Четирите свободи

Четирите свободи Автор: Франклин Делано Рузвелт

Речта, дадена от Франклин Делано Рузвелт, президент на САЩ, пред Американския Конгрес, 6 януари 1941 г.

Г-н председател, г-н говорител, членове на Седемдесет и седмия Конгрес,

Аз се обръщам към вас, членовете на Седемдесет и седмия Конгрес, в безпрецедентен момент в историята на Съюза. Използвам думата „безпрецедентен“, защото никога в миналото американската сигурност не е била толкова застрашена отвън колкото днес.

От трайното формиране на нашето правителство по Конституцията през 1789 г., повечето периоди на криза в нашата история са били свързани с вътрешните ни работи. За щастие само една от тях — четиригодишната Война между щатите — е заплашвала националното ни единство. Днес, да благодарим на Бога, сто и тридесет милиона американци, в четиридесет и осем щата, са забравили стрелките на компаса в нашето национално единство.

Вярно е, че преди 1914 г. Съединените щати често били смущавани от събития на други континенти. Участвали сме в две войни с европейски нации и известен брой необявени войни в Западните Индии, в Средиземно море и в Тихия океан за поддържане на американските права и за принципите на мирната търговия. Но в никой случай не е отправяна сериозна заплаха срещу националната ни сигурност или продължителната ни независимост.

Това, което се опитвам да изложа е историческата истина, че Съединените щати като нация винаги са поддържали ясна, определена опозиция на всеки опит да ни заключат зад древна Китайска стена докато процесията на цивилизацията минаваше покрай нас. Днес, мислейки за децата си и за техните деца, ние се противопоставяме на наложена изолация за нас или за която и да е друга част на Америките.

Тази наша решителност, разпростираща се над всичките тези години, бе доказана, например, по време на четвърт век на войни, последвали Френската революция.

Макар Наполеоновите борби да заплашваха интересите на Съединените щати заради Френската опора в Западните Индии и в Луизиана и макар да участвахме във Войната от 1812 г., за да отстояваме правото си на мирна търговия, въпреки това е ясно, че нито Франция, нито Великобритания, нито някоя друга нация е целяла доминацията на целия свят.

По подобен начин от 1815 до 1914 — деветдесет и девет години — нито една война в Европа или Азия не е съставлявала реална опасност за нашето бъдеще или за бъдещето на някоя друга американска нация.

С изключение на Максимилиановата интерлюдия в Мексико, никоя чужда сила не се е опитвала да се установи в това полукълбо и Британския флот в Атлантическия океан е бил приятелска сила. Все още е приятелска сила.

Дори когато избухна Световната война през 1914 г., тя изглежда съдържаше само малка заплаха с опасност за нашето американско бъдеще. Но с течение на времето американския народ започна да си представя какво падението на демократическите нации може да означава за нашата собствена демокрация.

Не е нужно прекалено да подчертаваме несъвършенствата на Версайския мир. Не е нужно да опяваме провала на демокрациите да се разправят с проблемите на световното възстановяване. Трябва да помним, че Мирът от 1919 г. бе далеч по-малко несправедлив от вида „умиротворяване“, започнало дори преди Мюнхен и което се провежда под новия ред на тиранията, която се стреми да се разпространи на всеки континент днес. Американския народ неизменно е обръщал лицето си срещу тиранията.

Всеки реалист знае, че демократичният начин на живот в този момент бива директно нападнат във всяка част на света — нападнат или от оръжия или от тайното разпространение на отровна пропаганда от онези, които се стремят да унищожат единството и да насърчават неразбирателството между нации, които все още са в мир.

В течение на шестнадесет дълги месеца това нападение е изтрило целия образец на демократическия живот в потресаващ брой независими нации, големи и малки. Нападателите все още са на поход, заплашвайки други нации, големи и малки. Следователно, като ваш президент, извършващ моя конституционен дълг да „дам на Конгреса информация за състоянието на Съюза“, с нещастие намирам за нужно да докладвам, че бъдещето и сигурността на нашата страна и нашата демокрация се непреодолимо въвлечени в събития далеч отвъд нашите граници.

Въоръжената отбрана на демократичното съществуване сега храбро се води на четири континента. Ако тази отбрана се провали, цялото население и всичките ресурси на Европа, Азия, Африка и Австроазия ще се доминират от завоевателите. Нека помним, че общият брой на тези населения и техните ресурси в тези четири континента далеч превишава общия сбор на населението на цялото Западно полукълбо — многократно.

Във времена като тези е незряло — и между другото невярно — някой да се хвали, че неподготвена Америка, сама и с едната ръка, завързана зад гърба си, може да задържи целия свят.

Никой реалистичен американец не може да очаква от диктаторския мир международна щедрост или връщане на истинска независимост, или световно разоръжаване, или свобода на изразяването, или свобода на религията, или дори добър бизнес.

