Kопирайтът и борбата срещу Адам Смит

Копирайтът и борбата срещу Адам Смит Автор: Иван Попов

Някъде в подкомисиите на американския Конгрес отлежава законопроектът SSSCA (Security Systems Standards and Certification Act). Според него трябва да се забранят всички цифрови устройства, на които може да се копират нелегално информационни продукти, защитени от авторското право. Най-разпространеното подобно устройство е персоналният компютър. И законът, лобиран от продуцентските компании, се готви да го направи нелегален.

Което естествено не значи, че Америка ще премине към дървени сметала. Просто ще се изработи задължителен компютърен стандарт, който да направи невъзможен достъпа до защитени с копирайт материали дори на собствения диск на потребителя, ако той не притежава "лиценз" за тях. Впрочем законът е доста далеч от приемане - не от съображения за справедливост, а защото Microsoft и особено Intel са категорично против (вероятно се опасяват, при това съвсем основателно, от потребителски бойкот).

В момента в САЩ дискусиите около интелектуалната собственост и нейното копиране са приели формата почти на идеологическа война. Microsoft обявява, че свободните операционни системи от типа на Linux развращават младежта, рушат американските ценности и пропагандират комунизма, понеже учат потребителите да не плащат. По същия повод се оказва огромен натиск върху държавни и общински служби да не използват свободен софтуер, а вместо това да пълнят ясно чии джобове. Прилагат се подкупи, шантаж (чрез организации от типа на BSA - Business Software Aliance), показни процеси, изобщо ситуацията прилича на бойно поле.

Всъщност колко трябва да струва една програма или операционна система? Обявеният от пазарните икономисти за светия Адам Смит казва - колкото е вложеният труд плюс другите разходи. Тогава обаче прословутият Windows би трябвало да струва не повече от 3-4 долара. При информационните продукти себестойността е обратно пропорционална на тиража, тъй като разходите за разработка са фиксирани, а копирането е много евтино (по-малко от долар). Но понеже Microsoft все пак си фиксира цените доста високо, при нарастване на тиража се получава огромна свръхпечалба. Която, естествено, няма нищо общо с никакъв Адам Смит.

Може да се каже и нещо доста по-общо: колкото повече се издига в култ Адам Смит, толкова по-малко общо има с неговата "трудова" теория за стойността (възприета впрочем и от марксизма) ценообразуването в западните икономики. Освен със софтуера и изобщо информационните продукти, където цените се определят съвършено произволно поради отсъствието на конкуренция, може да се даде и прословутия пример с маратонките "Nike" (производствена стойност от 5-6 долара и продажна цена - 80-100 долара), и структурата на разходите на "Coca-cola", 80% от които в САЩ отиват за реклама. Къде на шега, къде сериозно някои социолози казват, че цените на марковите стоки се образуват не по Адам Смит, а по Тома Аквински. Съвсем както в Средните векове, днес "справедливата" цена зависи от "произхода", от социалния статус на производителя - т.е. от позиционирането на бренда, качеството на рекламата и други подобни виртуални критерии, нямащи нищо общо с реалното производство.

Естествено всичко това поражда свръхпечалби. И потвърждава тезата на "системния" икономист Имануил Валерстайн, че богатство се трупа не благодарение, а въпреки свободния пазар. Главно правило в този процес, твърди Валерстайн, е да се накара - с икономически или извъникономически мерки, няма значение - пазара да функционира не според "нормалните" му закони, а другояче, най-добре обратно.

Но да се върнем към въпроса за стойността на софтуера и изобщо за стойността, тъй като той е много важен. Икономическият субект може да играе по една от две противоположни стратегии: 1) да минимизира нуждата си от пари (тоест - от труд, било то негов или чужд), и 2) да максимизира стойността, като това се отнася не само за произвежданите стоки, но и за "пазарната оценка" на самия субект. Ясно е, че двата типа поведение водят до съвършено различни икономически картини: в частност, т.нар. "общество на благосъстоянието" е невъзможно при първата стратегия. Ясно е също, че цел на финансовия сектор е да се въртят все повече пари, и минималната стратегия е смъртно опасна за него. Идеалната - според финансистите - ситуация е, когато а) човек се нуждае от все повече пари, и б) няма инфлация. Това е възможно, ако се разширяват потребителските хоризонти, ако се въвеждат нови нужди.

