Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея

Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея Автор: Христо Ботев

В онова също време, когато "Независимост", нейните едномисленици, вие сами и въобще сичката наша емиграция проповядваше съюз между южните славянски племена, в Цариград сяка неделя почти дохождаха известия из западните страни на нашето отечество, че така наречената събска пропаганда се повече и повече сее раздор между българското население по тие заглъхнали места, т.е. че компанията на Милош Милоевича изпроважда агенти, които възбуждат народът против екзархията, че тя разпространява сърбизмът в чисто българските села и градове чрез книги, чрез учители и чрез множество други тайни помощи и че громадните суми, които сръбското министерство искало уж сяка година от скупщината за поробените под Турция южни славяни, се не харчат за друго нищо, освен за ущърб и за вред на нашата народност. Вие твърде добре знаете, че тие известия, дописки и частни писма произвождаха (и за съжаление и днес даже произвождат) такова негодование между тукашните наши литературни, търговски и журнални дружества, щото следствието на това бяха явните нападения на сръбският народ, отвореното писмо към министърът г. Мариновича и оние безумни и безнравствени клевети, които идиотите на в. "Право" отправиха към нашата нещастна (?), но честна емиграция. Тие известия, дописки и частни писма се продължават даже и днес и негодованието на нашите цариградски българи, както и на по-голямата част от нашите по-развити хора, расте се повече и повече и не е чудно, ако след малко време вие видите, че на тоя вопрос ще да се даде твърде голямо значение, т.е. че той ще да придобие такива широки размери, щото ще да бъде в състояние да обяви даже война на вопросът за южнославянското единство. Колкото и да е прискръбно това явление в неправилният живот на двата съседни и братски народа, но то е близо вече да бъде факт, затова то тряба да се разгледа колкото е възможно по-сериозно. Времето ми не позволява да направя това тая неделя; аз ще да се огранича само с няколко думи, които отправям не към оние късогледи патриоти на филологията и на фанатизмът, с които е нещастен и сръбският, и българскиият народ, но към тия искрени апостоли на свободадата, които съществуват и в единът, и другият народ. Твърде естествено нещо е, че поклонниците на нашата гнуснава преминала история, в мозъците на които играят конете на Душана и на Симеона, като са повикани от самите обстоятелства на робството да земат и тие участие в събужданието на двата подивели от невежество народа, ще да злоупотребят това свое призвание и ще да употребят науката, образованието и свещената длъжност към брата си за осъществлението на своите детински мечтания и за постиганието на своята безчовечно-глупава цел. Предводителите на тая фаланга идиоти, види се, намират в това нещо храна за своите мозъци и шкембета; техните покровители, които разбират интересите на двата народа дотолкова, доколкото Милош Милоевич разбира себе си и своята глупост, виждат интересът на своето отечество, а оние развратени дечурлига, които се не срамуват да казват, че тие са последователи на слепците, безсъзнателно служат на глупостта на своите учители и на враговете на нашата южнославянска свобода. Да се сърди човек и да негодува против тие деца на глупостта, е се едно да се сърди, че вали дъжд, или че мишката ти е прегризла дрехата. Шарлатаните имат такова също право да се занимават със своят занаят, каквото право има и добросовестният човек да прави добро на човечеството. Против дъждът ние тряба да употребляваме омбрели или качулки, против мишките - котки или капани, а против шарлатаните съществува полиция. Ние нямаме право да се сърдиме на Милоша Милоевича за това, че мозъкът на тоя шарлатанин е изгнил, на сръбското министерство (Ристичево и Мариновичево) за това, че то е още по-безумно, ако поддържа шарлатаните, и на техните слепи оръдия за това, че тие са способни да продадат и майките си за комат хляб. Ние тряба да се сърдиме на оние искрени проповедници на свободата, които твърде малко внимание обръщат на тие шарлатанства и които и досега още не са протестовали против злото, което се сее за вредът и на двата народа. И наистина, аз се чудя на това, дето, после толкова протестации от страната на нашите цариградски "патриоти", сръбската журналистика не щя да земе във внимание тоя вопрос и не прие да го разгледа колкото се може по-безпристрастно; но още по за чудение и това, дето патриотите из сръбската народна скупщина и досега още не са попитали своето правителство, действително ли то поддържа безумието на Милоша Милоевича и действително ли харчи такива грамадни суми за убиванието на твърде младата идея за братството между сърбите и българите. Аз мисля, че това е необходимо да се направи и да се изнесе на бял свят, защото освен от пропагандата, българският народ страдае и от друга една много по-важна страна.

