Ти слаба си
- Новият ден
- Чучулига
- Вечерна хармония
- Тризвучие
- Колебание
- Черно цвете
- Безутешност
- Тъжен привет
- Старинен романс
- Вярващ слепец
- Далек си ти
- Прояснение
- Ода
- Есенен ден
- Пред есенната нощ
- Кристален звън
- Надежда
- Есенен сън
- Последна есенна вечер
- Смърт
- Есенни терцини
- Зимен заник
- Зимна нощ
- Брегът на смъртта
- Кипариси
- Забрава
- Освободеният роб
- Скитнишка песен
- Пролетна молба
- Пролетен славослов
- Пролетно съзвучие
- Слънчоглед
- Смъртта на деня
- Свята пролет
- Твоят чар
- Засмей се пак
- Обречени
- Спомняш ли си?
- Осъдени
- Елегия на зората
- Кристална чаша
- Предутринна
- Триолет
- Светла чаша
- В призрачен град
- В срутеното капище
- Призрак
- Рухнало вълшебство
- Погребение
- Далечно ехо
- След последния пир
- Последен сън
- Тишина
- Ти слаба си
- Привет
- Златен съд
- Към любовта
- Възход
- Въплътени чудеса
- Земен път
Ти слаба си, тоз път отвесно стръмен
извежда къмто пустота и мраз,
ти вярваш ли, в което вярвам аз,
ти знаеш ли що значи устрем тъмен?
Ще търся там лика на чудесата
сред пеещи съзвездия нощя,
ще сбирам свойте ледени цветя,
по стъпките на дива скръб посяти.
Ти слаба си за сетното решение,
за ужаса — да вярваш или не,
но дай ръка! — Кой може ни отне
магията на сънища свещени?
Дочакай с мене оня час върховен,
през който пламва вечната душа,
тогаз ще гинат в нейните огньове
скръбта и многоликата лъжа!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |