Nocturno
| Nocturno Автор: Иван Вазов |
Тихо месец ясний грее от небето,
нищо не смущава царски му мечти,
тихи са горите, тихо е полето
и сърцето мое само си тупти.
Но завчас по-силно то се разтреперя:
чу се сладък шопот в нощна самота,
кат че белий гълъб си крила разперя,
кат че се цалуват от зефир лица.
Тя тогаз яви се с лик богинский, красен
на земя да бъда аз не вярвах сам;
взрях се на небето, де грей месец ясен:
то далеко беше с ангели си там.
Тихо месец ясний грее от небето,
нищо не смущава царски му мечти,
тихи са горите, тихо е полето
и сърцето мое само си тупти.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |