Песен на букурещките български ергене

Песен на букурещките български ергене
Автор: Христо Ботев
„Будилник“, г. I, брой 3 от 20 май 1873 г.

(Посвещава се на най-младият)

Заборавих да са жена,
драм-бамба-лумба-драм!
дор ма чичо не подкани,
драм-бамба-лумба-драм! [1]
„Ожени се чичовото,
та си земи сляпа Райка,
тамам мома на сто годин,
а ти ерген сто и двайсет.“
Послушах го, зажених са,
изпроводих сватовете,
сватовете, кумовете,
земахме си невястата,
пратихме я на бял Дунав
да са мие, да са трие,
да са реши, да са щипе.
Изтръкала кола хума,
изтрошила кош гребене;
пратихме я в черковата, -
пуста хубост, пуста гиздост!
Поповете онемеле,
калугере ослепеле!
Вов неделя ни венчаха,
вов понделник е родила:
едно дете, мъжко дете,
със опинци, със цървулци
със остенът пред волове;
зъбите му като тесли,
въшките му като прасци,
гнидите му като телци.
Погледах го, почудих са,
а то викна та ми запя:
„таралити-трамба-ламба!“

Е, г. Шишков, подир тая песен убеди ли са, че и у българина има поезия, и поезия, пълна с грации и с нежност? Блазе ти, че от поезия барем отбираш! Тая песен „Будилникът“ препоръча на твоят висок критериум, но с условие: по-напред да додеш да си опереш мозъкът на Дунава. А г. Войников добре ще стори да турне тая песен на ноти, та кога му каже българският народ: „ела, синко, да ти дам хилядо жълтици, да съставиш театрална трупа“, – той доде да я изпее на букурещките ергене, които, като младежи, разбира са, и представители на тоя народ, най-много ще пожертвоват за това „училище на народът“. А оркестърът „Бременските музиканти“ е готов: с гайдата pan Стоянов, с тъпанът domnu Мънзов, а с дзурлата г. Друмев (ако предпочете да стане владика – то друга работа). А за капелмайстор добре ще е, ако се съгласи да приеме m-r Паничков, на когото тънкият музикален слух отдавна вече е познат на г. Войникова.

Бележки на автора редактиране

  1. „Драм-бамба-лумба-драм“ са повтаря подир секи стих, но тоя вариант е само за ония ергене, на които са побелеле космите; а на които са изпадале и зъбите – те трябва да повтарят „Таралити-трамба-ламба“.
  Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.