Нашата емиграция, на която принципите за свободата не позволяват да разглежда такива търпеливи вопроси и да влазя в полемика нито с едната, нито с другата страна на политикофилологическите куртизани, по тая само причина е изгубила една доста голяма част от доверието, което има народът към нея. Атова, както щете, е вредително и за българите, и за сърбите. Българската емиграция е представителнмца на своя народ, тя е оная сила, която ще може да влезе в споразумение с неговите освободени вече братия, и тя е, която ще да даде сигналът за българското всеобщо въстание. А ако нашите цариградски гарвани и сръбските нощни бухали достигнат до това, щото да захванат да си кълват очите, то България и Сърбия твърде лесно ще да достигнат едната да остане без ръце, а другата без крака; така щото първата не ще може да простре обятията си, за да прегърне своята сестра, а втората не ще да може да прегази Дрина и Тимок, за да влезе в осакатените от нея сама обятия. В такъв случай, ако тие две сестри и да не достигнат да се карат като съседки, то не ще могат да живеят като сестри. Животът им под една стряха Ще да бъде в тягост и на едната, и на другата. Но дано моето заключение излезе криво и дано сръбските честни патриоти, които са близо да наложат на правителството си своята искрена южнославянска политика, разберат моите няколко може би остри, но искрени думи. Други път аз ще да се завърна да поговоря по-напространно за тоя въпрос, а сега ще разкаха на читателите на "Знаме" няколко новости. Вие тряба да сте чули, че на 5 януария в нашата eкзархия стана събрание, в което се разгледа вопросът за българската черкова на фенер. Не мислете, че като казвам "вопросът за българската черкова", искам да ви уверя, че над пукнатите и потъналите в морето темели това събрание иска да издигне храмът, или, по-добре да кажа, памятникът на своята глупост. Не! Събранието стана, за да принуди екзархията да заплати в името на народът оние громадни суми, които са похарчили известните вам няколко славолюбиви спекуланти за своят кеф и за своите надежди за тлъсти кокали от народът. Тоя вопрос е близо вече да се реши за ползата на спекулантите и затова секи един българин има право да попита това самозвано събрание как е смеело то в името на народът да плаща такива суми, които не са похарчени нито за ползата на народът, нито за ползата на самата екзархия. Когато са се харчили тие пари, екзархията не е съществувала, а народът не е упълномощял нито Ивана, нито Драгана да харчат пари за глупост. Но в кьоравото царство, който е с едно око, той царува, а когато слепците се напият, то се не знае нито кой пие, нито кой плаща.

В Македония произлазят големи скандали както от страната на гръцката пропаганда, така и от последователите на католицизмът. Тая страна е станала арена на такава борба между всевъзможни глупости на фанатизмът, каквато произхождаше едно време в Тракия и в България, с тая само разлика, че тука борбата е приела твърде широки размери. Гърците и правителството на разбойниците действуват наедно, а българите по някои си места са достигнали до такова отчаяние, щото са захванали вече да приемат католицизмът. Рафаил се намира в Кукуш и секи ден почти приема депутации из околните села, които го молят да защити от фанариотите беззащитното българско стадо. Тие дни той е тръгнал за Полянин, за Воден, за Струмица, за Малешово и за Велес. А по тие места унията е готова вече да се осъществи. Но правителството и в това отношение помага на фанариотите. Една депутация из Малешово, която е отивала в Кукуш при Рафаила, е била биена и върната от цяла банда заптии, между които е имало и множество гърци или гъркомани. Българското население по тие места е заприличало на дойна крава, която дои секи, който завърне. Освен това тая крава е гладна, жъдна и убиена до такава степен, щото твърде скоро може и да издъхне. Но такава е, види се, участта и на сичкият български народ, и такава, види се, ще да бъде тя още дълго време, ако нашите патриоти не разберат, че единственото наше спасение е революцията и ако не употребят сичките свои сили за това свято дело. Аз ще да ви предскажа, че ако нашето положение се продължи така още пет години, то Македония е изгубена за назе.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.