Хубавица
| Хубавица Автор: Иван Вазов |
Ей нет соперниц, нет подруг.
Пушкин
За таз тайна хубавица
рекох да попея,
нимфа ли е ил девица,
да реша не смея.
Тя е красна, тя заслужи
света да я знае,
от вси моми, от вси ружи
по-прелестна тя е.
Кой я срещне, шъпне тамо:
хубава си, момне;
кой я види веднъж само,
винаги я помни.
Нейний поглед пуща пламен
и гори сърцето,
скромността й грей като камен
безцен на лицето.
Всите сърца тя вълнува
и добри, и груби,
никой ней се не любува:
трябва да я люби.
Като роза е засмяна
през майска вечеря.
Има снага кат Диана,
гърди кат Венера.
Вий напразно ще се майте,
русенски девици,
за кого са да узнайте
моите песници.
Не търсете; таз напета
не е между вази,
в ваший бал и соарета
нивга тя не влази.
В други места глухи, скрити
тя цъфти нечута,
като люляка в скалите,
що пътник не бута.
Аз я видях, кат се скитах
там край бреговете,
тя коя бе, не попитах
и вий не търсете.
Доста е да знайм, че тя е
българка и красна
и сега за таз мома е
мойта песен ясна.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |