Елегия на зората
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Зората ще пристъпи, усмивките й чудни
ще греят като пламък в свещен корален съд,
ще кичи с бледни рози мечтите непробудни
и с горест ще ги милва, за пръв и сетен път.
Събуден из вълните на ледно отчаяние
смирено ще пристъпя към твоя чист покой,
сърцата разделени неземно обещание
наново би венчало с предсмъртна жал и зной.
Уви! Тук зимна вечер душите ни приспива
и техний плач заглъхва от никой бог нечут,
погребаната обич блуждаещ лик отвива,
отсянка се понисва в самотност, без приют.
Над странните ни кули тя с бавен ход минава,
с воал прозирен милва умрелите звезди,
в ответ дълбоко бликат напеви на забрава,
избликват и замират по нейните следи.
Пред яркия ни повик спокойна вис тъмнее,
пред молещ взор играят безброй кристали сняг
дълбоко в тишината отсянка се люлее,
тя своя гроб ли търси, към нас ли идва пак?
Душите ни издъхват под царствена порфира
(бял огън сякаш гасне по снежна степ развян),
над тяхната агония звучи въздушна лира,
далечно скръбно ехо на химна възмечтан!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |