На чужбина
| На чужбина Автор: Иван Вазов |
Преди години аз оставих
село и бащиний си дом,
на път далечен се отправих
през планината бързешком.
Тогаз мечтаях във ума си
за бъдащите злати дни
и без да крия радостта си,
летях към чуждите страни.
И пълен с бляскава надежда
и с омаятелни мечти,
едвам отечество изглеждах,
небрежно казвах му „прости!“
Не знаях аз, не оценявах
какво оставях тоя ден
и тъй несмислено менявах
отечество за край студен!
Ала бидох наказан строго,
откак се с него подиграх:
теглих в чужбина, плаках много,
задето люлка си презрях.
Изчезнаха ми вси мечтанья
и лъжни фантоми, и рай,
и родните възпоминанья
тешат ме в тоя чуждий край!
Отечество! долино свята,
поляни красни! милий бряг,
кога ли с радост хвърковата
ще мога вас да видя пак?!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |