Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Български балади

Година: 1921


Съдържание:

Посвещение

Пророк

Сърцето на един народ

Опустошение

Български видения

Неумираща земя

Български заклинания

Мечът на херувима

Българският ден

Слънцелики синове

Вдигни, о жрец, разискрен жезъл,
заклинай, знакове чертай!
В луната своя лик извезал,
духът нетленен да възлезе
из пепелта на рухнал край!

Снемете блясъка жалеен,
смълчани, тихи равнини!
В простора ви, от скръб огреян,
да кипне, в обред чародеен,
животът на победни дни!

Огрей в свещените дъбрави,
о дух на буйствен праотец!
Да рукне в жилите корави
кръвта, що меч и подвиг слави
и прави воина светец!

И с гръм в подземни водопади
да тътнат ярост, плам и стръв!
Вдигни от свята мъст грамади,
откърмяй род на безпощади,
сърце на ангел и на лъв!

Витязи в гробното мълчание,
последен подвиг ви зове!
Духът на вашите предания,
отново в земни одаяния,
днес води свойте синове!

Живей, о дух на исполини,
из лесове, реки, поля!
Нетленен род не ще погине,
в сърцата няма да изстине
кръвта, що Бог суров наля.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.