в съчетание с незавършения
характер на сегашната мрежа от защитени природни територии
поставя под въпрос запазването на българското природно
наследство.

1. Изграждане на национална мрежа от защитени природни територии

(1)  С оглед опазване на цялото разнообразие от представителни
екосистеми и фаунистични комплекси, видообразувателните
центрове и редките и застрашени видове, както и за запазване
на характерните ландшафти, е належащо да се осигури
благоприятна структура на мрежата от защитени природни
територии във всички биогеографски райони на България и
прилежащата акватория на Черно море.

(2)  Необходимо е създаването на нови и разширяването на
съществуващите резервати и национални паркове, с цел
опазване на жизнени популации на видовете, продължаване на
еволюционните процеси, запазване на природните отношения и
средообразуващите качества на биогеографските райони.
Значителен брой от сега съществуващите защитени природни
територии са с размер, недостатъчен за гарантиране стабилност
и съхраняване на техния генетичен фонд.

(3)  По разработена от Българската академия на науките
програма, до 1993 г. ускорено да се доизгради системата от
национални паркове, а до 1996 – резерватната мрежа на
страната. Едновременно да се развие и системата от регионални
паркове, защитени ландшафти и защитени местности, като до
2005 г. защитените природни територии заемат минимум 15% от
площта на България.

(4)  Защитените природни територии от различен тип да
достигнат в перспектива (около 2015 г.) 25% от площта на
страната.

2. Ключови територии

Решаващи за успешното изграждане на националната мрежа от
защитени екосистеми и ландшафти са:

(1)  Създаването на предлагания национален парк „Централен
Балкан”.

(2)  Създаването на национален парк и значителното
разширяване на неадекватната понастоящем резерватна мрежа
в Западните Родопи.

(3)  Създаването на биосферен резерват на Витоша, който да
включи сегашните резервати „Бистришко бранище”, „Торфено
бранище” и вододайните зони южно от Черни връх.

(4)  Разширяването на резерватните мрежи в Рила и Пирин.

(5)  Обединяването на резерватите в народния парк „Ропотамо”.

(6)  Създаването на регионални паркове в: Източните Родопи;
Странджа (включващ крайбрежието южно от Ахтопол);
Западните Родопи; Плана и Лозенската планина; Краището;
Средна Гора; Осогово; Врачанската планина и Искърския
пролом; Източна Стара планина; Шипченската планина.

(7)  Създаването на защитени ландшафти „Северно Черноморие”
и „Южно Черноморие”,

3. Защитените природни територии като отворена система

(1)  Защитените природни територии съставляват неразделна
част от съответните региони и функционирането им трябва да
става в рамките на локални програми за развитие, при което
местното население да извлича непосредствена полза от тях.

(2)  Защитените природни територии не могат да съществуват
като изолирани острови на екологично благополучие.
Запазването на деликатното екологично равновесие в тези
най-ценни фрагменти от бьлгарската природа е възможно само
в съчетание с екологизирана човешка дейност в останалата част
от страната и активни преобразования в районите със силно
увредена и неспособна на самостоятелно възстановяване
природна среда.

(З)  Защитените природни територии са обект на пренасяно
отвън замърсяване на въздуха, водите и почвата, както и на
антропогенни изменения на микроклимата. Следователно,
борбата за опазване на природното наследство е неделима от
борбата срещу замърсяване на околната среда: за чист въздух,
чисти води, чиста земя.

4. Горещи точки

Българската природа – включително защитените природни
територии – е обект на систематични и прогресиращи вандалски
посегателства от страна на тесноведомствени интереси. Нужна е
борба не само за прекратяване на тези посегателства, но и за
ликвидиране на безобразията от последните няколко
десетилетия, като по този начин се обезсили тактиката на
свършените факти. За целта е необходимо срочно:

(1)  Да се вземат под пълна защита все още незастроените
участъци от българското Черноморие; да се забрани
строителството в стометровата крайбрежна ивица.

(2)  Да се преустанови изграждането на инфраструктура и се
демонтират всички постройки и съоръжения на територията
или в естествените буферни зони на крайбрежните резервати и
народни паркове „Балтата”, „Златни Пясъци”, „Камчия”,
„Ропотамо”.

(3)  Да се ликвидират т.н. държавни ловни стопанства „Мазалат”
и „Рила”.

