Щурец и мравка
Автор: Димитър Подвързачов


Класическата мравка – същата онази,
възпявана от древно време
във басни и поеми,
която вечна слава ще запази
на най-трудолюбива животина,
дори от хората за пример взета –
веднъж, в една неслучава година,
без зрънце жито останала, клета!
(Недейте мисли туй за подигравка:
случаят е описан от самата мравка!)


След дълго мислене тогава
над свойта участ тежка –
тя спомнила си мъдростта човешка:
приятел в нужда се познава!
Но где приятел в труден час? –
Нали го знаете по вас?!
Все пак си спомнила един познат –
речи го ти, дори приятел, –
той често немотия патил,
та знаел що е глад:
безгрижния щурец!
Тоз палав полски хубавец,
лирически поет, самолетец
и виртуозен оперен свирец.
Но той е съвършен бохема!
В нехайството велик,
на мързела теоретик,
той нищо никому не дава, само взема.
Макар че външността му е красива,
ала за нищо го не бива…


Но що да стори, бедната? Все пак
поела път да го подири.
Вървяла цели дни, по дъжд, по мрак,
разпитвала по стъгди, панаири –
дали не се е нейде пазарил да свири?
Най-сетне чула и разбрала:
ей там, в оная сграда бяла,
на третия етаж, чак горе,
ще го намери и ще му говори.
Със мъка тя до тамо изпълзяла
и влезла в стаята му…
Ала – боже мой! –
нима това е той –
щуреца, що го толкоз време дири?
Сред маси, столове, бюра, фурнири,
там нейния приятел
в едно кресло се полегатил,
с перото
на ухото –
поглежда я, мълчи и чака
и суче си мустака…
Най-сетне проговорва тежко и студено
на гостенката си смутена:
– Що искаш? Представи ми документи.
– Как, Щурчо? Не позна ли мен ти?
Аз мислех пък… като приятел стар
да искам нещо помощ… Влязох на сполука –
не знам дори какъв си тука?
– Не знаеш? Туйто! Аз съм надничар!
Държавен мъж и частен секретар.
Аз разрешавам всичките въпроси!
– Прости ми, аз не знаех ти какво си,
ала изпаднах във неволя –
дойдох за малко житце да те моля,
пък ако не дадеш – пак твоя воля…
– Аха! За житце! Имаш ли партийна книжка?
– Що рече? Книжка? Аз не знам.
– Щом нямаш – нищо няма да ти дам!
Тук членска книжка има всяка мишка!
Тогава – хайде вън! Дома си пак иди
и мързела си победи,
за други път да се научиш
как може житце да получиш!


И като станал прав, сърдит, Щуреца
натиснал яростно звънеца.
Дотичал мазен и ухилен
чер бръмбар – стар разсилен –
и бръснал мравката с метлата
надолу пак по стъпалата…


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.