Българинът в Букурещ
Автор: Иван Вазов
1871

I

Букурещо чудний,
о, боерский град,
шумен, многолюдний,
хубав и богат.
 
Тебе тука лея
ситни стихове,
тебе, граде, пея
в тия часове;
 
всичко в теб се пери
сред шум, трясък, бой
и въздух трепери
в Поду Могошой.

II

Ето че се спира
странник удивлен,
гледа и се взира
смаян, заглушен.
 
Гледа непознати
вещи, чудосий,
среща с? брадати
хора с паларий.
 
В лавките кристални
скъпотий лъщът,
в улици безкални
каляски трещът.
 
Ей там се навалят,
тук бързо търчат,
ту шапките свалят,
ту шумно гълчат.
 
Тоз пристига, сгазва
пътник ил съсед,
пардонът му казва
и бяга напред.

III

Но ей друга гледка:
в пъстро деколте
гиздава гризетка
в пътя полете.
 
Гледа бели плещи,
стан и нежен врат,
но биржар: пазещи! —
вика му отзад.
 
Бяга он от тука
със потайна скръб,
със тогоз се чука,
друг го муши в гръб.

IV

Вечер, кат лампади
слънцето менят,
широките стради
по-силно гърмят.
 
В бричките разкошни
дамите лъщът
и кат визий нощни
губят се в шумът.
 
Млади тук и стари
тръгват на разход,
градини, булвари
се пълнят с народ.
 
Пищните отели
бляскат във огън,
навред загръмтели
шум, музики, звън.
 
Но някои красни
от шум се бойът
и вече безгласни
с амурите спйът.

V

Ей ни в Чишмеджиу!
Лабиринт горист,
сенки, самотия,
вир кристален, чист!
 
Народът в алеи
се разхожда с шум
и в въздух се лее
сладостен парфум.
 
Музика гръмлива
весело ехти
и духа упива
в най-страстни мечти.
 
Хубави Диани,
всите a’la bras,
пълнят с обаянье
таз страна добра.
 
Тамо до буфета
мъжете седът,
чай, бира, кафета
пият и гълчът.
 
Какъв вид! А ето
сред лъскавий свет
деколте напето
с най-нежен корсет.
 
Кокетка се лута
и иде насам,
но в тая минута
усмихна се там.
 
И ето почтено
един офицер
с копи позлатено
става й кавалер.
 
А татък в гъстака
през тихият вир,
де в сенките, в мрака
владей вечен мир,
 
ти можеш угади,
съгледа едвам
някои дриади,
що крият се там!

VI

Тука за жената
още думи две:
тя краси земята,
ангел — пък небе.
 
Ак и тъй прехвален,
но без красний пол,
Букурещ е кален,
подивял и гол.

VII

Късно веке става!
Време е за сън,
мен ми се доспава:
из театра вън!
 
Ламби светят, бляскат,
улици гърмят,
камшиците пляскат,
каруци трещът.
 
Пиенци лудуват,
народ кат порой,
биржарите псуват,
вик, плясък и бой.
 
Брат губи сестра си,
а майка — синът,
тоз пуща жена си,
а тя пък — мъжът.
 
Но ней се обажда
конте изведнъж
и нежно замяща
любезният мъж!

VIII

Но веч толкоз стига!
Сбогом, Букурещ!
Не остана книга;
ща си ида пеш!
 
В теб от твар се лесно
виждам отърван,
казвам си го честно:
нямам нито бан!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.