(4)  Да се прекратят работите по хващане на рилските води.
Този проект, заедно с екологично несъобразното водохващане за
каскадата „Белмекен-Сестримо”, е убийствен за рилската
екосистема и до голяма степен обезценява планирания нов
национален парк „Рила”.

(5)  Да се спрат всякакви работи по проекта за прехвърляне на
води от басейна на Места в Горнотракийската низина.

(6)  Да се демонтират новите съоръжения и инфраструктура в
националния парк „Пирин”, несъвместими с неговия статут на
обект от световното природно наследство. Да не се разглеждат
никакви проекти за по-нататъшно строителство на Пирин.

(7)  Да се демонтират всички съоръжения на територията на
витошкия биосферен резерват „Бистришко бранище”,
включително ски-пистата „Витошко лале”, лифта и постройките
около нея.

(8)  Да се приведе в съответствие с изискванията за национален
парк народния парк „Витоша”, доайен на Балканите. Да се
преустановят всякакви реконструкции и модернизации, като
съществуващите несъобразни обекти (като хотелите и
множество ведомствени станции) се оставят на доизживяване.
Да се анулира Генералния план на Витоша, предвиждащ
широкомащабно ново строителство – шосета, лифтове, леглова
база и т.н. Да се преустанови практикуваното напоследък
пасищно животновъдство в северна Витоша.

(9)  Да се предприемат мерки за опазване на аборигенната
домашна фауна.

5. Високите български планини

Проблемът за опазване природата на Рила, Пирин и Витоша е
твърде важен и актуален по две основни причини. От една
страна, заедно със Западните Родопи и отделни дялове на Стара
Планина, това са последните обширни, сравнително добре
запазени природни територии в България, с уникално за
континента разнообразие на биологичните видове.
Същевременно, тези региони се намират в критичен период:
през близките 5-10 години съдбата им ще се реши необратимо в
неблагоприятен смисъл, ако не се предприемат решителни
мерки.

6. Влажните зони

Особено значение за съхраняването на естествения генетичен
фонд на страната имат влажните зони (wetlands). В резултат на
активната човешка дейност обаче, тяхната площ през
последното столетие е намаляла близо 20 пъти. За спиране на
тази неблагоприятна тенденция е необходимо спешно да се
разработи национална програма за опазване на съществуващите
и частично възстановяване на унищожените влажни зони. В
частност:

(1)  Да бъдат спасени застрашените от антропогенния фактор
уникални лонгозни гори в поречията на Батова река, Камчия,
Ропотамо и Велека.

(2)  Всички острови по Дунав, Марица и останалите големи реки
да получат подходящ статут на защитени природни територии.

(3)  Да се поставят под закрила баластриерните езера и други
изкуствени водни площи, представляващи генетични банки за
редки представители на водната флора и фауна.

7. Фактори за опазването на българското природно наследство

За опазването на българското природно наследство е
необходимо ново екологично мислене и култура на всички
слоеве на обществото, които да намерят израз в:

(1)  Ефективна и далновидна държавна политика, изградена на
научна основа, оползотворяваща опита на екологично
напредналите страни, и поставена под обществен контрол, който
единствено може да гарантира формирането на правилна
екологична политика и нейното действително осъществяване.

(2)  Разширяване компетенциите и самостоятелността на
Комитета за опазване на природната среда, като същият
премине в непосредствено подчинение на Народното събрание.

(3)  Развитие на системата от независими природозащитни
групи и организации, както и активно ангажиране на останалите
обществени организации в природозащитна дейност.

(4)  Реализиране на конкретни проекти у нас съвместно със
Световния природен фонд (WWF), Международния съюз за
опазване на природата (IUCN) и други международни и
национални организации. Такива проекти със световно
значение биха могли да включват проучване на състоянието и
комплексни мерки за опазването на природата на Западните
Родопи, на високите български планини Рила, Пирин и Витоша,
и на черноморските лонгозни гори, като финансирането се
осъществява по схемата „дълг срещу природа”, както и чрез
специален фонд, попълван от вноски на български граждани и
институции.

(5)  Осъществяване на съвместни балкански проекти за опазване
на природното наследство в граничните райони.

(6)  Активно сътрудничество в опазване на природното
наследство в другите страни, Световния океан и Антарктика.

Справочна карта (от английската версия на Хартата)

__________________________

Факсимиле на Харта ’89

Този файл е лицензиран под Криейтив Комънс лиценз „Признание 3.0“