Последни слова
Посвещение
Пророк
Сърцето на един народ
Опустошение
Български видения
Неумираща земя
Български заклинания
Мечът на херувима
Българският ден
Слънцелики синове
Ръце към тебе сплитам,
в покорност и молитва,
о боже всемогъщи
на моята страна,
зове те раб прогледнал,
пред смърт, в свещена битва —
той вредом твойта близост
за пръв път опозна.
Отекна в дух размирен
отеческа повеля,
закон, стоящ над всичко,
над зло, добро и грях,
в сърцето преродено
изрекох клетва смела
и смисъла върховен
на свойта смърт разбрах.
Ти, отче наш, вземи ни
над своята закрила,
прости на бранни братя,
прости и на врага,
и низпосли в сърцата
лъчи от твойта сила,
без ропот да заспиме,
завити от снега!
Там, в севера далечен,
небето е покрито
с въздишки и молитви,
изплакани за нас,
там няма да се чуе,
когато в равнините
съдбата ще удари
последния ни час.
О господи всесилен,
сами не ни оставяй,
простри десница крепка
над бранния ни стан,
благослови ни — всякой
умиращ да прощава,
усетил твойта близост
и в тебе упован!
Когато в жал последна,
в предсмъртните умори,
блуждаещ поглед жадно
затърси любен взор,
очите ни тих ангел
полека да притвори,
да възнесе душите
към родния простор!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |