Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо Автор: Любен Каравелов

Хубава си, моя горо,
        миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
        само скръб и жалост:
 
който веднъж те погледне,
        той вечно жалее,
че не може под твоите
        сенки да изтлее,
 
а комуто стане нужда
        веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
        да те заборави.
 
Хубава си, моя горо,
        миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
        само скръб и жалост,
 
твойте буки и дъбове,
        твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
        агнетата тлъсти,
 
и божурът, и тревите,
        и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
        като куршум пада
 
на сърцето, което е
        всякогаш готово
да поплаче, кога види
        в природата ново,
 
кога види как пролетта
        старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
        живот се захваща.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.