Но икономика познава и т.нар. "закриващи" технологии, тоест такива, които с появата си закриват много по-голям пазар, отколкото откриват. Става въпрос не за просто повишаване на производителността, а за съществено снижаване на нуждата от стойност, от пари. Затова големият бизнес гледа на закриващите технологии като на най-върл враг. Класически пример е кризата в европейската черна металургия в края на XIX в., дошла от появата на стоманени ж.п. релси с шест пъти по-голяма издръжливост. Но голяма част от съвременните иновации, особено в информационната сфера, има тъкмо закриващ характер. Тук са и системите за предпечатна подготовка, правещи процеса достъпен за всеки, и обмяната на музикални файлове по Интернет, изяждаща бизнеса на продуцентите, и много други неща.

Срещу този процес бизнесът се бори, раздувайки изкуствено стойността - главно в посока на нейната виртуализация, откъсване от производствените разходи (както в примера с Nike, където стойността се създава не от филипинските работници, а от рекламите с Майкъл Джордан). Тоест успехът на днешния бизнес зависи от изхода на борбата му срещу законите на Адам Смит и другите класици. И надуването на софтуерните цени е само една малка схватка от тази голяма и свирепа борба.

Всъщност част от борбата са и неистовите усилия на МВФ и компания да се вдигат цените у нас - на енергията, водата, телефона, изобщо навсякъде, където има монопол. Какво виждат финансистите в България? Виждат непропорционално много реалност на единица пари. Или, което е същото, при създаването на единица реалност ние завъртаме 3-4 пъти по-малко пари (международни), отколкото е прието на Запад. И не става дума само за тока. По брой олимпийски медалисти на единица брутен продукт България е на едно от първите три места в света (редом с Куба, Беларус и Ямайка). Нищо чудно да се окажем първенци и по брой инженери, лекари и особено програмисти на единица БНП, ако някой вземе да направи подобна статистика. А от гледна точка на международния бизнес това е непростим грях. Затова и всячески се мъчат да увеличат нуждите ни от пари.

Това е в сила за целия бивш соцлагер. Изобщо т.нар. "Втори свят" още си съществува, и неговата специфика е не просто че е създал малко стойност (третият свят, затънал в полунатурално стопанство, е създал още по-малко), а че тази малка стойност е приписана на доста сериозна реална техносфера. Всъщност при социализъма съзнателно се минимизираше стойността, и за това имаше дълбоки идеологически основания. Утопията на Маркс - "овчарски скок от царството на необходимостта в царството на свободата" - казваше, че ще изчезне нуждата от труд, а оттам и от стойност (напомням, Маркс е използвал теорията на Адам Смит). За сравнение, западната буржоазна свръхценност е тъкмо обратна - повишаване на собствената "пазарна" стойност (изразена най-вече във формата на маркови етикети, с които е облепен съответният буржоа). Затова социализъмът създаде "антибуржоазна" техносфера, среда с минимизирана стойност. Докато Западът, обратно, повиши планомерно цената на своята работна сила, построи потребителско общество и като изчерпи възможностите за реален ръст, тръгна да съчинява виртуална стойност посредством разни рекламни технологии.

В ценностен смисъл идеал на социализъма са именно закриващите технологии - и не е чудно, че сега те почват да изскачат с дузини от разни закрити институти на бившия съветски ВПК, всявайки ужас сред западния бизнес. Огромен скандал в началото на 90-те предизвика например заливането на пазара с евтини изкуствени диаманти от един петербургски институт. Още по-големи беди чака Първия свят от Китай и Индия, които живеят още по Адам Смит, но направиха забележим технологичен скок и сега правят нещо като дъмпинг на интелект (тези две страни имат повече програмисти от целия "златен милиард"). Но ако повечето от стойността в Първия свят е виртуална, то най-мощната закриваща технология би трябвало да бъде също виртуална. Това ще бъде хуманитарна технология - идеология или психотехника, не е съществено, - която ще премахва индуцираната от рекламата и обществото зависимост на човек от виртуалната стойност.