Такъв мир не ще донесе сигурността за нас или за нашите съседи. „Онези, които ще се откажат от съществена свобода, за да купят малко временна сигурност заслужават нито свобода, нито сигурност."

Като нация може да се гордеем от факта, че сме мекосърдечни, но не можем да си позволим да бъдем мекоглави.

Винаги трябва да сме предпазливи спрямо онези, които с мед, що звънти, или с кимвал, що дрънка, проповядват "изм"-а на „умиротворяването“.

Трябва особено да се пазим от онази малка група себични мъже, които подрязват крилете на Американския орел, за да оперошинат собствените си гнезда.

Наскоро посочих колко бързо темпът на модерната война би могъл да донесе насред нас физическото нападение, което трябва в крайна сметка да очакваме, ако диктаторските нации спечелят тази война.

Има много разпуснато говорене за имунитета ни от непосредствено и директно нахлуване от отвъд моретата. Очевидно докато Британския флот запазва мощта си такава опасност не съществува. Дори и да нямаше Британски флот, не е вероятно, че някой враг би бил достатъчно глупав да ни нападне с десант на войски в Съединените щати през хиляди мили океан докато не се е сдобил със стратегически бази, от които да оперира.

Но ние научаваме много от уроците на изминалите няколко години в Европа — особено урока на Норвегия, чиито основни пристанища бяха превзети с вероломство и изненада, натрупани в продължение на години.

Първата фаза на нашествието в това полукълбо няма да бъде десантът на редовни войски. Необходимите стратегически точки ще бъдат окупирани от тайни агенти и техните будали, а голям брой от тях вече са тук и в Латинска Америка.

Докато нациите агресорки поддържат офанзивата, те — не ние — ще изберат времето и мястото и метода на тяхното нападение.

Затова бъдещето на всички американски републики днес е в сериозна опасност.

Затова това Годишно послание към Конгреса е уникално в нашата история.

Затова всеки член на Изпълнителния клон на правителството и всеки член на Конгреса е изправен пред голяма отговорност и голяма отчетност.

Нуждата на момента е, че нашите действия и нашата политика трябва да бъдат посветени предимно — почти изключително — на посрещането на тази чужда опасност. Защото всички наши домашни проблеми сега са част от този голям спешен случай.

Така както нашата национална политика във вътрешните работи и била основана на подобаващо уважение за правата и достойнството на всички наши събратя в нашите предели, така и нашата политика във външните работи е основана на подобаващо уважение за правата и достойнството на всички нации, големи и малки. И справедливостта на морала трябва и ще победи накрая.

Това е нашата национална политика:

Първо, чрез впечатляващо изразяване на обществената воля и без оглед на партийна принадлежност, ние сме посветени на всевключваща национална отбрана.

Второ, чрез впечатляващо изразяване на обществената воля и без оглед на партийна принадлежност, ние сме посветени на пълна поддръжка на всички онези решителни народи, навсякъде, който противостоят на агресията и следователно държат войната далеч от нашето полукълбо. Чрез тази поддръжка, ние изразяваме нашата решителност демократичната кауза да надделее и усилваме отбраната и сигурността на нашата нация.

Трето, чрез впечатляващо изразяване на обществената воля и без оглед на партийна принадлежност, ние сме посветени на твърдението, че принципите на морала и съображения за собствената ни сигурност никога няма да ни позволят да се примирим с мир, диктуван от агресори и поддържан от умиротворители. Ние знаем, че траен мир не може да се купи на цената на свободата на други хора.

В скорошните национални избори нямаше съществена разлика между двете големи партии по отношение на тази национална политика. По никакъв въпрос от тази линия не се води битка пред американския електорат. Днес е твърде видно, че американските граждани навсякъде изискват и подкрепят скоростно и пълно действие в признание на очевидна опасност.

Следователно непосредствената нужда е бързо и предприемчиво увеличение на оръжейното ни производство.

Лидерите на индустрията и профсъюзите откликнаха на нашите призиви. Зададени са цели за скорост. В някои случаи тези цели са достигани преждевременно, в някои случаи се движим по план; в други случаи има малки, но не сериозни забавяния; а в някои случаи — и съжалявам да кажа много важни случаи — всички сме загрижени от бавното осъществяване на нашите планове.

Армията и флота обаче постигнаха значителен прогрес през изминалата година. Действителният опит подобрява и ускорява методите ни на производство с всеки изминал ден. А най-доброто от днес не е достатъчно за утре.

Аз не съм доволен от постигнатия до сега прогрес. Мъжете начело на програмата представляват най-доброто в обучение, в способности и в патриотизъм. Те не са задоволени от постигнатия до сега прогрес. Никой от нас няма да бъде доволен докато работата не се свърши.

