Славословия на Мусала
| Славословия на Мусала Автор: Иван Вазов |
- При Рилския манастир
- Двата бука
- Нощ в манастира
- Изгорялата гора
- Славословия на Мусала
- Въз Кадиин връх
- Поемата
- Мусала
- В Илина река
- Планински цветя
- Клепалото бие
- Друшлявица
- Кумир
- Като влазяхме в обятията на Рила
- Пирин
- На Еленин връх
- Бор
- Нощ в гората
- Царев връх
- Долината над манастира
- Триумфалната арка
- Моите песни
Le Mont Blanc que cent monts entourent…
Desinteressement.
V. Hugo
Там в сяйното небе, из хаоса планински,
изпъква Мусала, левентът исполински.
Един в лазура син, без равен, без другар,
над всички планини възвишеният цар.
Високо той над тях издига лоб гранитен,
със вечен сняг венчан и с облаци укитен.
И гледа мълчелив в дълбокий небосклон
до самия Олимп — на боговете трон.
А около — тълпи гиганти горделиви
чукари, върхове и чалове плешиви —
и страшни ридища с изгризани чела,
в смирение стоят пред вечний Мусала.
И всички в един глас гиганта пръв венчават,
върховната му мощ в небето прогласяват:
„Ти наш си цар и вожда — планинский хор мълви, —
пред твоята глава ний скланяме глави.
Висок си ти над нас, отишъл си в небето,
съперник нямаш друг, царуваш в вишинето.
Слънчевите лучи най-първо теб златят
и орлите едни по тебе се вестят;
там, дето видиш ти, на нас не стига взорът,
един ти само чуйш на ангелите хорът.
Осанна теб! Венец и слава ти си нам,
най-пръв и най-светлив, най-чист и най-голям,
и горди сме със теб, пред кой сме всички мали,
и хора да сме ний — ний бихме те ругали!“
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |