Едно възпоминание
Автор: Иван Вазов

Celeste enchantement des premiers amours.
Parny

Залибих те пламенно, страстно,
пламна ми огъня в гърди,
откакто ти, Рино, напрасно
таз искра в сърце ми гуди.
        Таз искра! Туй чувство горещо!
        Как то ме облада завчас.
От тебе по-друго, по-сладостно нещо
не мислях, не знаях, не виждах тогаз.
То моето сърце по-друго направи,
стопли го по-силно, нов мир му откри,
по-нови желанья във него постави,
да знае да люби, да знай да гори.
Неволно бе негли, но ти си причина,
та мойта невинност изчезна, загина
и кат ме извлече из тихий покой,
        поклонник направи ме твой.
 
Аз любях те вече безкрайно
и младо си сърце теб принос бях дал,
но мойте въздишки, но моята жал
ги никой не знайше: страдаях аз тайно.
        Не знайше, че ти, без да щеш,
        ме върло в сърцето удари,
        мечти ми детински попари;
        тъй както студеният скреж
        убива по пролет цветята.
 
Таз страст безнадеждна, що в мен си таях,
бе тебе, уви, непозната!
Но често, когато те срещнувах, ах,
        се мъчех със погледи живи,
        с въздишки дълбоки, горчиви
на теб да обадя, о Рино, тогаз,
че много страдаях, че либях те аз!
И като те молях за милост най-мала,
боях се, уви! да не би ме разбрала!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.