Независимо дали първоначалната цел бе зададена твърде високо или твърде ниско, нашата цел е по-бързи и по-добри резултати. Независимо дали първоначалната цел бе зададена твърде високо или твърде ниско,

Нека ви дам две илюстрации:

Ние не сме изпълнили плана за произвеждане на големи самолети; ние работим денонощно, за да разрешим безбройните проблеми и да наваксаме.

Ние сме изпреварили плана за производство на бойни кораби, но работим, за да стигнем дори още по-напред от този план.

Да се промени цяла нация от основата на мирно производство на инструменти на мира до основа за военновремево производство на оръдия на войната е немалка задача. А най-голямата трудност идва в началото на програмата, когато нови инструменти, нови заводски съоръжения, нови поточни линии и нови корабни плази трябва да се построят преди от тях да започнат устойчиво и скоростно да текат действителните материали.

Конгресът разбира се трябва да се поддържа подобаващо информиран по всяко време за прогреса на програмата. Има обаче определена информация, както самият Конгрес с готовност ще признае, която в интересите на собствената ни сигурност и на интересите на нациите, които подкрепяме, трябва непременно да се пази тайна.

Нови обстоятелства непрекъснато създават нови нужди за нашата сигурност. Ще помоля този Конгрес за значително увеличени нови отпускания и пълномощия за продължаване на това, което сме започнали.

Същи искам от този Конгрес упълномощаване и средства, достатъчни за производството на допълнителни амуниции и военни доставки от много видове, да бъдат предадени на онези нации, които сега са в действителна война с нациите агресорки.

Нашата най-полезна и непосредствена роля е да действаме като арсенал за тях, както и за себе си. Те не се нуждаят от човешка мощ, но се нуждаят от отбранителни оръжия на стойност милиарди долари.

Времето е близко, когато те не ще могат да плащат за тях с готовност в брой. Ние не можем и не ще можем, да им кажем, че трябва да се предадат, само заради настоящата им невъзможност за оръжията, които знаем, че трябва да имат.

Аз не препоръчвам да им дадем заем долари, с който да плащат за тези оръжия — заем, който да бъде изплатен в долари.

Препоръчвам да направим възможно за тези нации да придобият военни материали в Съединените щати, поставяйки поръчките си в нашата програма. Почти всичкият им материал, ако някога дойде времето, бъде подходящ за нашата собствена отбрана.

Вземайки съвет от експертни военни и флотски власти, обмисляйки кое е най-добро за собствената ни сигурност, ние сме свободни да решим колко трябва да се задържи тук и колко трябва да се прати в чужбина до нашите приятели, които с решителната си и героична съпротива ни дават време, в което да подготвим отбраната си.

За това, което изпращаме в чужбина, ще ни се плати в разумно време след края на военните действия в подобни материали или, по наш избор, в други стоки от много видове, които те могат да произведат и от които се нуждаем.

Нека да кажем на демокрациите: „Ние американците сме жизнено заинтересовани във вашата отбрана на свободата. Ние влагаме енергиите си, ресурсите си и организиращите ни сили, за да ви дадем силата да възвърнете и поддържате свободен свят. Ние ще ви изпращаме, във все по-голям брой кораби, самолети, танкове, оръдия. Това е нашата цел и нашето обещание."

За осъществяване на тази цел ние няма да бъдем сплашени от заплахите на диктатори, че ще възприемат като нарушение на международните закони или като акт на война нашата помощ на демокрациите, които се осмеляват да се съпротивляват на тяхната агресия. Такава помощ не е акт на война, дори ако диктатор едностранно го обяви за такъв.

Когато диктаторите, ако диктаторите, бъдат готови да воюват с нас, те няма да чакат за акт на война от наша страна. Те не чакаха Норвегия или Белгия или Нидерландия да извърши акт на война.

Единственият им интерес е в ново едностранно международно право, на което липсва взаимност в неговото съблюдаване и следователно става инструмент на потисничеството.

Щастието на бъдещи поколения американци може и да зависи от това колко ефективно и колко незабавно може да направим помощта си осезаема. Никой не може да каже точният характер на спешните ситуации, за чието посрещане ще трябва да се отзовем. Ръцете на нацията не трябва да бъдат вързани, когато животът на нацията е в опасност.

Всички трябва да се подготвим да направим жертвите, които крайната необходимост — почти толкова сериозна, колкото самата война — изисква. Каквото и да е на пътя на скоростта и експедитивността в отбранителните приготовления, трябва да отстъпи на националната нужда.

Една свободна нация има правото да очаква пълно сътрудничество от всички групи. Една свободна нация има правото да отправи поглед към лидерите на бизнеса, на труда, на земеделието да поемат водачеството за стимулиране на усилие, не сред други групи, а в техните собствени групи.

