Двата бука
| Двата бука Автор: Иван Вазов |
- При Рилския манастир
- Двата бука
- Нощ в манастира
- Изгорялата гора
- Славословия на Мусала
- Въз Кадиин връх
- Поемата
- Мусала
- В Илина река
- Планински цветя
- Клепалото бие
- Друшлявица
- Кумир
- Като влазяхме в обятията на Рила
- Пирин
- На Еленин връх
- Бор
- Нощ в гората
- Царев връх
- Долината над манастира
- Триумфалната арка
- Моите песни
Видях два пригърнати бука в гората,
пригърнати нежно, кат либета в жар;
от корен до върха обвили се двата —
столетия пият любовний нектар.
О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:
се дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,
цалувка ви жежка и смърт не дели.
Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът…
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?
Магия ли страшна, ил брачно венчанье,
ил клетви любовни — кажете да знам?
Презрително буките пазят мълчанье
и още по-силно пригръщат се там.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |