Щурец и мравка

Щурец и мравка Автор: Димитър Подвързачов

Класическата мравка – същата онази,

възпявана от древно време

във басни и поеми,

която вечна слава ще запази

на най-трудолюбива животина,

дори от хората за пример взета –

веднъж, в една неслучава година,

без зрънце жито останала, клета!

(Недейте мисли туй за подигравка:

случаят е описан от самата мравка!)

След дълго мислене тогава

над свойта участ тежка –

тя спомнила си мъдростта човешка:

приятел в нужда се познава!

Но где приятел в труден час? –

Нали го знаете по вас?!

Все пак си спомнила един познат –

речи го ти, дори приятел, –

той често немотия патил,

та знаел що е глад:

безгрижния щурец!

Тоз палав полски хубавец,

лирически поет, самолетец

и виртуозен оперен свирец.

Но той е съвършен бохема!

В нехайството велик,

на мързела теоретик,

той нищо никому не дава, само взема.

Макар че външността му е красива,

ала за нищо го не бива…

Но що да стори, бедната? Все пак

поела път да го подири.

Вървяла цели дни, по дъжд, по мрак,

разпитвала по стъгди, панаири –

дали не се е нейде пазарил да свири?

Най-сетне чула и разбрала:

ей там, в оная сграда бяла,

на третия етаж, чак горе,

ще го намери и ще му говори.

Със мъка тя до тамо изпълзяла

и влезла в стаята му…

Ала – боже мой! –

нима това е той –

щуреца, що го толкоз време дири?

Сред маси, столове, бюра, фурнири,

там нейния приятел

в едно кресло се полегатил,

с перото

на ухото –

поглежда я, мълчи и чака

и суче си мустака…

Най-сетне проговорва тежко и студено

на гостенката си смутена:

– Що искаш? Представи ми документи.

– Как, Щурчо? Не позна ли мен ти?

Аз мислех пък… като приятел стар

да искам нещо помощ… Влязох на сполука –

не знам дори какъв си тука?

– Не знаеш? Туйто! Аз съм надничар!

Държавен мъж и частен секретар.

Аз разрешавам всичките въпроси!

– Прости ми, аз не знаех ти какво си,

ала изпаднах във неволя –

дойдох за малко житце да те моля,

пък ако не дадеш – пак твоя воля…

– Аха! За житце! Имаш ли партийна книжка?

– Що рече? Книжка? Аз не знам.

– Щом нямаш – нищо няма да ти дам!

Тук членска книжка има всяка мишка!

Тогава – хайде вън! Дома си пак иди

и мързела си победи,

за други път да се научиш

как може житце да получиш!

И като станал прав, сърдит, Щуреца

натиснал яростно звънеца.

Дотичал мазен и ухилен

чер бръмбар – стар разсилен –

и бръснал мравката с метлата

надолу пак по стъпалата…

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.