Най-добрият начин да се разправим с няколкото кръшкачи и сплетници помежду ни е първо да ги посрамим с патриотичен пример и ако това се провали, да използваме суверенитета на правителството, за да спасим правителството.

Тъй както хората не живеят само хляб, те не се бият само с оръжия. Онези, които са заели отбраните ни и онези зад тях, които строят отбраните ни трябва да имат издръжливостта и куража, които идват от непоклатимата вяра в начина на живот, който отбраняват. Могъщото действие, за което призоваваме не може да се базира на незачитане на всички неща, за които си струва да се бием.

Нацията черпи голямо задоволство и много сила от нещата, които са били направени, за да осъзнаят хората индивидуалния им залог в съхраняването на демократичния живот в Америка. Тези неща са калили характера на нашия народ, са подновили вярата им и са усилили посветеността им към институциите, които се подготвяме да защитаваме.

Със сигурност това не е време за някой от нас да спре да мисли за социалните и икономически проблеми, които са коренната причина за социалната революция, която днес е върховен фактор в света.

Понеже няма нищо мистериозно относно основите на една здрава и силна демокрация. Основните неща, очаквани от нашия народ от техните политически и икономически системи са прости. Те са:

Равенство на възможности за младежи и други.

Работа за онези, които могат да работят.

Сигурност за онези, които се нуждаят от нея.

Краят на специалната привилегия за малцината.

Съхраняването на гражданските свободи за всички.

Използването на плодовете на научния прогрес в по-широк и постоянно повишаващ се стандарт на живот.

Това са прости, основни неща, които не трябва да се изгубват от поглед в бъркотията и невероятната сложност на нашия модерен свят. Вътрешната и трайна сила на нашите икономически и политически системи е зависима от степента, до която те осъществяват тези очаквания.

Много теми, свързани с нашата социална икономика изискват незабавно подобрение.

Например:

Трябва да покрием повече граждани с пенсии за старост и застраховка за безработица.

Трябва да разширим възможностите за адекватни медицински грижи.

Трябва да планираме по-добра система, според която лица, заслужаващи или нуждаещи се от доходно занятие може да го получат.

Призовах за лична саможертва. Сигурен съм в охотата на почти всички американци да отговорят на този призив.

Част от саможертвата означава плащането на повече пари в данъци. В моето Бюджетно послание аз ще препоръчам по-голяма част от тази голяма отбранителна програма да се плати от данъци, отколкото плащаме днес. Никое лице не трябва да се опитва, нито да му се позволява да забогатява от тази програма и принципът на данъчни плащания в съответствие със способността да се плаща трябва постоянно да бъде пред погледа ни, за да води законодателството.

Ако Конгресът поддържа тези принципи, гласоподавателите, поставяйки патриотизма пред портфейлите, ще ви дадат своите овации.

В бъдещите дни, които се стремим да осигурим, ние очакваме с нетърпение свят, основан на четири основни човешки свободи.

Първата е свободата на словото и изразяването — навсякъде по света.

Втората е свободата на всеки човек да почитат Бог по свой собствен начин — навсякъде по света.

Третата е свободата от недостиг — която, предадена на световен език, означава икономически споразумения които ще осигурят на всяка нация здрав живот в мирно време за своите жители — навсякъде по света.

Четвъртата е свободата от страх — която, предадена на световен език означава световно съкращаване на оръжията до такава точка и по такъв цялостен начин, че никоя нация да не бъде в позиция да извърши акт на физическа агресия срещу някой съсед — навсякъде по света.

Това не е виждане на далечен златен век. Това е определена основа за вид свят, постижим в нашето време и поколение. Този вид свят е самата антитеза на така наречения нов ред на тиранията, който диктаторите се стремят да създадат с трясъка на бомба.

На този нов ред ние противопоставяме една по-велика концепция — моралния ред. Едно добро общество е способно да се изправи срещу планове за световна доминация, както и също както и срещу планове за чуждестранни революции без страх.

От началото на нашата американска история, ние сме въвлечени в промяна — в една постоянна мирна революция — революция, която протича стабилно, тихо приспособявайки се към променящите се условия — без концентрационния лагер или негасената вар на окопа. Световният ред, към който се стремим е сътрудничеството на свободни страни, работещи заедно в едно приятелско, цивилизовано общество.

Тази нация е поставила съдбата си в ръцете и сърцата на милионите си свободни мъже и жени и вярата си в свободата под предводителството на Бог. Свободата означава върховенството на човешките права навсякъде. Нашата подкрепа е отправена към онези, които се борят да придобият тези права или да ги запазят. Нашата сила е единството на целеустремеността ни.

За тази възвишена идея не може да има друг край, освен победата.

Това произведение е oбществено достояние в Съединените Щати, тъй като е дело на Федералното правителство на САЩ.